Книгата много ми хареса. Интерсна е и се чете много леко.
Много хубава книга, жалко че другите не мога да ги открия никъде, заслужава да се прочете.
Тази книга ме развълнувало изключително силно! Беше ми много приятно да си припомня колко прекрасен беше живота в България и в частност в София през 80-те години, колко хубаво нещо е младостта, колко непрежалима е голямата любов…Поздравления за автора, за когото чух едва преди месец и то най-случайно.
Невероятна книга. С много благодарности към автора
Чудесна книга.Върна ме в прекрасните младежки години когато все още всичко предстоеше.
Ех,години, студентски безгрижни години . Реалистичен разказ за минало време а младежите през 70-те години.Много приятна изненада от този непознат за мен автор.
Тодор Костадинов е непознат за мен български автор и благодарение на Читанка го открих най-случайно.Определено ,книгата ми хареса.Увлекателна,реалистична,не виждам никаква причина да не се издаде преди 1989 г.,защото е твърде балансирана и сдържана,относно политически оценки според мен.Аз също съм живяла на квартира в този четириъгълник на гр.София точно по това време,за което се пише и успя да ме накара ,с носталгия, да си спомня за хубавия студентски живот.Даже някои неща съм ги забравила,но авторът ми ги припомни по един чудесен начин.Препоръчвам я .
Искрено и заинтригуващо написана книга. Единствена забележка: леко „претоварени“ диалози. Но се чете на един дъх.
Книгата е доста елементарна, монотонна, залагаща на ненужен драматизъм. Страшните терзания на поредния човек от провинцията, който иска да остане в София, незнайно по какви причини, когато тогава имаше работа за всеки и навсякъде. Не разбирам, защо повечето хора напускаха прекрасните си родни места, за да се засилят в един чужд за тях град, какъвто е София. София е мой роден град и аз за нищо на света, освен ако нямам основателна причина, не бих я напуснала. Сега не мога да си позная града. И да, ако се върне поминъка на хората, трябва да се върне и жителството. Какво се случва всъщност - на населеното място му трябват специалисти, за да се развива, пращаше си младите хора да учат и да се върнат, но повечето се чудеха как да останат в София, за мен необяснимо защо. Освен това не толкова сполучливи елементи на загадъчност - нямата полугола жена в колата и отвличането на литературния герой ми дойде малко повече. Освен това - аристократичната фамилия, която живее в центъра на София - не разбрах от старата аристокрация ли се води, или от новата номенклатура, както и приятелите. Повчето наистина стари фамилии са пострадали от бомбардировките, в много от малкото останали неразрушени жилища са били настанявани хора от новия елит. Освен това, едно възпитано момиче в традиции, няма да си купува момче с парите на баща й. Това ми беше страшно унизително. И не на последно място, ако наистина някой е възпитаван в такова семейство, много трудно ще намери общ език с обикновено селско момче, не за друго, но те просто се движат в различни плоскости. И не разбрах защо софийските интелектуалци са представени, като ненужни паразити. Иначе адмирации, да, всички, които с труд и желание сбъдват мечтите си. Освен това много хора от провинцията ,бяха доста по-добре материално от много софийски професори. Общо взето от цялата книга лъха субективизъм и доста изопачаване на фактите.
Лесно е да се каже като София ти е роден град, щеше да има стойност, ако беше написала, че никога не би напуснала Павликени например. Прощавай, но звучи смешно.
Хората от провинцията преди „10-ти“ в тоталитарна България се стремяха да се заселят в София защото там имаше много повече информация за живота на Запад. Аз например чух за първи път песните на най-любимата ми група Marillion от един софиянец. Ако не беше той щяха да минат години преди отнякъде (откъде?) да ги чуя. А можеше и никога да не ги чуя ако не беше дошла Свободата с „10-ти“. Общо-взето само в София имаше звукозаписни студия предлагащи западна музика на частни лица. А западната музика през комунистическият режим беше може би единственото което ни крепеше нас свободолюбивите и ни вдъхваше надежда.
Иначе имам само един упрек към „Софийско жителство“ — прекалено и ненужно е многословна.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.