Читателски коментари

Откакто прочетох в „Кратки(уж) отговори на големите загадки“ как Господ нямало, защото преди Големия взрив не е съществувало време, репутацията на този господин за мен се срина под нулата. Първо ние не знаем какво е времето и дали такова нещо де факто съществува. И оттам-нататък-откъде Хокинг е знаел, че преди Големия взрив не е имало време. Но изявлението му, че преди Големия взрив не е имало НИЩО, окончателно ми затвърди убеждението да се отнасям към него с хладно отмъстително презрение. Луи Пастьор го е до казал на практика-живот от НИЩО не може да възникне. А Вселенета е нещо много по-голямо от живота. Предполагам, че на стари години болестта е стигнала и до мозъка му. Може и преди да се е парализирал да е разсъждавал по-логично, нямам представа.

Поредицата на Чайлд за Ричър е добра, някой са по добре написани, други не използват специфичния стил , което ме навежда на мисълта че има повече от един автор.

Не зная френски, не съм чел произведението в оригинал и допускам, че критиката Ви е възможно да бъде основателна. Но мисля, че все пак е редно да преведете добре поне 1–2 абзаца и да ги публикувате за сравнение с превода на Теодор Михайлов. Който, макар да не е Максим Благоев, според мен се доближава доста до неговата, бих казал, перфектна интерпретация на Фредерик Дар на български.

На времето я четох в хартиен вариант. Първокласна и тогава и сега. На екип"Читанка", поклон!

До някъде стандартни са книгите. Винаги в края е виновен…..един и същи персонаж.

Не ми хареса,очаквах трилър, а се оказа нескопосана драма с елементи на

булеварден любовен роман.

Книгата в оригинал е едно от най-великите произведения на съвременния хумор — просто брилянтно! За съжаление преводът на български е отвратителен, ако въобще може да се нарече превод този бъркоч от измишльотини, или по-скоро болните просташки фантазии на преводача, които са толкова далеч от оригинала, колкото е Луната от Земята. Започнах да чета от интерес, беше ми любопитно да видя как въобще може да бъде преведен Фредерик Дард на друг език… още на втората страница ме втресе, получих сърцебиене, счупих две-три чаши и запратих таблета на килима. Познавам този роман, чел съм го десетки пъти през последните 35 години, но преводът, ах този „превод“… тази адаптация беше жалка, ужасяваща! Липсваха цели параграфи текст, а останалите бяха преразказ на болен мозък, който съвсем бегло се е придържал към оригинала, ей тъй, от кумова срама. Пълна трагедия. Чудя се дали да не информирам собствениците на авторските права на Дард във Франция за това оскверняване на творчеството му, но се боя да не получат някой инфаркт или инсулт…

Започна интригуващо, задържа ми интереса до повече от половината, след което я дочетох" по диагонал". И все пак, сега, по- скоро бих я препоръчала

Интересна книга, с много силен край!

Много персонажи, много подробности за второстепенните герои…Едва стигнах до края.

О, Квази, напълно съм съгласен с вас, даже и повече, ама тъпо, та тъпо. Той тоя Саймък и други тъпотии е писал, аз като прочетох едно време „Всичко живо е трева“, така се отвратих от научната фантастика, че изчетох всичко от Саймък, та съвсем да затъпея, защото казват, че който трупа знания, трупа тъга. За това трупане пък пише в друга много тъпа книга, при това с голям обем и казват, че била най-разпространената, продават я даже в църкви. А не са малко и ужасът и отвратителните неща у Саймък, има например заглавие „Смажи лагерите си с кръв“. Друго си е някоя спокойна вампирска любовна история, няма такива тъпотии там. А такива като Саймък по-добре да не се четат, защото въздействат и на психиката, например аз тогава си направих труда и изкорубих един телефонен апарат, махнах му шайбата и го нагласих горе-долу да е като в книгата и го заложих на едно момиче, та като влезе, да се изненада, ама баба му прецака работата, влезе първа и казва: Какъв е тоя телефон?

Прекрасна книга за силата на човешкия дух! Някой, който не е бил в смъртна опасност, може да се учуди защо втората част е толкова дълга. Но, това не е хрумване на авторката, а живата действителност. В такава една частичка от секундата целият ти живот преминава в съзнанието ти като на филмова лента. Душата живее много динамично извън времето, което е измислена величина.

Страшно тъпа книга, наистина! Няма нито един мускулест и дългокос Главен герой с пронизващ поглед, който да слезе от черния си жребец, да преодолее плахата и колебливата съпротива на Главната героиня… А тука какво? Лилави треволяци някакви. И абстрактни разсъждения за възможни паралелни вселени, за контакти с чужд разум, за смисъла на живота, вселената и всичко останало. Пълна скука…

Страхотна книга, интересна и динамична от самото начало и държи в напрежение до края.

Нарушени точки 2, 4 и 5 от правилата.

Е, не разбрахте ли, че това е сектантска литература!

Автора В. Мегре е осъден, а сектата Анастасия е забранена в Русия. Информирайте се малко! Има и жертви, включително в България. Български журналисти са правели документални филми. По време на процеса Мегре е признал, че всичко е измислица, за реклама на бизнеса му с кедрово масло, изделия от кедрово дърво като гребени и др., които взели да се продават като топъл хляб.

Нареди се при най-тъпите книги, които съм прочела някога. Има един герой, който постоянно си бърше лигите в панталона… после три дни ми беше лошо на стомаха. Давам една точка, само заради хубавото описание на природата.

Лека и приятна книга.

Една от най-хубавите книги за всички времена, които съм чел. Докато дълго време се акцентира на романтизма и романи за рицари и крале, Зола пише да тежката съдба на бужоазията и работническата класа. Във Вертеп особено ясно той показва мрачния реализъм на съдбата — порока ражда мизерия, мизерията ражда още порок. Това е затворен кръг. В това отношение Зола е доста по краен от Стендал с неговиет „сиви“ герои. Романите на Емил Зола, Чарлс Дикенс и пр. са характерни за натурализма. докато в „дамско щастие“, „Пари“ и пр. са ни представени герои от по-високата класа, то „Вертеп“ и „Земя“ни показва клоаката, дъното. на Франция. Увлекателен роман, който постепенно те поглъща, но се съмнявам, че много хора днес биха го разбрали. Голяма част от по-младото поколение предпочита или „розови романчета“ на Джейн Ан Кренц и Катрин Каултър или пък шпионски екшъни, наситени с много динамика. малцина вече ценят добрата литература и хубавия сюжет.

Не знам защо книгата се води, че е трилър. По-скоро е част от онези безкрайни тв сериали, в които детекивите разрешават едновременно по няколко случая, без да си дават много зор и така до безкрайност. Дано следващата книга от тази поредица да е по-добра.