Книгата е класика. Въпреки, че е част от поредица, има самостоятелна стойност на високо ниво. В нея се описват морални и чисто човешки проблеми, в които макар и в измислен свят съвременните хора могат да видят себе си. Показана е среща на две противоположни култури. И в този фантастичен, нереален свят автора умело ни води в плетеницата на обикновени човешки взаимоотношения.
Дори и самостоятелни, четирите книги са тематично свързани. Но определено „Голото слънце“ е най-завладяващата и оставяща трайна следа. Книгата разглежда множество морални и философски въпроси, което е научен принос на автора.
Прокрадвайки се още от първата книга, и формулиран в последната, получаваме още един закон на роботиката — „Нулевия“. Докато първите три закона плюс четвъртия, формулиран от Любен Дилов-баща, имат научна стойност, то „нулевия“ е по-скоро с художествена цел.
Книгите от поредицата „Позитронните роботи“ са ми едни от любимите. Скоро излезе една книга — „Машини като мен“, в която един от главните герои , роботът Адам ми напомня за Джендър Панел на Азимов.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.