Читателски коментари

Добродушната дебеланка от Янко Трендафилов

Strinka7 (12 август 2019 в 09:10), оценка: 1 от 6

Едно голямо нищо — това не е разказ. Особено отблъскващо беше безкрайното повтаряне на „й“ вместо „ѝ“.

Мостът на птиците от Бари Хюгарт

Соня Вал Лютиер (12 август 2019 в 01:00), оценка: 6 от 6

Невероятна книга! Спечели ме веднага — увлекателна, много забавна и много затрогваща. С толкова истории в историята. Наподобяваща компютърна игра с куестове. Мистериите бяха чудесно завъртяни, дори аз, изпечения стар вълк, не можах да ги разгадая преди края. Приключенията се носеха между приказното и невъзможното. Ще прочета и другите две книги от поредицата, за съжаление тя е трябвало да е от 7 книги. Можем само да си представяме какво губим.

Среднощни кули от Робърт Джордан, Брандън Сандърсън


Твърде дълго се проточи.

Във вихъра на двайсетте от Софи Кинсела

мойри (11 август 2019 в 20:03), оценка: 6 от 6

Невероятна! Отдавна не съм се смяла така, че редовете ми се размазваха!

Ръкописът на Фулканели от Скот Мариани

moosehead (11 август 2019 в 19:28), оценка: 6 от 6

Динамичен, изпълнен с обрати, роман в стил „Дан Браун“.

Левиатан се пробужда от Джеймс С. А. Кори

Seether (11 август 2019 в 11:55), оценка: 6 от 6

Страхотен роман. Жалко, че я няма цялата поредица.

Дивата лятна роза от Еми Елизабет Сандерс

Mimimgencheva (10 август 2019 в 21:56), оценка: 5 от 6

Приятна, особено първата половина.

Сладка лятна буря от Еми Елизабет Сандерс

Mimimgencheva (10 август 2019 в 21:56), оценка: 3 от 6

Първата книга е доста по-добра.

Голгота от Чингиз Айтматов

Yenkl (10 август 2019 в 20:30), оценка: 5 от 6

Във времена в които се стремим всячески към щастие, към удовлетворение, към перфекционизъм, не бихме могли да живеем пълноценно. Страданията също са неизменна част от живота. Ако не се научим да ги понасяме, ако си затваряме очите, ако търсим силово да компенсираме това, което ни огорчава с търсене на всяка цена на ефимерни забавления, не бихме могли да надградим себе- си. Щастливите моменти, които естествено съществуват не биха имали такова въздействие над нас, не бихме ги оценили ако не съществува тази игра на контрасти.

Същото важи за живота. Той се храни от смъртта, а тя от него, и така във вечен гръговрат.

Със зелена карта в Америка от Иво Стефанов


Авторът емигрира на 67-годишна възраст, след като вече се е пенсионирал като професор във ВИАС.

Ти с какво ще се похвалиш?

Мъртво сърце от Дъглас Кенеди

mcv (10 август 2019 в 17:28)

Имах чувството, че съм гледал филм с подобен сюжет и въпреки това написаното е толкова завладяващо , че не можеш да се откъснеш.

Със зелена карта в Америка от Иво Стефанов

girl4fun (10 август 2019 в 16:13), оценка: 4 от 6

Началото ми хареса, преживяванията бяха интересни, някои от тях и забавни.

По мое мнение авторът се е отклонил от жанра, който е започнал, поради интересите си в географските, историческите и политическите въпроси. На мен всичките тези описания ми дойдоха множко. Очаквах повече мемоар, отколкото малка енциклопедия по общи науки.

Магията на Макензи от Линда Хауърд

didika (10 август 2019 в 11:53), оценка: 4 от 6

Добре, че е кратка. Не е лоша, но определено, не е като другите от поредицата.

Торбарите от Харолд Робинс

Mirth (9 август 2019 в 22:48), оценка: 5 от 6

За Америка с любов и омерзение…

Да свалиш розовите очила, да не си пестиш тъмните бои и да приемеш и обичаш без да съдиш... Не мога да определя кой роман ми хараса повече, този или „Първи умират мечтите“ .

Императорът на Мбуту от Владимир Колев


Съвсем не съм съгласен, с твърдението че има проява на расизъм.

Леко и приятно четиво.

Грешница от Йордан Йовков

Танчита (9 август 2019 в 10:02), оценка: 6 от 6

Майстор, ненадминат познавач на човешката душа!

И след това… от Гийом Мюсо

Танчита (9 август 2019 в 09:43), оценка: 6 от 6

Прекрасна, абсолютно прекрасна!

Необуздана страст от Карън Робърдс

Марина_Г (8 август 2019 в 20:48), оценка: 5 от 6

Сюжетът не е лош, но средновековните истории не са ми най-любимите.

И след това… от Гийом Мюсо

kipe (8 август 2019 в 18:14), оценка: 3 от 6

Подтикнат от силно положителния коментар тук, зачетох книгата. Но за мен е неубедителна сюжетно, повърхностна, елементарна като детска приказка, опитваща се да държи вниманието с евтини похвати.

Грешница от Йордан Йовков


Как може да пише така? Четеш, трепериш и продължаваш да четеш.