Читателски коментари

Приятна и увлекателна книга,заигравката с имено на руски писател е чудесна хрумка!

Винаги е на ниво!

Този роман е толкова кратък, а толкова много казва. Малко са писателите, които имат този дар. Прекрасно е! Трябва да се прочете!

Прочетох няколко от книгите на Дж. Уайлд. Някак си, всичките си приличат. Не ,че не стават за четене но нещо липсва… Оценка 4.

Последните глави ги прехвърлих доста набързо. Може би най-скучната книга от четирите предложени. Известен интерес предизвикват описанията на английския провинциален живот; някои от персонажите са интересни, други се държат определяно непоследователно и се чудиш доколко са реалистични. Чувството за хумор като цяло е свежо, има градация на персонажите (което е истински прогрес, като се има предвид раздразнението, което предизвикваше у мен дебелашкото отношение на главния инспектор към подчинения му в първа книга.) Но гейските истории са прекалени. Да, благодаря все пак, че няма от гнусния инцест, който толкова ме отврати в кн.1, че се зарекох да не пипна повече нищо на авторката. И все пак прочетох 4, установявайки че не искам повече в живота си да чета за душевните терзания на обратните. Твърде много идва основното повествование във всяка книга да е за тях. Процентно те не са толкова голяма част от обществото, че да заслужават това прекалено внимание. Така че, повече не искам да чета за гейове (и лесбийки).

Стигнах 23 глава. Имам чувството ,че авротката е взела по нещо от всички фентази поредици и ги е събрака в една книга. Вампири, хора — животни….не мога изобщо да се ориентирам.

Малко телеграфно написано, някак претупано и не пълно.

Като цяло още в началото поредицата ти създава усещане за насоченост към 16–17 годишни читатели.

В последствие подразбрах, че авторката е започнала да я пише още на 14 годишна възраст и ми се изясни защо.

Поне в първата част донякъде ми напомни на филма Equilibrium от… 90те мисля. Силно милитаризирана страна под диктатура, здраво промиване на мозъци, желязна хватка, най- добрият от най- добрите се обръща срещу диктатора…

Обаче книгите си струват четенето. Е, любовната завръзка е малко сладникава, но едното прочитане си заслужава.

Патерсън е невероятен! Няма нещо, което да не ми хареса и да не ме изуми в поредния му трилър!

Не знам.Чудя се, що за книга е това.Сякаш е писана от не особено интелигентна тинейджърка… Оценка 2,5 ! И това й е много.

Невероятен разказвач…!

Благодаря на хората, които с труда и ентусиазма си ни дават възможност да се насладим на книгите в Библиотеката.

Хубава фантастика. Има достатъчно действие, съспенс, научно-популярна материя и романтична наивност. Спокойно можеше да бъде продължено от автора? Отрицателното в оценката й е ,че не винаги има логика в действията и обясненията на мотивите, но е написана с оригинална идея и майсторлък.

Много впечатляващо начало,за жалост към средата малко се разочаровах,но кто цяло стойностно и различно четиво!

Прекрасна и тъжна книга!

Това произведение не е Градът, а Слънчеви приказки!

Освен това, липсват около 10 от разказите от първото издание, което наистина е от 1918 година. Например „слънцето направи това“, „черна змия“, „слова на роба“ и други.

Капитализмът няма морал,християнството има,славянските народи трябва да имат християнски морал това е същината

Интересно четиво, но вероятно по принуда доста далеч от истината — ханове, шатри, за какво им били на българите строежи и т.н. Хубаво е да се чете само и единствено като художествено произведение, без историческа стойност.

Ех, Nelka, Nelka, да бяхте казали, че не ви харесва. Имам какво да споделя, прочее, защото имаше и филм. Едно време, когато филмът беше млад, така де, нов, една жена, при това лекарка, понеже знаеше, че аз чета фантастика, ми сподели, че е гледала филма, май по телевизията беше, и не могла да го разбере, може би защото не го гледала внимателно. Не помня какво ѝ казах тогава, но да кажа сега, макар че спомените ми за книгата са много стари. Заразяват се хората с вирус, даже май извънземен вирус, обаче много опасен, дихателната система и така нататък. Учени, лекари, зор голям. По едно време се оказва, че едно почти непрекъснато ревящо бебе оцелява и май някакъв старец. Доколкото си спомням, тоя вирус все пак не е плъзнал по всички, а само по ограничен брой хора. Излезе май накрая, че просто трябва да дишаш учестено и ще го утрепаш вируса. Но си има и леко напрежение, че и наука малко. То затова се казва и научна фантастика, защото човек може да научи нещо. Да речем което е проспал в училище или университет. Пък на когото каквото харесва, разбира се. Някаква асоциация ми изниква сега с Рамщайн и „Това не е любовна песен“. :)

Много хубава книга. Наистина трогателна.

„На вкус и цвет все фломастеры разные“, както казват руснаците :) За мен пък това е категорично най-добрият роман на автора (като се има предвид, че съм прочел и шестте романа от цикъла за д-р Дейвид Хънтър, както и самостоятелните „Кървави белези“ и „Множествени травми“).