Не искам да коментирам Суворов. Не съм дорасъл. Искам да споделя с Вас какво аз съм видял специално в тази книга.
За тези, които не са я прочели : прочетете я като част втора на „Освободителят“. Не зная дали автора ги разглежда като „Автобиография“ част 1 и 2. На мен така ми звучат.
За тези които са я прочели: Суворов ни поднася неговите виждания за комунизма в различни аспекти във всичките си произведения. Тук различното е личното. Как отделния човек приема системата. Моето поколение помни комунизма и повечето неща описани тук сме ги видели в една или друга степен и свелина. Това за нас не е ново. Въпроса който леко витае като сянка и над двете книги и ми вгорчи спомените от младежките години беше „А аз какво правех?“
Всички се тупаме по гърдите че сме били бунтари.Ама бяхме ли? Суворов пита (себе си): щях ли да избягам ако не ме бяха притиснали до стената? И си отговаря : НЕ. А аз? А Вие? Най уважаваните от мен книги са 2 типа (не изключващи се) . Тези, от които научаваш нещо и тези, които те карат да се замислиш. Пиша всичко това защото в коментарите по горе все се набляга на фактите ( изключвам коментара на рускобългарски който донякъде съвпада с моята гледна точка, но няка си се е позагубил поради езиковата бариера). Специално в тези два романа за мен фактите не бяха новост. Но ме трогнаха повече от останалите като човечност в най чист вид.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.