Читателски коментари

На никого ли Бягащият човек не му се струва по-късен и малко изменен „Цената на риска“?? Обичам Стивън Кинг безрезервно, но ми е чудно, че в списъка с хора, подбудили идеята му за БЧ, липсва Робърт Шекли.

Само да добавя и едно още заглавие, „Цената на риска“ (Р. Шекли) — Бягащият човек ми напомня поразително на него, само че ми харесва по-малко, нищо че Ст. Кинг ми е любимец.

Колкото до ИНГ, абсолютно съм съгласна с двояката оценка. Липсва дообмисляне определено. Което важи и за Хари Потър например, но в много по-малка степен и в по-простим (за мен) аспект.

Мила Сиси и мили други обидени читатели, никой никого не желае да наранява — най-малкото, щом сме тук, всички имаме онова общото, което е най-важно. Разликата в мненията по качеството идва оттам, че не всички имаме еднакво широк поглед върху него. С нарастване броя (и вида) на прочетените книги, изгледаните филми и т.н. способността за преценка се рафинира. Логично е, че процесът не се извършва за ден-два обаче. Това е всичко.

Напълно съм съгласна.

Цялата поредица е завладяваща!

Гейдж е върхът!

Повестта си заслужава да се прочете. След леко измъчен старт, не оставих книгата цял предобед, докато не я прочета. Описанието на българската природа е толкова пластично, пренася във времето и пространството и човек отново е на семейното лозе, усеща безметежността на летните горещини.

Колкото до самата любовна история, тя е силно емоционална. Най-много ми допадна как бива пречупена предимно само през чувствата и възприятията на Елисавета, без ненужни обяснения. Като прочетох повестта от любопитство потърсих и филма. Той обаче не ме впечатли особено и не можах да го изгледам целия.

Първия път, когато прочетох тази книга, не можех да спра да прелиствам страниците. Нито пък вторият, или третият! Така я обикнах, че когато реших да правя доклад по история, темата и главния източник бяха самата тази книга!

Първата книга , която почнах да чета веднага щом я прочетох!!! Невероятна. Искам да я чета отново и отново , като повторение на любим филм :). Много романтика и фантазия :)))) но страхотно увлекателна и отделяща от сухото ежедневие.

Определено ми хареса. Главните герои са много забавни, особено Хю, който ми стана любимец. Много се смях на края, когато каза, че ще се разправя с всеки, който каже че е дебела. Голям сладур. Препоръчвам да се прочете.

„Той се подсмихна и поглади гърдите си.

— А знаеш ли защо мъжете кръщават своя член?

— Не, защо? — попита тя, задавяйки се от смях.

— По този начин най-важните решения в живота им няма да бъдат взети от абсолютно непознат.

И двамата се заляха от смях ..“

Според мен произведението „Бобчето, сламката и въгленът“ е прекрасно!

Страхотна книга, както и цялата поредица. Заслужава си.

Интересна е много ми хареса историята, само че много кратка, някакси набързо всичко започна и свърши преди да успея да и се насладя и бях на финала! И края беше написан почти с едно изречение набързо без излишни обяснения, сякаш някой е гонел авторката да приключи набързо историята! Оценка 5 от 6

Една велика книжка за всички, които обичат истории с вълци и красотата на българското село! Добри Жотев познавах като поет, а в тази книга открих и друг негов талант — да пише пленяващи истории. Препоръчвам с две ръце!

Много приятна изненада са тези книжки.

Добра градация на героя и описвания свят с всяка следваща.

Искрено се радвах на няколко моменти преведени с чувство за хумор, също и познаване на текстовете на групи като Ария примерно…

Прекрасен превод.

Благодаря!

Защо е тая дандания, много ясно, че не сме еднакви аз лично за себе си определям книгата като посредствена, чела съм я, не е нещо велико, не е и съвсем зле. Не бих я повторила със сигурност.

Щом е подобна на някой от буламачите на Макнот, с удоволствие ще я пропусна!

Този автор отново ме изненада в края на книгата. Изобщо не очаквах такъв убиец.

Вълшебна и завладяваща, със собствена реалност. Просто затваряш очи, поемаш дъх….и се гмуркаш!

Френска, елегантна, изпипана. Нищо ново като внушение и сюжет, но много приятно за четене.

Романът е уникален, да. Малко напомня стила на Маркес, но без неговите налудности, заради които не мога да го чета.