Читателски коментари

Свежа и интересна, особено ако ви харесва гангстерската тематика. На мен ми беше много приятна, въпреки че има голямо сходство с другите книги на авторката.

Преди тридесетина години, като седмокласник, прочетох " Чифликът край границата". От първият прочит малко нещо недоразбрах, веднага го прочетох втори път… Голямо реване падна след това. Изплаках си очите, но не разбрах, тогава защо, тези дето заслужават да бъдат щастливи, винаги са изиграни от съдбата?

Никой автор и тогава, и сега не ме е карал да го чета веднага повторно. Това направи с мен единствено Йовков!

И сега отново с „Другоселец“ се връщам в детството и ми е все така тъжно за хората, които заслужават щастие… Или ние самите трябва да сме по- човечни, а не безразлични…?

Да, ама тук не се говор за въздуха и подобни неща, а за такива като любовта и приятелството. Въпреки че малките деца не могат да ги разберат, те ги усещат по-силно от всеки друг.

Освен товав книгата да си дете не значи да си незрял и наивен, а да запазиш „детското в себе си“ (знам, че е клише, ама не можах да измисля по-добро).

И накрая, недейте да ме хейтите. Това си е мое мнение все пак.

Според мен, това е най-добрият роман на Бобев!!!

Тезата съществуването за две Моравии изглежда много вероятна, защото в Хърватия до края на 13–14 единствената азбука, която се ползва, е именно глаголицата.

Какво по естествено от това, тя да е въведена в употреба за първи път на територията на по-южната Моравия, която съвпада с територията на днешното Хърватско, и да е използвана от същите хора, които са я приели, още няколко века след това?

Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.

Космология по йовковски.

стихотоврението ме е заразило и няма измъкване от него. Мине се не мине и се връщам да го препрочитам. И не знам защо ама в превод повече ми харесва. По-студено, по-мрачно ми стои. И краят

Ще ми се втори път да умра.

срещу

I should be glad of another death.

Книгата е много интересна СИЛНО Я ПРЕПОРЪЧВАМ

Силно напомня за „Под купола“ на Кинг или обратното. Но няма значение. И този на Кинг а и на МакКамън са шедьоври. Обща идея с много различни сюжети.

Не искам тази книга да има край. Обсебва ме.

А и смело ви я препоръчвам.

Книгата не е лоша, доста

повърхностно пресъздаване на чувствата на героите. Някак си авторката сякаш бърза да завърши книгата. Сюжета е добър, доста ми напоння на „Братството на черния кинжал“ но двете поредици нямата база за сравнение, ако сте я чели сами ще разберете…

Любимото ми стихотворение!!!!

Супер, мерси за коментара. Разбира се, че ще си създам мнение, ама за всеки случай попитах…:-)

Книгата е от този тип, дето можеш да я четеш в няколко различни възрасти и да ти даде всеки път по нещо ново. Аз съм го правил три пъти поне до сега.

Мой приятел я нарече някога " детския вариант на Престъпление и наказание"

Основно главният герой е мъж , но присъстват и женски персонажи…

Създай си сама мнение, Войне на светлината, но не се отказвай поне до сто-сто и петдесетата страница, той този автор така си пише-обемно.

Хубави книги.

Добре разказани истории.

Типичен южен хумор, кухня, политика и суеверия.

Живо пресъздадена атмосфера.

Откъснаха ме от времето и мястото ми.

С удоволствие бих си ги купил и трите и наредил до Маркес, Памук и Казандзакис…

Благодаря!

Жалко, че последната попада във временната забрана за четене…

Точно тази част ми е особено любима:-). Но и трите носят някакво странно, красиво чувство, което не мога да опиша с думи. Когато ги прочетох за първи път, аз живеех и дишах заедно с героите, а когато се върнех в реалността, недоумявах какво, по дяволите, търся в 21 век, в средата на шумния град. И, като не ми се седеше в реалния свят, просто потъвах отново в книгата…

Разбира се, никога няма да е същото като първия път, но ще ми кажете ли къде из София се продава тази поредица, защото я нямам.

Ще помоля за мнения по следните въпроси:

Книгата от този тип ли е, дето не можеш да ги оставиш до края?

Женски роли има ли? Любимата на главния герой не се брои:-)

Стилът добър ли е?

Съжалявам за многото въпроси, ама книгата ме впечатли с размера си и не знам дали ще я харесам:-)

Книгата наистина е много забавно, единствено че подразни, че през цялото време се описваха чувствата на жената, а какво мисли мъжът се спомена едва накрая. Не че не беше ясна развръзката, но предпочитам да чета и за терзанията и съмненията и на мъжа

Наистина историята не е никак лоша, обаче някои неща дразнят. Освен споменатото наивно поведение на героинята, за мен беше малко прекалено и подробното описване на абсолютно всеки път, в който двамата с Бракстън си лягат. Разбира се, че тези сцени са неотменима част от всеки любовен роман и именно те създават голяма част от удоволствието да ги четем, но тук като че ли ми дойдоха в повече.

Книгата определено повече ми хареса от филма.

Все едно гледаш сериала. Много ми хареса.