Читателски коментари

Хубава книга.

През цялото време бях като настръхнала, не ме остави до края. Обикновено, когато чета върша и друга работа, но тази книга не можах да я оставя до последната точка. Даже епилога толкова бързо го прочетох, че се наложи отново да го прочета. Една от любимите ми писателки.

Книгата е много повече от любовен роман. Засегнати са вечни теми през призмата на лични истории — войната, преврата в Чили, бежанците, трудните избори… Любовните линии са също на ниво. Красив изказ, стил Исабел Алиенде. Препоръчвам!

Книгата е прекрасна! И с голям акцент върху втория шанс, от който всички понякога се нуждаем.

Много, много ми харесаха и двете книги. Дано има още от поредицата. Нямам търпение да разбера какво ще се случи с другите двама герои.

Страхотна книга, много ме разчувства. Книгата прекрасно описва за прошката и за любовта. Четете, няма да съжалявате.

Много хубава книга. Една от старите ми любимки, която би прочела отново, макар историята да е запечатана в паметта ми неизлечимо.

Добра статия, с отлично уцелено заглавие: „Тръпка…“ Всяко истинско изкуство е точно вибрация на душата.

Ами той, постмодерният човек, ако прочете монологът на Хамлет, веднага се отъждествява с него. И става един — капризен, егоцентричен! Стандартът Хамлет е опасен за човешкия род.

На дядо Боже му писнало от глупостта на животните. И създал човека. Но, колкото и да се старал, не успял да го отдалечи кой знае колко от грухтящите и мучащите.

Статията, само привидно е лековата. Хипотезите, макар и спорни, звучат доста убедително. Този автор си е малко подигравчия…

„Илюстрацията“ със сградата на Нотр Дам е иносказателна. С риск да бъда гледан накриво, смятам, че така нареченият „обикновен човек“ става наистина само за камък във величествения строеж на едно модерно общество. „Обикновеният човек“ може да бъде и аристократ по произход…

Всъщност, дори само името Екзюпери поражда интерес. Интересна е и статията за него. Макар да не съм съгласен с интерпретацията на някои факти, написаното се чете с удоволствие.

Подигравка с Толстой. Или само заигравка? И то не само с него. Човечество любезно, как глупаво си ти… Я, в мен се събуди поетът…

Покривите ни разпаянтени, боклуците — в изобилие, бутилките не решават проблеми. Авторът — подигравчия… И с основание.

Тая Жана… Наистина, една жена не трябва да се напъхва между много мъже. Особено — с оръжия. Авторът очевидно има добро чувство за хумор.

Интелигентно написано. Философски. Но те провокира да мислиш над дилемата: „Има ли право на живот на земята това същество, човекът?“

Имаше някаква книга със заглавие „Малкият лорд“ или нещо подобно. Пак за едно дръзко хлапе, което май „прегреши“ с леля си. Вариантът тук е доста по-деликатен. Извън схемата какичка + млад мераклия, сюжетът е доста оригинален, с интересни перипетии. Не си доспах една нощ.

Аз не я дочетох, много ми беше скучна, което е учудващо за книгите на Нора.

Много хубав роман. Препоръчвам. Типично в стила на автора. Малко екшън, трилър и достатъчно любов.