Дръзко предложение от Сандра Браун
Книгата е много сладко, супер леко четиво. Няма драми, сюжетната линия е проста и много последователна!
Общо взето книгата е много разтоварваща и сладка ! :D
Белият път от Джон Конъли
Останах без думи! Не мога да си представя как можеш така да опишеш страдание и болка, които не си изпитал физически. Поклон пред автора!
Задачата от Петер Жолдош
Винаги съм свързвал тази книга с факта, че разделя най-слабата и на-силната книга в поредицата „Галактика“.
Какво имам предвид — тя е №29, намира се между №28 /най-слабата/ и №30 /най-силната/…
Атлас изправи рамене от Айн Ранд
Оценка „Отличен“!
Химн от Айн Ранд
Скука!
Лунен дворец от Пол Остър
На мен лично ми хареса, кара те да се замислиш за младостта, живота, децата и парите.
Пристанище за мъже от Нора Робъртс
Абсолютно съм съгласна с криска. Нора Робъртс е една от любимите ми авторки, но тук ме разочарова. Даже си помислих, че липсва част от превода. Историята остава някак наполовина.
Да, двамата главни герои се събират, но:
Какво става със Сет?
Печелят ли братята пълното попечителство?
Майката на Сет — Глория, само е споменават, там също липсва развитие?
А застраховката? Разследването? Самоубийство има или няма?
Все важни въпроси, на които не получихме отговор!
Иначе диалозите са интересни.
Обещаващо тръгна, но накрая ме разочарова
Много е тъпа, не можах да я дочета. Супер плоска история, без завръзка, без развръзка, все си мислиш, че това не може да е всичко, че трябва да се случи нещо интересно но така и не се случва. Иначе диалозите са доста остроумни, това го признавам.
Диво сърце от Джоана Линдзи
Много завладяваща и емоционална история която ме разтърси в началото и ме очарова по- нататък, силни страсти и горди и твърди характери на двамата герои! Невероятно силна и на моменти толкова нежна, особено това мило обращение: Коте, котенце…което е супер сладурско!
Тъй като светът не е, какъвто ни се иска от Александър Хрусанов
Заглавието на предговора в граматическо отношение е правилно — недоизказано, но допустимо. Вие предлагате граматически и реторически по-издържан вариант — това обаче е въпрос на авторски избор или редакторска намеса.
По този за вас проблемен момент, както и за забелязаната фактологическа грешка е редно да се обърнете към автора.
Заглавието трябва да е: " Тъй като светът не е ТАКЪВ, какъвто ни се иска" — граматически правилно…
И още една грешка — няма как Айзък Азимов да е получил награда за „Самите богове“ през 1963, романът е написан през 1972.
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Ах, чувствителна Снежинке,
Внимавай да не се стопиш от дОсега с таз мерзка и дребнава жлъч!
—
За тебе — само Тоблерон.
Изпращам ти го във кашон!
А Твен горкия — философът провален
във сянката на колоса Ли се налива с джин?
Цигара май запалва, почесва се сломен:
„Какъв гамЕн, какъв гамЕн
е този Хъкълбери Фин!“
В тъмните гори от Ричард Леймън
Много слаба книга! Не знам изобщо как я дочетох.
Тайната на сътворението от Том Нокс
Чете се на един дъх. Увлекателно, бързо, неангажиращо четиво. Дълбоко мислещите критикари, сами да хванат перото и творят.
И на мен ми загорча от обидната реплика на този бай Снобар, и то в читателски форум. Не мога да го разбера. Дали се е почувствал щастлив, след като си е изплюл публично дребнавата жлъч?…
Билбо Бегинс или дотам и обратно от Джон Р. Р. Толкин
Чел съм я като малък, наскоро пак я препрочетох. Не мисля, че е загубила чара си. :)
Изключително посредствен роман. Невероятно елементарна турбо-чалга сред трилърите. Присъединявам се към критичните мнения. Абсолютно некомпетентно нахвърляни исторически „факти“, принизяване на археологията като наука до обикновено копаене в пясъка. Смешните и нелогичните съждения и още по-нелогичните им обосновки, превръщат книгата в статия от Сън, Билд или който там таблоид си харесате.
Самата идея, макар и интересна, не е нова. Срещала съм подобна разработка за произхода на човека и в други романи. На прима виста се сещам за „Хънтър“ на Дж. Хъгинс. Има го в Читанка. В пъти по-експресивен и интересен от това тук. И ако в „Хънтър“ се говори за генетичен експеримент и последиците му, тук имаме някаква малоумна интерпретация на Индиана Джоунс в писмен вариант, инспирирана от анадолски археологически находки и тайнствени религиозни секти. През цялото време се усеща липсата на стилистично умение на автора да предаде мислите и идеите си по начин, който да закове читателя пред книгата и да не му остави време да се отърси от вцепенението. Получава се впечатление, че това е някаква чернова на вероятен филмов сценарий. Елементарно написан — елементарно изопачен. Е поне Дан Браун, когото досега смятах за смешника сред трилър-авторите от последните години, може да си отдъхне. Вече си има конкурент в глупотевините.
Прокрадва се като че ли и един друг момент, а именно — напоследък по един или друг повод срещам опити за „омаловажаване“ на огромните цивилизационни и културни постижения на ранните народи в Близкия изток. Това разбира се е твърде нелепо, дори смешно, но във време, когато някакви културни дегенерати с ленински плам унищожават древни артефакти като статуите на Буда в Бамян, градовете Хатра, Палмира, Нимруд и още… редно е човек наистина да се замисли кой и какъв интерес има от това. Мисля, че тази книга обслужва такъв интерес, както и идеята да се създаде увереност в съвременния човек, че е потомък на кръвожадни племена, избивали се помежду си, вероятно за да може някак да се приеме, че състоянието на война е обичайно и естествено, а не жестоко и антихуманно. И за капак, че е едва ли не нормално безценни археологически находки да бъдат погребани под тонове пръст или залети с вода, само защото били „срамни“?!?! С това съждение авторът напомня единствено за онези обесници по джапанки, дето млатят с чукове статуи на по 5000 и повече години. Именно същите тия дето ако ги накараш да млатят със същия тоя чук в някоя мина, поне да са полезни на себе си и света, веднага ще ти нарипат на джихад.
На мен лично тези глупости ми дойдоха в повече, защото са и много неграмотно поднесени. То не става с няколко клика през гугъл-търсачката да накълцаш йезидите (хайде холан, че тук са йезидити) като най-обикновени сатанисти, да изпраскаш месеца за пост Рамадан две-три седмици след Хаджа и Курбан Байрама и да очакваш, че някой ще се впечатли от фантазиите ти. Смешните интерпретации за Авраам и жертвоприношението на сина му (Исаак или Исмаил, а де?Едва ли авторът е в час, че две от трите т.нар. монотеистични религии нямат единство по въпроса), набъркването на шумери, асирийци, акади (сам авторът не знае какви и кои) в покрайнините на Диарбекир!?!?…спокойно си съперничи с погребаната нейде под Лувъра Мария Магдалена — съпруга(?!ооох) на Исус. Изобщо — пълна загуба на време и енергия за една идея, вече позната и поднасяна на читателите, но уви тук безкрайно отегчително и некомпетентно представена.
Целият този коментар мислех да си го спестя, но ме хвана яд на откровената подигравка с читателите през последните години — да се пишат книги на кило, пълни с неграмотност, с нелогични разсъждения и изопачавани факти, както и отчайващо ниво на образованост и информираност. Сигурно си имат читателска аудитория, ама…обидно е някак, дори за посредствени субекти на късното тоталитарно образование като мен. :(
И най-вече филосоВията.
Нал’ тъй, ЕваБуук?!
Аман от снобарско безграмотие)
„Да убиеш присмехулник“ на издателство „Отечество“ е в моята библиотека от десетилетия…но като дете ме отблъскваше да я прочета страшното лице на корицата…и по-добре! Сега, когато съм в зряла възраст и дори познавам живота в Америка, най-после прочетох книгата — повод за това стана новината за смъртта на авторката…Честно да си кажа, бях скептична към творбата й, и дори когато започнах да я чета, елементарния стил и къс изказ на писане не ме грабнаха, но лека-полека…историята така ме увлече, че за 3 нощи я прочетох!
Със сигурност има защо книгата да е в класиката не само на американската литература, но и на световната!
Стила на писане е простичък, но пък за сметка на това лесно се „храносмила“, без излишни философствания…
Бих я сравнила с „Приключенията на Том Сойер“ от Марк Твен. Безспорно Марк Твен е много по-талантлив писател, но Харпър Ли дискутира много по-остри въпроси на обществото…
Филосовията на книгата на Харпър Ли е много по-дълбока и общочовешка!
Бу Редли е наказан от баща си, който с деспотичния си характер е превърнал сина си в доброволен затворник до такава степен, че след 25 години затворен в къщата, Бу вече няма друга алтернатива на живот…да стои невидим и отшелник в къщата си, за него това е единственият начин да живее…
Брон от Лорън Донър
Здравейте, прочетох всички преведени до момента книги и ми харесаха много, но ги няма останалите. Знаете ли кога, ще се качат и станалите?
Читателски коментари