Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Малката Дорит
Избрани творби в пет тома. Том 3 - Оригинално заглавие
- Little Dorrit, 1855 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- , 1970 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- MY LIBRARY Editions (2015)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Fingli (2015)
Издание:
Чарлз Дикенс. Малката Дорит. Избрани творби в пет тома. Том 3
Английска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Жени Божилова
Художник: Филип Малеев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Йордан Зашев
Водещ редактор: Людмила Евтимова
Редакционна колегия: Владимир Филипов, Жени Божилова, Леда Милева
Коректори: Евгения Кръстанова, Людмила Стефанова
Charles Dickens. Little Dorrit
Oxford University Press, 1968
Преводач:© Невяна Розева
Преводач © Жени Божилова
Преводач © Надя Сотирова
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: ноември 1982 г.
Изляла от печат: декември 1982 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 59,50.
Издателски коли: 49,98.
УИК 51,55
Цена 6,50 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Д. Благоев“ — София
История
- — Добавяне
Предговор
Написването на тази история ми погълна много работни часове в продължение на цели две години. Трудът ми ще се окаже напразен, ако не съм успял да направя качествата и недостатъците й да се проявят сами, след като бъде прочетена изцяло.
Река ли да търся оправдание за пресилените образи на Барнакълците и Министерството на разтакането, то бих посочил патилата на обикновения англичанин, без да си позволявам да спомена незначителния факт, че така грубо наруших добрия тон, тъкмо по време на войната с Русия и на военен съд в Челси. Дръзна ли пък да защитя така чудато измисления мистър Мърдл, бих загатнал, че идеята се породи у мене след историята с железопътните акции от времето на известната ирландска банка и едно-две други еднакво похвални мероприятия. Заема ли се да изтъквам някакви обстоятелства, които да смекчат абсурдната измислица, че едно лошо начинание може понякога да се представи като хубаво и напълно добронамерено, то бих добавил странното съвпадение, че тази фантастична измислица стигна връхната си точка в настоящата история точно по времето на публичния разпит на директорите на Британската кралска банка. Аз обаче съм готов да понеса присъдата и ако стане нужда, да се призная за виновен по всички тези точки, стига да бъда уверен (от достоверен източник), че нищо подобно не се е никога случвало в тази страна.
Някои от моите читатели може би се интересуват дали нещичко от Маршалси още съществува. И аз самият не знаех, докато към края на това повествование не отидох да видя. Намерих външния двор, така често споменаван тук, превърнат в масларски магазин, и бях склонен да мисля, че от затвора не е останала нито една керемида. Като тръгнах обаче по съседната уличка, наречена „Ангелска“, която водеше към Бърмъндси, стигнах до площад Маршалси, в чиито постройки познах не само големия блок на самия затвор, но запазени и стаите, които виждах във въображението си, когато станах биограф на малката Дорит. Едно дребно момченце — най-дребното, с което някога съм разговарял — с голямо бебе на ръце — по-голямо не съм виждал — ми даде свръхестествено умно обяснение за мястото и някогашните му функции, което се оказа почти точно. Как се бе добрал до сведенията си този малък Нютън (защото за такъв го сметнах), не зная; той беше обаче с цял четвърт век по-млад, за да е бил свидетел на всичко това. Посочих прозореца на стаята, където малката Дорит се беше родила и където баща й живя така дълго, и го запитах кой наемател живее там сега.
— Том Питик — рече момчето.
Тогава го запитах кой е този Том Питик, а то рече:
— Чичото на Джо Питик.
Малко по-нататък открих по-старата и по-малка стена — ограда на вътрешния затвор, — където не държаха никого освен при тържествени случаи. Всеки, който дойде на площад Маршалси откъм улица „Ангелска“ към Бърмъндси, ще върви по самия плочник на вече изчезналия затвор Маршалси; ще се озове сред тесния му двор, почти непроменен, само стените му малко снишени след разчистването на площада; ще види стаите, в които са живели длъжниците; и ще стои всред тълпата призраци на многобройните злочести години.