Читателски коментари (за „Резерватът на таласъмите “ от Клифърд Саймък)

От много години събирам личната си библиотека, но едва тази година съумях да я разположа поне частично в дома си.

За това реших да препрочета част от книгите които съм прочел през годините и са ми харесали дотолкова, че да останат с мен.

„Резерватът на таласъмите“ е любима моя приказка развиваща се в бъдеще, в което човечеството е покорило огромна част от Космоса, пътува между звездите и из времето, общува и живее с различни чудати разумни видове и изглежда, че няма какво да спре експанзията му. Но може би се е натъкнало на своя първи съперник, неизмеримо загадъчен и зловещ.

Саймък обича в романите му да има група различни индивиди, които да се преборят със зададената им задача. В тази книга това не е по-различно, имаме универстетски специалист по Малкия народ и по-специално по таласъмите, неразделните негови приятели — неандерталецът Уп и Духът, както и Карол от института Време с нейния домашен саблезъб тигър.

Бъдещето на човечеството лежи в тяхните ръце!

Свежо написан, с голямо чувство за хумор и ирония, текстът засяга вечни общочовешки проблеми. Авторът твърдо вярва в доброто и е абсолютен оптимист.

Илюстрациите на художничката Красимира Димчевска са доста причудливи, на моменти почти гротескни, но на мен ми допаднаха доста, намирам ги интересни и оригинални.

P.S. В каря на седемдесетте години на XX век, на българския книжен пазар се появяват първите книжки джобен формат, с шарени и причудливи корици и съдържание почти непознато до тогава на българските читатели, предимно фентъзи и фантастични разкази, повести и романи, на някои от най-добрите творци в жанра. Своя разцвет тези джобни чудесии достигат към края на 9оте години на отминалия век и загиват безславно, в зората на вече набралото скорост книгоиздаване с права.

Но те оставят трайна следа и са помогнали във формирането на хиляди ентусиасти и мечтатели като мен и искам да кажа, че те много ми липсват. За късмет, притежавам внушителна колекция и мога да се насладя на избрани шедьоври, когато си пожелая.

Има си забележки по превода — гоблините определено не са таласъми, качеството на хартията е доста лошо, но какво да се прави, такива бяха реалностите на соца.

Наскоро Бард пуснаха ново издание, а старите могат да се открият за по няколко лева почти във всяка антикварна книжарница, друг плюс на соц книгоиздаването са внушителните тиражи, не само на пропагандната литература.