Читателски коментари (за „Софийско жителство “ от Тодор Костадинов)

  • 1. Живка Генева (1 август 2013 в 21:03)

    Книгата много ми хареса. Интерсна е и се чете много леко.

  • 2. icohg (21 август 2013 в 19:42)

    Много хубава книга, жалко че другите не мога да ги открия никъде, заслужава да се прочете.

  • 3. vayk (31 август 2013 в 22:46), оценка: 5 от 6

    Тази книга ме развълнувало изключително силно! Беше ми много приятно да си припомня колко прекрасен беше живота в България и в частност в София през 80-те години, колко хубаво нещо е младостта, колко непрежалима е голямата любов…Поздравления за автора, за когото чух едва преди месец и то най-случайно.

  • 4. Мануела (8 декември 2013 в 20:32)

    Невероятна книга. С много благодарности към автора

  • 5. Константин (16 май 2014 в 10:14)

    Чудесна книга.Върна ме в прекрасните младежки години когато все още всичко предстоеше.

  • 6. Люско (3 август 2014 в 19:18)

    Ех,години, студентски безгрижни години . Реалистичен разказ за минало време а младежите през 70-те години.Много приятна изненада от този непознат за мен автор.

  • 7. Анна Драганова (21 януари 2015 в 14:10)

    Тодор Костадинов е непознат за мен български автор и благодарение на Читанка го открих най-случайно.Определено ,книгата ми хареса.Увлекателна,реалистична,не виждам никаква причина да не се издаде преди 1989 г.,защото е твърде балансирана и сдържана,относно политически оценки според мен.Аз също съм живяла на квартира в този четириъгълник на гр.София точно по това време,за което се пише и успя да ме накара ,с носталгия, да си спомня за хубавия студентски живот.Даже някои неща съм ги забравила,но авторът ми ги припомни по един чудесен начин.Препоръчвам я .

  • 8. veleslav. ge (28 юли 2019 в 11:38), оценка: 5 от 6

    Искрено и заинтригуващо написана книга. Единствена забележка: леко „претоварени“ диалози. Но се чете на един дъх.

  • 9. Обич (22 август 2019 в 00:49)

    Книгата е доста елементарна, монотонна, залагаща на ненужен драматизъм. Страшните терзания на поредния човек от провинцията, който иска да остане в София, незнайно по какви причини, когато тогава имаше работа за всеки и навсякъде. Не разбирам, защо повечето хора напускаха прекрасните си родни места, за да се засилят в един чужд за тях град, какъвто е София. София е мой роден град и аз за нищо на света, освен ако нямам основателна причина, не бих я напуснала. Сега не мога да си позная града. И да, ако се върне поминъка на хората, трябва да се върне и жителството. Какво се случва всъщност - на населеното място му трябват специалисти, за да се развива, пращаше си младите хора да учат и да се върнат, но повечето се чудеха как да останат в София, за мен необяснимо защо. Освен това не толкова сполучливи елементи на загадъчност - нямата полугола жена в колата и отвличането на литературния герой ми дойде малко повече. Освен това - аристократичната фамилия, която живее в центъра на София - не разбрах от старата аристокрация ли се води, или от новата номенклатура, както и приятелите. Повчето наистина стари фамилии са пострадали от бомбардировките, в много от малкото останали неразрушени жилища са били настанявани хора от новия елит. Освен това, едно възпитано момиче в традиции, няма да си купува момче с парите на баща й. Това ми беше страшно унизително. И не на последно място, ако наистина някой е възпитаван в такова семейство, много трудно ще намери общ език с обикновено селско момче, не за друго, но те просто се движат в различни плоскости. И не разбрах защо софийските интелектуалци са представени, като ненужни паразити. Иначе адмирации, да, всички, които с труд и желание сбъдват мечтите си. Освен това много хора от провинцията ,бяха доста по-добре материално от много софийски професори. Общо взето от цялата книга лъха субективизъм и доста изопачаване на фактите.

    • 10. lora201 (22 август 2019 в 14:12)

      Лесно е да се каже като София ти е роден град, щеше да има стойност, ако беше написала, че никога не би напуснала Павликени например. Прощавай, но звучи смешно.

    • 11. deaf (26 август 2019 в 08:50)

      Хората от провинцията преди „10-ти“ в тоталитарна България се стремяха да се заселят в София защото там имаше много повече информация за живота на Запад. Аз например чух за първи път песните на най-любимата ми група Marillion от един софиянец. Ако не беше той щяха да минат години преди отнякъде (откъде?) да ги чуя. А можеше и никога да не ги чуя ако не беше дошла Свободата с „10-ти“. Общо-взето само в София имаше звукозаписни студия предлагащи западна музика на частни лица. А западната музика през комунистическият режим беше може би единственото което ни крепеше нас свободолюбивите и ни вдъхваше надежда.

      Иначе имам само един упрек към „Софийско жителство“ — прекалено и ненужно е многословна.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.