Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин
И защо ви е тази реалност, кажете ми??? За да ви даде реална представа за света, нали? Да, ама прави ли ви по-добър, по-достоен човек? Според мен по-важни са посланието и морала на книгата, а не толкова дали е реална. Пък и няма защо да четем за реалността — достатъчно я виждаме всеки ден. Нали замисълът на книгите е да ти покажат нови светове, а не „суровата истина“? Това е.
Благодаря, аз също така мисля, но досега не можех да го формулирам.
Бък от Лей Грийнууд
„Свободата на прерията, ревът на говедата, самотните, безсънни часове под необятното звездно небе — всичко това превзема съзнанието на мъжа, докато той не осъзнае, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш каубой… освен любовта на една истинска жена.
Хана — със златисто руси коси и сини очи, тя е достатъчно красива, за да накара всеки един мъж да забрави миналото си. Всеки друг, но не и Бък Хобсън. И въпреки че Хана се е превърнала в красавицата, която той някога бе видял в онова четиринадесет годишно момиче, Бък винаги ще се връща назад във времето, когато бе онова беззащитно и малтретирано момче, върху което баща и изливаше гнева на камшика си.
Е, той вече не е безпомощен и сега ще получи своето отмъщение като отнеме ранчото на стареца и го направи свое. Единственото, което не предвижда, е любовта му към Хана, чиято нежна доброта може да излекува опустошеното му сърце. Но само ако той й позволи.“
Аз, вещицата от Дебора Харкнес
С една дума — УНИКАЛНА!
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Жана, аз пък съм потресена от заблудата ти, че харесваме книгата защото е класика. В класика се превръща нещо, което е с доказана художествена стойност, чиято стойност притежава качества, които са практически вечни. И — критериите за тези качества са определят от също толкова стойностни капацитети, които създават литература, а не от кисели псевдо критици. Какво ще кажеш ти, ако някой писател който смяташ за невероятно добър е определил книгата като шедьовър.? С какви доводи ще го обориш? Ще имаме мнението на капацитет по твоите стандарти и твоето скромно мнение хаа.
По-добре пишете — Не ми беше интересна, не създаде емоция в мен. Това би било разбираемо и никой няма как да го оспори, НО
НЕ ИЗКАЗВАЙТЕ ВИСОКОПАРНИ МНЕНИЯ !
Дамски гамбит от Елизабет Гейдж
Разочаровах се. Очаквах да ми въздейства като „Булеварда но залеза“, но книгата ми остави привкус на булеварден роман. Толкова наивитет. Нещата не стават така в реалния живот.
Булевардът на залеза от Елизабет Гейдж
Само едно не мога да си обясня, как толкова ми хареса тази книта , останалите на същия автор не. Все едно са писани от различни хора. Какво е вашето мнение за другите и романи?
Моето семейство и други животни от Джералд Даръл
Взехте ми думите ит устата;-) тази книга винаги ми напомня за лятото…
Другоселец от Йордан Йовков
Вечери в Антимовския хан от Йордан Йовков
Познато клише е, че има книги, които всеки българин трябва да прочете. Йовков има само такива книги!
Два от разказите, По жицата и Другоселец съм чел още като ученик, преди трйсетина години, но сега ме докоснаха и трогнаха много повече — малки сме били и не сме разбирали, какво нещо е мъката човешка. И че надеждата е нещо наистина голямо, стига да я има.
За таланта на Йовков е писно много, разказите в този сборник са силни и e явно, как драстично са се променили живота и обичаите на българите за няма и сто години. Но неговите свидетелства ще запазят историите и духа на времето.
Задължително трябва да се препрочита Йовков, сладкодумен и справедлив разказвач е и чистото удоволствие е гарантирано!
.
Здрач от Стефани Майър
Поредицата „Реликвите на смъртните“ определено е най — увлекателната за мен
Синовете на Великата мечка от Лизелоте Велскопф-Хенрих
Да, ама авторката е историчка и специалността и е Северна Америка. От тази книга научих много интересни неща, дето в Уикипедия ги няма.
Леле, не мога да го кажа по-добре. Мен лично много ме трогна и ме държа под въздействието си цялото ми 12то лято.
Последната битка от Клайв Стейпълс Луис
Зависи от каква гледна точка го гледаш… защото така за героите си е най-добре.
Недовършени предания от Джон Р. Р. Толкин
Дааа, така е!!! Чета ги в момента. Почти толкова яки са, колкото другите на Толкин. Но не знам какво ще стане, като свършат и те. :-(
Властелинът на Пръстените от Джон Р. Р. Толкин
И ЗА МЕН!!!! Историята е толкова прекрасна, вълшебна, и при това страхотно разказана!!! А три жени в книга, писана от мъж, все пак са доста! Аз самата не мога да измисля нито един мъжки образ, колкото и да се мъча. Героите са различни и всеки си има характер, за разлика от някои други книги.
Колкото до филма — страхотен е, режисьорът е голям пич. Само че ми идва да го убия, че не е включил прочистването на Графството, разговора между Фарамир и Еовин и главата, където Арагорн изцелява Мери, Фарамир и Еовин от назгулската болест. Те са ми мн любими, защото Толкин тук е заложил някои от най-красивите си послания.
Накратко — ЧЕТЕТЕ!!!
Не си единственият :-). Сега съм толкова потънала в света на Толкин, че ми е почти невъзможно да чета нещо друго.
Невидимия от Хърбърт Уелс
За мен тази книга от годините на моето детство до моята зрелост си остава образец на Велика Класика в Научната Фантастика!
Щастливият принц от Оскар Уайлд
Много готина история :-) научила съм я наизуст, защото съм и правила поне 5 преразказа.
Оцеола от Майн Рид
Много е яка, като всички ма Майн Рид. Прочетете я! „Библиотеката на мама“ рядко ще ви разочарова!
Великолепният негодник от Айрис Йохансен
Стилно написана история, увлекателна интрига, но американския навик да си нагласим нещата както ни харесват дразни: досега не бях попадала на прозрачни намеци, че Джеймс VI( I) е прескачал и на левия бряг, да не говорим за глупавото твърдение, че незаконороден може да наследи каквото и да било, а направо си е нагло да се спекулира с възможността за наследяване на кралския трон.. Това заради по- горните коментари за " историческа достоверност".Но, американка, какво да я правиш… Както и да е, може да пише жената, бива я за разказвач, а от истината кой ли пък се интересува…
Читателски коментари