Такъв типаж книги, поне се надявам, че наистина можем да говорим за типаж сред това море от литература, могат да бъдат описани с няколко простички слова-човешкия живот най-често в свят, извън „модерното общество“. Закваската на подобни книги е мястото на действие, а както често ще Ви се набива графично на очи „Железопътната линия пресичаше Саръ-Озеките…. А влаковете продължаваха да се движат от изток на запад и от запад на изток“ (неточен е цитатът ми). В тези своебразни няколко реда, както и в цялата книга, са заплетени въпроси, проблеми къде простички, къде общочовешки, които читателят, философът или който и да е посегнал към книгата е задължен поне малко да помисли. Философски разсъждения, съчинения върху отделни фрагменти на такива книги мисля не бива да очудват никого.
Особено затрогващо , прекрасно произведение , за суровия живот в степите и силния човешки дух .
Толкова истинско и въздеѝстващо сякаш бях там в Саръ-Озеките -безкраѝните жълти степи и преживявах съвсем лично цялата история .
Чингиз Аѝтматов за пореден път ме накара да се докосна до оня чиста нотка от живота до оная кристалночиста ценност към която се стремим но малцина я притежаваме ,не вярвам че мога да я притежавам но поне се докоснах . за това аз се прекланям пред този прекрасен писател
Помни се дълго, една от най-добрите и от любимите ми.
Няма да забравя тази книга! Много любов и нежност има в нея, без ни най-малко да е любовна! Чудесна книга, разказваща истински човеци!
Велика книга!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.