Преди тридесетина години, като седмокласник, прочетох " Чифликът край границата". От първият прочит малко нещо недоразбрах, веднага го прочетох втори път… Голямо реване падна след това. Изплаках си очите, но не разбрах, тогава защо, тези дето заслужават да бъдат щастливи, винаги са изиграни от съдбата?
Никой автор и тогава, и сега не ме е карал да го чета веднага повторно. Това направи с мен единствено Йовков!
И сега отново с „Другоселец“ се връщам в детството и ми е все така тъжно за хората, които заслужават щастие… Или ние самите трябва да сме по- човечни, а не безразлични…?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.