Тъжно и красиво. Болка и нежност…
Сериозно обмислен разказ. Чете се с лекота, предизвиква тъга…
Този разказ „споява“ познанията ми за Кватроченто-то. Макар че… ами, просто не харесвам Ботичели — като художник. Но образът му е добре конструиран. Според мен.
Вълнуващо написано. По този сюжет може да се направи и филм. Но не съм режисьор. Жалко, че не съм.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.