Читателски коментари

Добре написана книга, но за мен е стъпка назад.

Става за убиване на времето, няма да остави спомен. До към средата някъде беше интересна, после се караха и прощава изключително лесно на конвейер.

Посредствена.

Не съм я чел в оригинал, има оригинални идеи, но просто личи скалъпеността на цялата история.

Просто авторът няма дарба да пише, вероятно ако имаше свестен редактор и малко повече опит щеше да се получи хубава книга за съжаление в текущия си вариант е... как да се изразя... бледа.

Първите книги на Пратчет ме впечатлиха много, дали заради наивността на младостта или просто ги прочетох в подходящо време или… неееее и сега си ми харесват.

Откакто жени взеха да му дават наклон на книгите ми умря желанието да ги чета. Тази е една от тези, които не дочетох :( (с респект към жените писателки като Ле Гуин, Робин Хоб и много други, но жена му и дъщерята на Пратчет не спадат към авторите, които ми допадат, предполагам това си е лично мое мнение, въпрос на вкус... )

Доста интересен сюжет. На моменти събитията се развиваха твърде бързо, сякаш се пропуска нещо и затова давам 5.

Станислав Стратиев — незаслужено малко позабравен писател и по известен с драматургичните си произведения. Разказите му, хем те карат да се смееш, хем те натъжават. Вавилонска кула е учебник по народопсихология.

Ми явно нямаш достатъчно капацитет, за да разбереш.

Тази книга не е довършена, предполагам, че историята продължава в следващата. Не е лоша като идея, хареса ми.

Прочетох седем от „книгите“ (5-те тук и 2 в Рулит) и да си призная, колкото повече напредвах, толкова по-трудно ставаше четенето. Това е една ужасна пародийна смесица от няколко добри романа на други автори, която наистина успя да ме отврати. По-повърхностно написана книга рядко съм срещала (а книги чета по 1–2 на ден). Никога досега не съм оставяла коментар, но се надявам този да спести загубата на време на други читатели.

Книгата е добра. Историята е интересна, а действието е напрегнато до самия финал. Самата научна идея е малко пресилена, но пък като художествено произведение е много добре.

Невероятна книга, която се чете буквално на един дъх. Единственото, което ме разочарова е това, че финалът е малко претупан и не успя да ме държи в напрежение както очаквах. Може би е трябвало да се донапишат още две, три глави, за да е по-пълна книгата.

Книгите от поредицата „Позитронните роботи“ са ми едни от любимите. Скоро излезе една книга — „Машини като мен“, в която един от главните герои , роботът Адам ми напомня за Джендър Панел на Азимов.

Четивна е, но не е нещо особено. Оценка — 4 по шестобална система.

Интересна книга, прочетох я с интерес, защото беше доста динамична. Единственото, което не ми допадна беше претупания край. Някак незавършено ми беше да се опише всичко с две изречения!

Иначе си заслужава!!!

Книгата е просто великолепна! Не мога да направя много структуриран преглед затова ще съм малко хаотичен.

Да започнем със стила на писане — най-подходящата дума, за която се сещам е „гладък“. Толкова лесна за четене книга не съм срещал преди. По принцип аз чета много бавно, макар да чета постоянно, вече 30 години и така и не ми се ускори четенето. Понякога си мисля, че може да имам някаква лека форма на дислекция или нещо подобно, както и да е отклонявам се. Въпреки това че съм бавен в четенето, тази книга я четох изключително лесно. Просто текста се лееше (може би съм стигнал до нормалното четене на обикновените хора :D ).

Героите са най-силната част на книгата. Всеки е добре реализиран, с уникален характер, цели, идеи, виждания за света и т.н. И всички са много интересни. И понеже това е така наречения grim-dark стил, всеки един от героите има лоши страни, особено главните герои. Всеки от тях е вършил лоши неща. Някои просто биха ги нарекли лоши хора, и аз не бих тръгнал да споря, макар да не съм съгласен напълно, просто виждам откъде може да се стигне до този извод. И въпреки това, въпреки че всички са в някаква степен лоши хора, не можеш да не им симпатизираш и живо да се интересуваш какво ще стане с тях.

Светът не е много добре „изрисуван“, но не се забелязва много, защото авторът знае че силната му страна са героите, обръща внимание на тях, а не в светоизграждането. Съответно човек дори може да не усети докато някой не му го отбележи. Като цяло може да се счита за минус, ако обичате книгите да са с ясно изразен свят. Аз лично, макар да обичам, не ми прави впечатление тук.

И следващото — историята. Историята е представена със способ, който се използва по рядко. Като цяло в повечето книги, историята се задвижва от някаква външна сила, някаква крайна цел. Тя става ясна, или поне идеята й, още в началото на книгата. Имаш лош пръстен, трябва да го унищожиш. Имаш лош император — трябва да го свалиш от трона и т.н. разбрахте ме.

Тук тази външна сила не съществува, или поне не става ясна. Историята и сюжетът се движи изцяло от героите и техните цели и мотиви. Като цяло ако не разбереш това достатъчно бързо, може да ти се струва даже, че книгата няма някаква конкретна цел. Най-близкото нещо, като идея, което мога да се сетя в момента е сериалът Викинги. Там историята не се върти около някаква главна цел, особено в началото. Просто имаш няколко групи герои които искат да постигнат нещо лично, и от тям започват да се разгръщат сюжетни линии които постепенно се преплитат и образуват нещо по-голямо.

Тук е момента да кажа че този вид разказване на мен не ми е любим, да не кажа че почти го ненавиждам :D и все пак тук е толкова добре използван, че това лесно се превърна в една от любимите ми книги. Героите са толкова цветущи и интригуващи, че дори да не виждаш каква е целта, ти продължаваш да четеш с интерес, за да разбереш какво ще стане с тях.

Ми разбира се, че това е една история разделена на няколко книги… боже… докъде стигнахме с предирчивост. Вие искате всичко да ви се направи и даде на момента. И Толкин си е разделил Властелина на три книги… да не би първата да свършва и да можеш да останеш само с нея.

И между другото, това че историята изглежда клеясала за някои си има причина.

„Историята“ не е предварително начертана както в повечето книги и други форми на разказване на истории. Не е като във властелина, минават началното встъпление и вече се знае каква е идеята, пръстена трябва да се унищожи. Виждаш крайната цел, виждаш как нещата се движат към нея. Или пък във въпросния Паолини, за който не че имам нещо против, евала на момчето че толкова младо е успяло да скалъпи голяма история, макар и супер заимствана отвсякъде, ама не може да стъпи и на малкия пръст на Джо Абъркромби. Та и там, появява се ездач, ясно е, че трябва да свали тиранина.

Тук историята не е предначертана, не че не се случва. Просто не сме наясно с крайната цел от самото начало, затова е трудно да се различи някаква насока.

Сюжетът на книгата не се движи от някаква външна сила, както в стандартните и споменати истории. Задвижва се изцяло от мотивите на различните герои. Всеки герой е с ясно изразен характер и мотиви, има негови си цели, които не се зависят от външни източници.

Ти следиш изпълнението на тези цели, а не как някакъв хобит трябва да хвърли пръстен в лава, защото това е единствения начин доброто да победи и да се задвижи историята.

Това е едно невероятно произведение, станало популярно след адаптацията му от невероятния композитор Ендрю Лойд Уебър!

Книгата е великолепна!

Прочетох я на един дъх и съм безкрайно щастлива, че я открих!

Няма да си загубите времето, ако решите да я прочетете!

Хората от провинцията преди „10-ти“ в тоталитарна България се стремяха да се заселят в София защото там имаше много повече информация за живота на Запад. Аз например чух за първи път песните на най-любимата ми група Marillion от един софиянец. Ако не беше той щяха да минат години преди отнякъде (откъде?) да ги чуя. А можеше и никога да не ги чуя ако не беше дошла Свободата с „10-ти“. Общо-взето само в София имаше звукозаписни студия предлагащи западна музика на частни лица. А западната музика през комунистическият режим беше може би единственото което ни крепеше нас свободолюбивите и ни вдъхваше надежда.

Иначе имам само един упрек към „Софийско жителство“ — прекалено и ненужно е многословна.