Читателски коментари

Това беше най-скучния роман който съм чела едвам я завърших.

Ако търсите поредната блудкава боза в която главната героиня загубва ума си от любов по неотразимия красавец — не четете тази книга. Ще останете разочаровани.

Книгата е тежка и същевременно е история за вярата, за надеждата, за това какво е любовта, за радостта от простите неща — тук и сега.

Книга, която наистина може да те разплаче, но и да те извади от емоционална дупка и да ти покаже смисъла, да те накара да погледнеш на живота от друг ъгъл.

За съжаление не е :D Кинг надмина себе си още с Гробище за домашни любимци в миналото. Но е страхотно че толкова години по-късно той все още е в топ форма като автор.

Светът НЕ Е черен и бял. Светът е сив. Няма добро, няма зло. Има само гледни точки. За цялата си поредица Мартин се е вдъхновявал от исторически събития — миналото е било кърваво и гадно, не приказно като във Властелина — Властелинът е еквивалент на древен, красив мит. Песен за огън и лед е огледален образ на кървавата действителност. И в най-голямото зло има добро. И най-голямото добро има зло. Хората не искат да взимат страна, страхуват се да се определят. И да, всяко извращение е било приемливо в миналото — и дори сега, някъде, се случват неприятни неща. Това е истината, без розовите очила. И именно затова тъмното фентъзи на Мартин, Джо Абъркромби и останалите, които пишат подобно, е по-популярно отвсякога сега, за сметка на приказното на Толкин.

Бях убедена, че не си струва гледането, за четенето не знам. Обикновено чета и после гледам. Филмът е едно брутално извращение. Останах омърсена и огорчена в края на краищата. Изобщо не бих сравнявала „това“ с Властелина. Толкин е естет и красноречието му те задължава да четеш и най-дългото описание, защото си струва.Неговите герои и истории те вдъхновяват. Толкин не те оставя с чувство на тъпота след края. А в света нещата са черни и бели. Нюансите са извинение да не искаш да вземеш страна, да те е страх да се определиш. Целият труд на Мартин е точно това- нюанси, защото видимо и той така живее, всяко извращение е приемливо…Чак не искам да продължавам.

Добре написано.Животът на много хора е такъв.Може би на тях се крепи обществото.

Към GMantis. Драги господине или госпожо, нима няма нищо свято за Вас? За другарите Ленин и Сталин със сигурност, не! Вие с тяхното мляко и кръв, ли сте закърмен? Не мога да повярва, че има хора, който са готови да застанат на амбразурата заради чудовища като Ленин и Сталин и тем подобни не човеци. Да, Хитлер, Чърчил не са цветенца, но в сравнение с другарите от Съветския Съюз са си от детската градина. Ще ви напомня само един факт и спирам до тук. Така, през 20-те и 30-те години на 20-ти век са умрели от глад МИЛИОНИ деца и знаете ли защо? Защото на другаря Сталин не му е пукало! Да, това е истината. Сталин (миролюбеца), се е подготвял за нова световна война и за това не му е пукало за руските деца. Та така драги ми Смехурко! Имайте поне малко срам и не бъдете арогантни защото винаги има ден в който си плащаме за действията или бездействията.

Този път Кинг надмина себе се :)

Всичко на Ремарк е шедьовър, но „Трима другари“ е най невероятната книга която съм чел.

Много приятна за четене книга в което не съм се и съмнявала, препоръчвам я и на другите читатели и почитатели на Сандра Браун.

Поне три пъти започвам книгата след като прочитам положителните коментари. Стигам до някъде и я спирам. Този път обаче проявих упоритост и я дочетох. Наистина сюжетът бе необичаен и по-нестандартен, но нещо ме загуби като цяло. И съм съгласна, че финалът бе претупан.

Изключителна история, разтърсваща и оставяща трайни следи. Ремарк е гениален! Още не мога да се съвзема след прочитането ѝ, продължавам да я преживявам и осмислям.

Прекрасна книга

И аз мисля да я препрочета след време☺

Не ми хареса,главната героиня беше много дразнеща с пост8янното си бездействие.Не ми хареса и това ,че няма и дума за това какво мислят и какво с другите герои.

Мисля, че често ще се връщам към тази книга.

Великолепна! Страшно увлекателна и романтична!

Много мила,приятна книга .Непобедимата радост на младоста е очарователно описана.Препоръчвам.

Въпреки, че в тази поредица от романи Морис Дрюон няма толкова детайлно богатство в описанието на образите, обстнавката и онази приказност характерни за Дюма — баща, той се доближава много до неговия стил…Много приятни за четене романи с историческа стойност и драматизъм умело ’пришит’ с лек хумор на моменти. Между редовете се усещат расъжденията за живота като цяло, на един зрял и мъдър автор. Заслужава внимание.

Не беше лоша, но не бях особено впечатлена. Да, беше неангажираща, но ми липсваше силната емоция, която ме кара с нетърпение да „поглъщам“ главите и да чета до нощите. Последните две глави ги прескочих и просто дочетох финала…