Читателски коментари (за „Петдесет нюанса сиво “ от Е. Л. Джеймс)

Съгласна съм с Феичка. Странно ми е да приема, че някой вижда в тази история нещо романтично и прекрасно или пък забавно. За мен описаната връзка е токсична. Мъжът я следи, ревнува я от приятелите ѝ и я откъсва от тях, изолира я, меси се във всяка една сфера на живота ѝ — заповядва ѝ с кого да се вижда, какво и колко да яде, какво да облича, навира се и на работното ѝ място. Не я оставя дори да си събере мислите. Това е поведение на насилник и stalker, особено с това контролиране с кого да общува тя и с кого не. Направо я обезличава като човек и жена.

Книгата се крепи на два стълба — „нескопосаната смотанячка-Пепеляшка печели принца“ и „любовта като променяща сила“. И докато първото е просто една глупава фантазия и бягство от реалността, второто е изключително опасна илюзия. Хиляди жени стават жертва на насилника си заради мита, че с любовта си ще спасят един увреден психически човек, той „ще прогледне“, ще оцени саможертвоготовността им и ще заживеят щастливи нейде в залеза. Опичайте си акъла, девойки. Животът не е приказка, някои мъже са просто задници и никакво количество любов няма да промени това.