Читателски коментари

Съгласна съм с предишните коментари. Поредицата много ми харесваше, четях я с удоволствие, но вече след 14-та книга просто я зарязах. Идваше ми в повече прекалено многото странични и нови герои, излишна информация за тях, разводняването… Докато в същото време за някои от главните герои така и не се обясниха важни подробности. Иначе наистина като цяло историите са много интересни.

ВНИМАНИЕ, СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!

Относно края, аз смятам че книгата има два завършека — "или куршум в челото (самоубийство), или по Владимирка (да се предаде)". Логичният завършек е самоубийството. И затова паралелно с инстинската развръзка Достоевски самоубива Свидригайлов. Самоубийството е нелогичен край за този герой, това е просто ненаписаната участ на Расколников. За Расколников Достоевски оставя алтернативната щастлива развръзка. Епилогът е донякъде претупан. Ако цялата книга покрива събитията от една седмица, които се случват през две-три преки, то епилогът разказва за събития от година и половина на територия от стотици левги. Епилогът дава един по-захаросан край за измъчения читател, заслужена награда след катарзиса на мъките, които съизживява съвместно с главния герой.

Книгата е меко казано лековата и не си струва времето (коментара се базира на цялостен прочит).

И мен леко ме дразнят страничните сцени, но се оправям така - преглеждам набързо какво правят лошите, че да не изтърва когато срещнат воините, а за другите персонажи чета през няколко абзаца, така че като стигна до тяхната книга, да знам какво става ;)

Книгата си заслужава да се прочете!

Страхотна книга!

Много скучна книга

Здравейте, виждам, че коментарът ви е от 2017г, но аз наскоро започнах да чета поредицата и наистина я обожавам! Ако все още имате книгите, ще съм много благодарна да ми ги изпратите на [email protected]

Не е лошо четиво. Дори бях малко изненадана от стила на писане и избягването на някои шаблони в изграждането на образите. Като за такъв тип книжка е дори доста добра.

Нищо особено, дори на моменти скучна.

Страхотна книга, прочетох я на един дъх. Силно препоръчвам.

Голям фен съм на сериала „Дневниците на вампира“. Сега чета тази книга и си представям всеки един от геройте. Търся прилики и разлики и съм очарована.

С нетърпение ще прочета и други книги.

Страхотна книга. Кратка, но много увлекателна.

Със силни емоции.

История за пропуснатите мигове в живота ни. Тъжно, много тъжно.

Прочитането на тази книга ще ми държи влага дълго време. Изключително дълбоки чувства, не за малките неща, напротив за големите, и на пръв поглед, обикновени неща от живота, за период от живота на един човек, който някой млад философ би казал, че е към залеза си. Дали да не опитам да убедя съпруга си да я прочете ?!?! Рядко давам оценка 6, тук я дадох без да се замислям. Силно ме развълнува, докосна ме много дълбоко. Хареса ми, очевидно съм имала нужда точно от това и точно в този момент.

Невероятни руски автори! Като елемент от брюкселска дантела, изработена с машинен бод!

Донякъде напомня на романът "Здрач" по разказите от първо лице, и по темата за вампирите. А това е по-интересното, в който и да е роман или разказ.

Подкрепям мнението на Canis Lupus Дики Марчинко — изключителна книга. Въпреки завършека с „happy end“ достатъчно извърта повествованието, за да държи читателя в напрежение до последния момент.

Но освен това е и тежка критика за политическата система на всички „демокрации“, не само на САЩ. Разликата между тоталитарното и демократичното управление е в лицемерието — при „демокрацията“ всичко се прави в името на идващите избори, докато тоталитарните режими поне нямат нужда да се преструват.

И всички разбрахме какъв е краят, след като е можело да има и сцена прибиране вкъщи и т.н. Благодарим Ви!

Чета книгите на Мерил Сойър по години, всяка следваща става по интересна, имат си от всичко — и крими елементите, зараждаща се любов и необикновена страст, описание на природа и традиции. Препоръчвам авторката, а за преводите едно голямо Благодаря !