Читателски коментари

Много приятен Арлекин.

Тази е първата книга на Еко, която прочетох. Повече от шедьовър.

Интересна книга. За съжаление няма издадени втора и трета книга на български. Пак ще се чете на руски.

Този разказ отначало докрай е написан в популярния жанр „Феерически кретенизъм“. Популярен в Северна Нигерия, известна още като роSSия.

Единственото ценно в него е материалът, който психиатрите биха гребали с пълни шепи.

А другата версия на разказа (условно казано, защото не е никакъв разказ да нареждаш опорните точки, спуснати от кисельов, и поръсени с позитановски мерудии) е просто ШЕДѝОВЪР на феерическия кретенизъм. Препоръчвам на всички да го прочетат, за да се убедят лично до какви девиации води т.нар. русофилия.

Ей го тук: http://chitanka.info/text/33458/0

С тези приказки съм израснала. Обожавам ги. Мога да кажа, че те оформиха до голяма степен житейското ми кредо. Благодаря от сърце!

Още едно малко нещичко, като камъче в обувката….преводът е на Сидер Флорин…..някой от критикуващите превода би ли се наел да направи по-добър?

Не разбрах, Зарафис, аргументите Ви /ако имате въобще такива/, освен отношението към автора. За 13 минути сте прецапал през трите произведения и сте лепнали 1 навред…

Що се отнася до многоточията, с точка се завършва изречение, а не мисъл. Мислите имат свойството да се развиват в съзнанието и да създават картини. Може би някога — неизвестно кога и дали — но и Вие ще се научите да мислите и виждате…

Скука ! Не ми хареса , дори мистицизмът и духовете ми дойдоха в повече .

Има такъв филм в youtube „Bobby Deerfield“ с Ал Пачино,не съм сигурна дали е по книгата.

Книгата е преведена ужасно и едвам се чете. Не мога да я довърша.

Прекрасна книга.Заслужавa си всяка една минута.

Много интересно и любопитно. Чак се замисляш дали е възможно да ти бърникат в мозъка.

Приятно и леко четиво малко преувеличена със духове и подземни същества но има доста хумор ъ тъжни моменти като цяло е приятно отвличане не време !

Всички романи на Джоана Линдзи са превъзходни — за мен тя се откроява, заедно с още 1–2 писателки в тази сфера. Харесват ми разнообразието от сюжети, любовните сцени, типажите на главните герои. А тази книга бързо ми стана любима — чета я за 4-ти път ;)

Една истинска Класика в жанра! Жалко,че досега не са преведени другите произведения от Епопеята за Томек, а преведените не са преиздавани!

И аз съм емигрант и говоря френски, и толкова много боли, че просто ми се иска да се скрия от този свят. Знам, че това е утопия, това е невъзможно, но бъдещето просто го няма. Не говоря за днес или утре, а за малко по-нататък. Свършва се! И най-страшното е, че го мисля, а по природа съм оптимист.

Интересна книжка. Започва драматично и свършва както всички приказки.

Далида, боя се че това, Париж от вчера, е само нещо незначително — не дори като увертюра, ами като това преди увертюрата — когато оркестрантите си ’опитват’ инструментите.

Вижте филма, който линкнах по-горе. Той е документален, при това от преди няколко години.

Казвал съм го и преди — емигрант съм и съм много далеч, вероятно на по-сигурно място — но така ме боли за Европа и за липсата на имунна система!

„Мултикултурализмът“ е самоубийствен. Единственото хубаво нещо, което ще остане от тях, след като всички хипита измрат, ще е музиката на 60-е и 70-е. Ако има ’свят’ изобщо.

Не съм чел книгата, но по-предговора личи, някакъв глупав опит за идеализация на Симеон, имам добро мнение за Петър Христозов като автор, който пише художествена литература на актуални политически теми, подобно на Александър Томов, Владо Даверов, Иван Тренев и разбра се легендарният Христо Калчев. Но ако книгата „Царски гамбит“ е нещо подобно, то Христозов много бързо ще ми падне в очите. Най-вече щото опита за идеализация на посредственият Симеон 2 е смешен. Калчев имаше един подобен опит с Богомил Бонев и там излезе грозно и изкуствено, а със Симеон ще е вече прекалено. Това е моето мнение. Въпреки това приветствам качването на подобна литература тук. Дано да се качат и по-вече книги на Христозов пък и творби от горе споменатите автори.

Наистина не сте прочели и осмислили коментарът ми добре, възмутена. По-саркастично от това не успях да го напиша, но явно не се подразбира, щом се налага да Ви го обяснявам.

За мен „Джейн Еър“, както и „Брулени хълмове“, са невероятни романи, разкриващи и най-тъмните кътчета на човешката душа и крайностите, до които едно обичащо сърце може да стигне. Изключителни характери, описани по запомнящ се и разтърсващ начин.

Димитър Спасов не е наясно,кои птици отлитат на юг и кои остават да зимуват тук.Косът остава да зимува в България.