Читателски коментари

Арабски нощи от Лора Паркър

Мира (7 януари 2017 в 06:46)

Много отегчителна книга.Няма никакво действие и израстване на героите.През цялото време се говори,за това колко добър агенте бил главния герой,но няма нито дума за патилата му ,а само за това как се вайка и напива.А главната само едно и също повтаря ,а и как ли обикна тоз главния като е била дрогирана не знам.И финалът е мн слаб .

Езикът на цветята от Ванеса Дифенбо


Много ми хареса! Ако плачете на книги и филми подсигурете си кърпички към края. На мен ми трябваха.

7 дни и 7 нощи от Уенди Уакс

galia (6 януари 2017 в 23:17)

Хареса ми, но въпреки че има хубав финал, ми се щеше да беше завършил с хепиенд! Лека и приятна история между другото.

Чейс от Сандра Браун

fani8626 (6 януари 2017 в 21:01), оценка: 5 от 6

Изключително затрогваща история,майсторски написана.

Гласът на острието от Джо Абъркромби

Stas Kirov (6 януари 2017 в 16:05), оценка: 4 от 6

Здравейте ,

Прочетох и трите книги.

Заслужаваше си!!!

В общи линии това е една история разположена в три книги, като първата е определено бедна от към сюжет и съдържание, което обаче е компенсирано в следващите две, и то не как да е !

Хубаво фентъзи с леко шизофренични герои, ту добри ту лоши, смели — страхливи, силни — слаби …

Абе и те не знаят какви са ?!! :-)

Не се оставяйте да ви подведе началото и края на трилогията — средата определено си заслужава!

Другото е въпрос на вкус!

Благодаря на summer-knight, Хайнц и тцЪ, заради които прочетох втора и трета книга !!!

Приятно четене!

Лъки от Сандра Браун

fani8626 (5 януари 2017 в 22:54), оценка: 5 от 6

Страхотна книга,без излишни глупости,чете се много леко.

Буря край Малта от Жул Верн

пламен савов (5 януари 2017 в 20:48), оценка: 6 от 6

А бе, кратко — не кратко: Жул Верн си е Жул Верн!

Корабокрушенецът от „Цинтия“ от Жул Верн, Андре Лори

пламен савов (5 януари 2017 в 20:33), оценка: 6 от 6

Една книга, която навремето не можах да оценя по достойнство! Наистина Великолепно и Вечно Поучително четиво!

Играта на Чанс от Линда Хауърд

Ина (5 януари 2017 в 19:41)

Много наивен и простодушен сюжет! Прочетох цялата поредица и безспорно е добра, но тази точно част е нереалистична, да не кажа откровенно смешна. Той рискува живота й без да се спира пред нищо за да постигне целта си да хване баща й и тя замалко не загина. За цял живот инвалид с половин дроб и т.н., мамена, лъгана и използвана от мъжа, който обича, но не…….тя му прости! Колко великодушно и по детски наивно! Нищо общо с реалния живот… Авторката се изложи на финала и с това развали добрия сюжет.

Жестоко и необичайно от Патриша Корнуел


След всяка прочетена книга, от поредицата, все повече се убеждавам в превъзходните писателски възможности на Патриша Корнуел.

БРАВО!!!

За мен е истинско удоволствие да се докосна до тези криминални истории. Още по- голямо удоволствие е, че от всичко това, човек би могъл да си извлече и много поуки.

Насилие, убийства, корупция, болка… всичко това въвежда читателя в един различен свят.

Свят през погледа на една силна жена…? Кей Скарпета!!!

Шапка от небето от Тери Пратчет

Гинка (5 януари 2017 в 10:37)

Да. И откровено казано „Шапка от небето“ е звучи доста по-добре и доста повече в духа на книгата.

Тик-так от Дийн Кунц

van illa (5 януари 2017 в 04:07)

ПП. С една заележка като наблюдение — не за 1ви път ми се случва да сравня българския и руския превод и да дочета през втория, тъй като някакси е по-добър и повече влиза в настроението и стила. Съжалявам да го кажа, не знам защо се случва. Така или иначе — приятно четене!!

Тик-так от Дийн Кунц

van illa (5 януари 2017 в 04:05)

Това беше страхотно преживяване за мен — наистина свежо като поглед и хубаво като изпълнение. И зареждащо заради допълнителните виждания за „странностите“ на живота. След „Древен враг“, който беше 1вата ми среща с Дийн Кунц, но ми се стори ама адски слаб, по ред причини, реших да дам на човека още 1 шанс, и хич не съжалявам.

Пристанище за мъже от Нора Робъртс


Госпожо или госпожице Т. Недкова — това е четирилогия, за четирима братя. Историята се развива хронологично в четирите книги. Разбира се, че историята е недовършена. Отговори на своите въпроси ще получиге в следващите книги. Просто трябва да ги прочетете. Едни от най-хубавите и затрогващи книги на Нора Робъртс.

Шапка от небето от Тери Пратчет

аз (4 януари 2017 в 22:45)

Туй ’’Шапка, пълна с небе " ли е?

Белият път от Джон Конъли

TheGodOfTears (4 януари 2017 в 22:31)

Най-добрия в жанра, независимо дали пише чисти трилъри, такива със свръхестествено или откровен хорър — Конъли е просто най-добрия. Или поне един от най-добрите.

Кръвна линия от Джеймс Ролинс


много искам да я прочета, обожавам този автор. но защо да е ЗАБРАНЕНА за четене? мога да я намеря от друго място, разбира се, но предпочитам да е от любимата ми „моята библиотека“ :(…

Дръзко предложение от Сандра Браун

gals (4 януари 2017 в 22:11), оценка: 5 от 6

Книгата е много сладко, супер леко четиво. Няма драми, сюжетната линия е проста и много последователна!

Общо взето книгата е много разтоварваща и сладка ! :D

Белият път от Джон Конъли

vilpeda (4 януари 2017 в 21:09), оценка: 6 от 6

Останах без думи! Не мога да си представя как можеш така да опишеш страдание и болка, които не си изпитал физически. Поклон пред автора!

Задачата от Петер Жолдош

гост (4 януари 2017 в 17:05)

Винаги съм свързвал тази книга с факта, че разделя най-слабата и на-силната книга в поредицата „Галактика“.

Какво имам предвид — тя е №29, намира се между №28 /най-слабата/ и №30 /най-силната/…