Отвъд безмълвната планета от Клайв Стейпълс Луис
Най-мнго ми хареса от трилогията втората книга „Переландра“, но за жалост я няма в читанката.
Среднощен танц от Джулия Куин
Това е книгата, която най-малко харесах от серията. Главната героиня постъпваше изключително нелогично и цялата книга беше натоварена с глупави постъпки и диалози.
Дяволче от Джулия Куин
Прекрасна вълнуваща история. Това е книгата, която най-много ми хареса от серията.
Мило Дневниче от Вартоломей Кузмов
Много ми хареса. Току — що приключих книгата и вече знам, че това е (и дълго ще остане) любимият ми български роман. От много време не се бях вълнувала и впечатлявала толкова от книга. Браво… за всичко — сюжета, героите…
Тайните на Третия райх от Ханс Улрих Фон Кранц
„В тихата, безгрижна Патагония световната война изглеждаше, както и всичко ставащо в Европа, като нещо далечно, почти нереално“. Авторът е роден, според данните, през 1950 година. Очевидно има спомени от поне пет години преди това. А и с тези руски (съветски) заглавия на всичките му книги (The gods of the Third Reich — Боги Третьего рейха — russian edition, в Amazon примерно) работата мирише на руска, съвременна, пропагандна, сензационна шашарма. В германската wikipedia го няма, там има съименник. А, тя работата лъсна като тиган на месечина — пет минути след написването на горните редове погледнах сайта на „българското“ издателство на книжицата, що ли си играх да пиша… По-добре е да се играе Castle Wolfenstein.
Игра на съдбата от Джейн Ан Кренц
Книгата е приятна, не е много ангажираща!
Става за запълване на свободното време!
Мадоната на бадемите от Марина Фиорато
Става за убиване на време, но според мен не може да се сравнява с другите книги на Фиорато. Историята е горе-долу интересна, но доста предсказуема.
Сабриел от Гарт Никс
Много ми хареса и искам да чета подобни книги. Някой може ли да ми препоръча подобна книга!?
Игра на чужд терен от Александра Маринина
Прекрасна Маринина!
Последният лист от О. Хенри
Първата ми среща с творчеството на O. Хенри бе именно с „Последният лист“ — като дете гледах драматизация на разказа по БНТ. Оттогава съм поклонник на творчеството му, което е изключително разнообразно, както по сюжети, така и по стил. Някои от разказите му ни карат да плачем, а други — да се смеем на глас. Негова запазена марка си остава комбинацията от заплетена фабула и неочакван край. Неслучайно мнозина изследователи считат О. Хенри за автора с най-богат речник от думи в световната литература. Въпреки ранната си смърт той ни оставя едно богато творчество в областта на късия разказ, което с удоволствие препрочитам.
Очаквах повече, но и тук написаното е интересно.
Циганката от Шърли Бъзби
Хареса ми. Много различни емоции предизвиква у читателя.
Незавършеният роман на една студентка от Любен Дилов
Съжалявам, но ще изкажа моето несъгласие. Мисля че българите най-много са изостанали в периода ’44 — ’89г. Следващите 30 години българите още съжаляват за отминалото време и за мен това ги спира да се развиват. Този период от 9 септември до 10 ноември наистина е бил времето на атеистите. Но аз се гордея, че съм вярващ. Искам да цитирам една мисъл на Айнщайн, защото я подкрепям напълно: „Науката без религия е осакатена, религията без науката е сляпа.“
Благодаря ви, че ме подсетихте да видя биографията на Любен Дилов — той е основоположник на българската фантастика по сициолистическо време.
Степния вълк от Херман Хесе
Една любима книга, съчетаваща разсъжденията на философския роман, психоанализа и поучителния разказ.Фантастично и почти апокалиптично провиждане на писателя- долавям, че това тук е своеобразна автобиография.
Кратка, но наситена, поставяща болезнени екзистенциални въпроси, критична, автокритична, търсеща…
В тази творба отривам себе си, мои възгледи и мисли.Заредена с безброй въжделения и идеали, се натъквам, подобно на автора, на прекомерната суета, егоизъм, дребнавост и посредственост-всеки ден!-и всички те, продукти на тесногръдия материализъм.
Предполагам всеки, който посяга към този род литература съпреживява и изстрадва света на степния вълк.
А хумора се изтъква като спасение, редом с carpe diem на Орации.
Тази интелигентна книга ми действа като свеж въздух въпреки сериозните теми, които засяга…а може би точно поради това толкова ми допада!
Историята на една ратайкиня от Ги дьо Мопасан
Подкрепям. И аз съм озадачена.
Прекрасен писател, но съжалявам, че липсват тук най-силните му новели, в това число тези, отразяващи субстанцията и духа на френския народ- народ, чиито ценности са се запазили непокътнати въпреки унищожителния капиталистически строй, материализма и бездушието на последните епохи до нашето и потънало в суета съвремие. Къде са " накитът", „една вендета“, „портретът“,"косата" и още и още забележителни разкази! Жалко, това все пак е сборник, но подборът е неуспешен и не проявяват творчеството на автора.Навярно в тези новели се разиграват твърде чисти, автентични, някой път брутални чувства, но никога посредствени, никога лековати и повърхностни, никога лицемерни за да се харесат на нашето общество.Разбира се, изказвам лично мнение, някои биха предпочели формата, а не съдържанието.
Господар на желанието от Кинли Макгрегър
На мен много ми харесва. Препоръчвам я.
Призрачна музика от Александра Маринина
За пръв път в книгите за Каменская разбрах кой е извършителя почти веднага, но това не ми развали удоволствието да прочета цялата история.
Красив непознат от Кристина Лорен
Вълнуващо. Много ми хареса
Хари Потър и даровете на смъртта от Джоан Роулинг
На мен книгата за Хари Потър ми е скучна в сравнение с филмът. Няма как да е иначе защото е невъзможно да се опише с думи една магия. Трябва да се види. Например състезанието с летящите метли.
Читателски коментари