Читателски коментари (за „Двойната Лотхен “ от Ерих Кестнер)

  • 1. марги (18 февруари 2008 в 13:13)

    Ще бъда съвсем кратка — невероятно! Преди доста години съм чела тази книга, но……….дори сега я прочетох на един дъх!

    И по този повод — благодаря на хората, които помагат на такива като мен, живеещи в чужбина да четат книги на български!!!!!!!!!

  • 2. Рена Дранкюлева (22 януари 2009 в 22:46)

    Това е любимата ми книга от детството. И до ден днешен я обожавам. Не мисля, че съм в състояние да опиша приятните емоции които ми доставя четенето и. Вече я знам почти наизуст, но не ми омръзва да я чета.

    И въобще — Кестнер пише с такава лекота, че всичките му робани за деца се четат на един дъх.

  • 3. Slavena (14 юни 2011 в 01:50), оценка: 6 от 6

    Чела съм я на немски! Все така впечатляваща!

  • 4. Ivy (19 септември 2011 в 11:25), оценка: 6 от 6

    Най-любимият роман от детството! Обожавам и филмовите екранизации — игрални и анимационни.

  • 5. admira1 (27 април 2020 в 19:14)

    Това е най-силният роман на Ерих Кестнер. Не случайно е екранизиран повече от всички други.

    Идеята е възникнала между двете световни войни, имало е дори сценарий за филм, но книгата се издава едва 1949. Това не е случайно. В романа се появява фигура на разведена жена, упражняваща не каква да е, а високо квалифициране професия и възпитаваща сама дъщеря си. Това, което днес звучи съвсем нормално и приемливо, дава повод за много дискусии сред читателите на неговото време.

    Романът далеч не е само за деца. Четох го като дете, чета го и сега с удоволствие.

    Преводът е приемлив. Преводачът се е придържал колкото се може по-близко до немския оригинал. Това не винаги дава добър резултат. Получават се известени грапавини в българския текст на места, където той би могъл да звучи гладко. Например тук:

    __________________

    — Да! — казва далечният глас. — Извинявай, че ти се обаждам. Но съм разтревожена за детето. Надявам се, че не е болно, нали?

    — Наопаки. — Той говори тихо. — Болно е.

    — О!

    Далечният глас прозвучава съвсем изплашено.

    __________________

    Немското „doch“, в този смисъл няма аналог на български, но пък и никой не казва в този случай „наопаки“, евентуално се казва „напротив“.

    Въобще май след всеки превод се налага текстът да бъде обработен от коректор, който не знае да чете оригинала.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.