Читателски коментари

Изключително точен е коментарът Ви, redapple. Аз също считам, че на човечеството все повече ще бъдат необходими автори като Толстой. Автори, които да предават своите житейски опит и мъдрост, които да разкриват бездните на човешкото битие, но и същевременно да търсят отговори и да дават лъч надежда, разбира се, не само в религиозен аспект. За съжаление, живеем в консуматорски свят, в който любовта е една оборотна евтина стока. За масовия 30-годишен читател Толстой ще става все по-„труден“, а духовното израстване на Левин (но и на Кити, този очарователен женски образ) ще изглежда като едно безсмислено лутане на неориентиран в живота идеалист. Но мисля, че Толстой би бил щастлив, че има хора като Вас, които така точно са разбрали замисъла на творбата му :). Да благодарим и на Читанка, аз също в средата на 30-те си години се запознах с този велик роман именно тук!

Страшно интересна поредица, дали и другите книги ще бъдат преведени?

Прекрасна но много тежка.

Попаднах на тази творба през функцията Случайна творба с избран филтър Мемоари. За първи път използвах тази фунция и определено се получи. Попаднах на нещо неочаквано и интригуващо. Това е книга, която отваря вратите към едно общество, което не съм забелязвал и не съм се замислял какво представляват. В книгата рокерите се представени доста противоречиво: в началото са представени като утрепки, жалки хора, които живеят ден за ден от дребни далавери, наркомани и алкохолици. Структурата им е типичната безмислена военна йерархия от мирно време, крепяща се на изпълнение на заповеди, унижения и наказания. С развитието на книгата се набляга на позитивните им страни: саможертва, съпричастност, братство, взаимопомощ. В крайна сметка всеки читател сам си съставя мнение. След тази книга хората, които ги харестват, ще ги харесват още повече. Обратното също важи: хората, които не ги харесват, просто ще ги мразят.

Книгата е субективно написана, но все пак е написана на база истински места, случки и хора. Този свят е толкова чужд, че в известна степен книгата прилича на пост апокалиптичен сюжет, в който са оцеляли само рокерите. Аз лично я препоръчвам най-сърдечно. Всеки ще намери нещо за себе си.

Хареса ми!

Доста слаба книга.

Отегчителна и прекалено дълга книга. Загуба на време е да се чете.

За прочит — над 30, а след 15–20 години — отново.

Единственото, за което ми стана жал още докато четях, беше, че Левин с всичките му вътрешни преживявания, родилни мъки и неедноетапно преобразяване не може да стане лесно и бързо достояние на хората на 17, 20, 25 години масово. Толкова много губят те и човечеството от това, че като цяло Толстой е поставен в кюпа на „трудните автори“ от читателите с осакатена нужда за търсене на доброто в тоя свят… но с напълно развит стремеж към бързите наслади.

Виждат се зачатъците на „Възкресение“ и остатъци от „Война и мир“. И двата — жигосващи съзнанието.

П.П. Жена съм, но Каренина не ми направи впечатление с нищо нехарактерно за жена. Напротив — умна, чувствителна, опърничава и непримирима с безумното лицемерие на средата си. Но в моите очи Левин е героят на романа.

Избрах „шедьовър“ не заради някакви извънредни художествени качества на написаното от Чаплин, а защото е важно. Важно е за значително по-доброто разбиране на реалността, включително тази сега — коронавируси, нова рецесия (прогнозирана като още по-жестока към обикновения човек от предишната), медии, политици.

Ако подбираме внимателно литературата, с която да си запълваме времето, тази книга е един от полезните избори.

Благодаря за труда, хора от Читанка!

Джули Гарууд винаги ще бъде една от любимите ми писателки.

През цялото време докато четях, имах чувството че чета сценарий на видеокасета от 90-те. Идеята е добра,това че е малко сладникаво не ми пречи, но е някак претупано, което ми развали удоволствието.

Неангажираща е точната дума за това книжле. Може би за хората, израстнали в Коньовица — Красна Поляна — Зона Б5 произведението има допълнителна сантиментална стойност. Колкото и да е неангажираща книжката, искам все пак да направя едно важно уточнение — авторът си спомня с носталгия за младежките си години, а не за соц реалността. Читателите, които не са изживели тези време, може да си извадят грешни изводи за безгрижие и фиести, което изобщо не беше така. Някои неща са леко загатнати, като например, че след като слезеш от колата (ако си дочакал ред да си я купиш) си взимаш с теб радиото, чистачките, а понякога и акумулатора. Това е книжка за поколението Х, а не за реалността им.

Sospiri

Книгата ми хареса. Оказа се, че в живота си спазвам всичките насоки за смислен живот, дадени в нея. И четенето е едно от тях, скъпи приятели…Разбира се, винаги има неща, които ме натъжават и разочароват, както и болки, които никакви рецепти не могат да притъпят.

Книжката е интересна и завладяваща. Хубава история са описали Робърт и Шарън, но ми се струва, че има и малко алабализми (измислици) с цел повече продажби. Според мен не е лошо тази книга да бъде четена, още повече че я има безплатно тук (за което благодаря много на хората зад читанката), но не бързайте да приемате всичко написано за чиста монета :)

Не съм впечатлена, това с цирка преля чашата. Краят от захаросан, та по-захаросан. Добре, че свърши.

„…С две думи — чудесна!“ :-) След като прочетох този коментар си казах, че човекът, който го е написал, трябва да има чувство за хумор, което и на мен ми допада. Не сбърках. Книгата е много свежа и забавна. Въпреки малкия обем и историята е добре развита, и образите са много симпатични, без изключение и добри, и лоши. С две думи — чудесна!

Жалко е, че за пореден път Бард не доиздадоха интересна поредица.

На повърхностните мнения на дилетанти за тази книга не заслужава да се отделя внимание!

Към коментар 1 от gost.

Жанрът на книгата не е военна фантастика , "… всяка уважаваща себе си военна фантастика има изпълнено с адреналин действие…" , а пост-апокалиптична фантастика.

Второ - " Обществата, описани в книгите, са изпълнени с противоречия. Най-вече това се получава, защото авторът не се е постарал да изучи реалните прототипи, които се опитва да възпроизведе."

Авторът не възпроизвежда никакви „реални прототипи“ , а описва едни възможни бъдещи общества, които са вид хибриди ,между съществували в миналото общества.

Трето, но не на последно място :" Авторът се опитва да поддържа напрежението като не разкрива конкретните планове на двете страни, но от този опит за тайнственост се ражда само досада."

Значи, ако авторът беше разкрил плановете на страните още в първите няколко десетки страници (между другото - те са повече от две страни), напрежението щеше да е добре поддържано и нямаше да се роди досада в писалия коментар 1?

Жалко , че коментиралия gost не е прочут писател, за да научи П. Тили и други подобни нему писатели, как се пишат правилно книги, поддържащи напрежението и не раждащи досада!

Уникална поредица, страхотна книга. Обожавам авторката!

Но въпреки всичко на първо място за мен е „Рай в Тексас“!

Четете няма да съжалявате.