Читателски коментари

Страхотна е !

Г. Марков е добър писател, но животът не е само добра литература, има много други описания и измерители, които или не са му били известни, или не е искал да се занимава с тях по времето когато е писал „Репортажите“. Минаха доста години и времето когато ги слушахме по Свободна Европа и после ги четяхме издадени, мина отдавна. Най-лошото е, че Г. Марков не е с нас и не може да отрази новото, което научихме през тези години, а то съвсем не е в полза нито на соца, нито на драматичния период след него, който не бих нарекъл „демокрация“. През този период не се изявиха добри писатели, способни да направят това, няма съвременен Д. Димов с нов „Тютюн“, няма и аналог на Г. Марков, има посредствени таланти работещи по дребни теми. Вероятно не им достига интереса и любовта към съвременниците си. А епохата сега е критична, тя е прекалено наситена с консуматизъм и информация, за да има достатъчно по брой мислещи хора да видят ясно какво всъщност се случва и да могат да го покажат художествено.

Уникална приказка!

Нямам търпение за следващата книга.

Вярно е, че част от устройството на очите включва и мускули. При акомодацията (фокусирането на близо и далеч) също се използват мускули, но за съжаление при гледането на далеч (в безкрайност) цилиарният мускул е отпуснат. Тоест тренирането на цилиарния мускул би могло да повлияе на далекогледството (хиперметропия или старческа пресбиопия), въпреки че и това е съмнително доколкото проблемът с намалената акомодация се дължи не на силата на мускула, а на намалената еластичност на лещата. Колкото и да тренираме обаче мускулите на окото това няма как да повлияе на двете причини за късогледството (миопия) — изтъняването на лещата или по-дългите очни оси (предна или задна).

Тази книга е най-вярното свидетелство на епохата на социализма. В тези репортажи така ясно се виждат корените на злото, които и днес пускат отровните си издънки. Книгата трябва да се чете от умни хора, мислещи, съпоставящи, с усет към правдивото, с чиста съвест, умеещи да съпреживяват чуждата трагедия и достатъчно смели, та да си припомнят своята.

Книгата ни дава урок по история за една епоха изплетена от чиста лъжа. Глупава лъжа, създадена от глупави хора, но наложена насила на всеки. Тя показва грозното лице на „строителите“ на тази лъжа, при това под увеличителното стъкло на един умел разказвач.

Затова не мога да кажа, че тази книга е „задължителна за четене“. Не бива. Тази книга е само за търсачи на истини.

Един приятел ме светна за тази книжка. Аз съм доволна, че я прочетох. Всичко ми беше мътно, но в средата вложих мисъл, не само четене- магията стана !

Чете се на един дъх, лека и завладяваща история за пълен релакс на ума.

Това и двата тома наведнъж ли са?

Дадох оценка 5,даже ми е в любими, но като се замисля, като изключим смешните моменти не е кой знае какво. Малко ми заприлича на „“Хубава жена". Доста е повърхностна, иска ми се да беше нещо по така.

Съжалявам само че тази страница не разполага с опции за „харесване/ нехаресване“, в противен случай бих ви изпратила един ’лайк’. Страхотен коментар!!!! И аз като Вас съм възмутена от ниското качество на книгата…

По принцип харесвам книгите на Кони Мейсън, но това което прочетох е някаква подигравка към читателите. Бога ми, да оставим настрана това че главните герои са споелтени от абсолютно всичко лошо, което би могло да се случи и това прави книгата ужасно претрупана. Не стига това, ами и героите са абсолютни идиоти- или мазохисти- визирам главната героиния- готова да прости абсолютно всичко заради един нещастник, който е ревнив до безобразие и явно лишен от разум . Сюжета е написан ужасно дърварски, емоциите на главните герои се променят със скоростта на светлината и то без причина. Самия разказ е повърхностен, а превода е кошмар. Моля ви, дами, а господа, не си губете времето!!!

Много ми хареса!

41255 е число, не цифра

Няма ли трета книга очаквам я с нетърпение !!!

Едно от любимите ми занимания преди време беше да отварям на произволна страница и намирам неизменно намиращата се там велика сентенция. Неоспоримият литературен талант на Ницше е прекрасен проводник на философската му мисъл и до голяма степен е причина той да е далеч по-познат от съвременниците му философи, чиито сложни терминологични конструкции правят трудовете им досадно сложни. Да му се прииска на човек Кант и Хегел и те да можеха да се изразяват така.

Не съжалявам , че я прочетох. Както повечето любовни романи от този тип е ясно ,че краят е щастлив.Все пак не може всичко да е наред, нали трябва да има интрига.Този път обаче Кони Мейсън е добавила и доста страдание,ако в реалния свят това се случи не вярвам така лесно да ги приемат нещата.Но в книгите е така :)

„Тъй рече Заратустра“ е произведение, което далеч надскача рамките на философкия текст, обединявайки в себе си чисто философски размисли, литературни похвати, поетични достойства и много други. Изключителният дух на Ницше прозира във всяко отделно изречение. Изказът е точен и безупречно афористичен. Няма дума, която да не е на мястото си или пък която да разрушава неземната хармония на Ницшевия израз. Това е книга, която всеки трябва да прочете, за да осъзнае пътя към самия себе си и да се превърне в това, което наистина е.

Това определено е най-елементарната книга, която съм чел, а аз я четох, когато бях на шестнадесет (преди повече от шестнадесет години). По същото време майка ми четеше <Капитан Драйфус> и определено не ми я препоръча. Нямам идея как книгата е станала известна в България; обяснявам си го с невероятния дефицит на всичко. Току що проверих в Уикипедия и се оказа, че за автора на име Хари Шеф има статия само на български. Всеки случай,не наричайте романа исторически, защото това е обида към жанра.

Книгата е добра. Препоръчвам на ученици(над 12) и хора, които работят в тази сфера…

Повече се обръщам към юношите, защото възрастните вече много рядко променят изгнилото си мнение !

:От Буен Ученик (сърдечни поздрави към сърдечните личности)