Читателски коментари

Тази книга ми се стори тежка и малко фантасмагорична.Първата от поредицата ме впечатли ,но тази я изчетох защото не обичам са оставям нещо започнато наполовина.

И трите книги на Мо Хейдър са много добри. Особено " Ритуал" От мен- оценка 6! Благодаря на Читанка .

тези дни ме питаха защо питам толкова често „Какво е това?“, Питах за нещо, което на мен ми прилича на опитът Гео Милев да бъде сложен в ролята на Фауст (на Гьоте), този attempt/опит е видим онлайн, даже в youtube, с два клипа, Гео Милев | Монолог на Агента към „Иконите спят“ и Монолог на Гео Милев, не зная дали сте ок с оценките по литература, но следващия след Хамлет монолог, тъй като при Шекспир явно отговорът беше, не това не е шекспир, и не може да отговаряш на това „действащо лице“ или този, който прави монолога, с Шекспир, и след като това не е Шекспир, защото аз познавам твърде добре Шекспир, заради преводачът му който е, както и аз, jewish person, и за това ние знаем Шекспир строфа по строфа, това е понеже Шекспир е труден автор, особено за превеждане, и понеже моят Шекспиров отговор към монологизиращия беше посрещнат с присмех, такъв присмех е характерен само за Фауст, много съжалявам но тези монолози в youtube са страшни, и аз за това от 2 месеца питам какво е това, какво е това, защото Фауст е страшен, значенията при него са страшни и страховити, както и нещата на които е способен, сега ако прочетете Фауст на Гьоте ще разберете, че точно за такива монолози става дума и те са страшни, както и опитът на един герой, Вагнер, хм, да разговаря в Гьотевия Фауст със самия него, понеже всички останали за Фауст са… извинете „изчезнали“ и „духове“, това е доста страшното при Фауст, че той би посегнал и на най-скъпото, и говори с поетични слова към Луната и т.н., но би посегнал и на това, ето това е проблемът на Фауст,

но аз след като се опитах да се говоря с този монологизиращ, който е и идол на мнозина, заради това усещане за „изчерпване на знанието“, неговата прекомерна достъпност, достъпност на дипломи и всякакви знания, това е състояние на обществото от една страна, и на „интернет“, но също и парадоксално, че someone reached to this scary ways, получава одобрението на това общество и то до там, че да включат такива монолози при Гео Милев,

аз чета Гео Милев от преди, още преди появата на Уилям като принц, и също преди тези видими социални промени, тоест още след социализма, когато Гео Милев можеше да бъде четен като комунистически поет, но също така и четен с литературни анализи, аз не мисля, че при Гео Милев имаше такива „проблеми“ в интерпретацията, или образа на поета, дори имиджа, вече, защото като стигне това до youtube става и имидж, Гео Милев не само има имидж, но заради тези царски проблеми, той е търсен автор, това значи, че много го четат, други пишат за поезията му, но други започват да приличат на него, или вече да изглеждат като „представяне“ на автора в настоящето, или почти като самият той, тъй като това Ive seen only with troubled to extend authors, and rarely with those respected, although probably both, аз liked to fight this interpretation, but instead it came with its all evil, like наистина Шекспир е за предпочитане, дори в по-остри реплики, заедно с монолозите при Шекспир, в сравнение с Гьоте, Фауст, но в действително е вярно, че само германците спират тези ексцесии на предателството, Фауст наистина дотолкова се изправя срещу всичко, че отива и по-далеч от обикновените предателства на хм Юда, както те смятат, че това са. Вместо това Фауст обича нещата, но те просто не са, тях ги няма, това е един залязващ свят на ужаса, в който има красота, обаче липсва справедливост. Аз не зная как това се преодолява, но поне си мисля, че трябва да има някакво разбиране в смисъла на консенсус по отношение на автора Гео Милев, който струва ми се е преводач също на Шекспир (както и Валери Петров, Нисим), не мисля, че е позволено имиджа на Фауст да се наслагва върху имиджа на Гео Милев, това със един залязващ свят и т.н., наистина е неподходящо за ГМ, а и наистина не мисля, че е редно представящи го индивиди да вървят и третират зле своите герои и техния свят!

Ето това исках да ви посоча, плюс, че с Фауст разговаря само Вагнер, както и в музиката само Вагнер третира темата за Фауст, а пък за военните това е и война, тъй като Вагнер е военен композитор, съжалявам.

Наистина се опитвам да разбера защо се вдигна толкова шум когато излязоха книгите от тази поредица. Даже се филмираха. Филмите бяха смешни, естествено. Съзнавах, че трябва да съм тийнейджър с по-лековато мислене, за да да ми харесат поне малко, затова реших да прочета книгите с мисълта, че те вероятно, както в повечето случаи, ще са доста по-добри… Изумена съм от начина на писане на Стефани Майер, та тя не е била дете, когато е създала това недоразумение, наречено Сагата Здрач. Нито един плътен образ, нито един нормален диалог, никакъв стил, освен ако приема, че посредствеността е стил. Блудкаво, елементарно пресъздаване на иначе интересна идея.

И на мен ми хареса книгата, определено е хубава и не се усеща прибързаност и припряност както обикновено при тези романи

Книгата „Ако утрото настъпи“ съм я чела няколко пъти и винаги ми е била много интересна. Но продължението й не ми хареса. Обезличаване на героите, липса на емоция в читателя и блудкава любовна история.

Уау! Впечатлена съм от книгата! Не е за нервната система на всеки читател, но е истински трилър!

Невероятно четиво!

Огромно благодаря!

Книгата ме изненада много приятно. Отдавна не бях чела нещо, което да ми задържи вниманието.

Общо взето приказка. Става за деца и тийнейджъри.

Като цяло интересна .

Можеше да е малко по сбита в средата , а края да е по малко претупан набързо …

Това произведение го изчетох малко трудно и насила.Докато за деветте откровения четях с любопитство и интерес ,десетото ми се стори малко досадно поради самия начин на писане на автора. Но все пак става за четене.

Мъчих я до 6 глава и се отказах. Много досадна!

Много добра книга!

Всичките книги на тази авторка са с главен герой секс бог и мачо, с много пари и убийствена визия, а жената винаги е представена като грозна, дебела, невзрачна, напълно ненаясно със себе си и девствена, при това на 30… има хумор и забавни сцени в повечето книги от тази поредица, но доста неадекватни са винаги главните герои. Толкова нереалистично, дори и за роман от този жанр

Книгата показва американския мироглед за функцията и развитието на специланите части, в съвременните условия за борба с формации защитаващи включително със силови методи политическите, и религиозните си виждания. Резонно е срещу екстремистите да се изправя подобна сила защитаваща правото и редът, проблема идва обаче, когато западната цивилизация започва сама да стъпква своите ценности и морал в борбата за налагане на демокрация. Книгата е добра, и авторите са показали истинското лице на САЩ. Резонно интереса на САЩ над всичко, което в дадени моменти на неамериканския читател може да му дойде в повече. И този интерес видно се защитава по всевъзможен начин, по методики, правила и действия от всякакъв характер. Тази книга дава също така сериозен повод за размисъл над теорията за дълбоката държава, и всевъзможните конспирации, които видно от някои примери са си просто разработки на службите (примера с вампирите на Лонсдейл). Според мен авторите далеч са подминали идеята на книгата, и показват на всеки мислещ една далеч по голяма картина.

И мен ме накара да се замисля за същото. Започвам да се питам дали в написаното няма зрънце истина и светът действително не навлиза в духовна криза, след като от 9 коментирали преди мен едва двама успяват да дадат адекватна оценка на произведението. Което, ако литературата е духовна храна, представлява аналог на двоен хамбургер с диетична кока-кола и пакет понички за десерт. А на търсачите на дълбокия смисъл на живота, вселената и всичко останало препоръчвам да прочетат това.

Увлекателна приказка

Книгата ми хареса много ,накара ме да се замисля за много неща от нашето съществуване. Препоръчвам на хората които ще я прочетат да вникнат повече в дълбокия смисъл на живота ,вместо да я четат като роман.

Това е началото на романа „Живот на заем / Небето няма любимци“ — Der Himmel kennt keine Günstlinge, 1961 ,а не отделен разказ !