Колин Декстър
Поздрави от рая (7)

СЕДМА ГЛАВА
Сряда, 1-ви януари, следобед

Но ако той намери теб и него ти намериш,

не значат нищо другите насетне;

Защото Хилядният ще потъне или ще преплува

Със тебе редом всичките морета.

(РЪДИЪРД КИПЛИНГ, „Хилядният човек“)

За началника на полицията в Оксфорд, мъж с международна известност благодарение на действията си срещу терористични обсади, Новата година донесе по-малко проблеми от очакваното. Поради възпрепятстването от лошото време на разгласените прословути мирни граждански походи от Карфакс до Грийнъм Комън, а също и поради отлагането на мача от Първа дивизия между Оксфорд Юнайтед и Евъртън, много от полицейските сили, докарани за тези специални случаи и в града, и в провинцията, се оказаха в бездействие. Истина е, че бяха станали цяла поредица от катастрофи по шосе А40, но нямаше сериозно ранени и големи задръствания. Всъщност, това бе един доста спокоен новогодишен ден и в 18:30 ч. началникът на полицията вече се канеше да си тръгва от кабинета си на втория етаж в Главната квартира на полицията в Кидлингтън, когато Груповият началник Бел позвъни от Градското управление на улица Сейнт Олдейтс и попита дали сред многото допълнителен персонал този ден случайно няма някой инспектор от Отдела за разследване на криминални престъпления.

Телефонът звъня доста време, преди единственият обитател на ергенския апартамент в горната част на Бенбъри Роуд в Северен Оксфорд да остави дебелия том на последната част от Die Walkuere и да се обади.

— Морс! — каза той рязко.

— А, Морс! (Полицейският началник очакваше, че всички веднага разпознават гласа му и в повечето случаи наистина бе така.) — Предполагам, че току-що сте се измъкнали от леглото и сте готов за нова бурна нощ?

— Честита Нова Година, сър!

— Е, годината изглежда ще бъде добра за престъпността, Морс: на долния край на вашата улица има убийство. Предполагам, че вие нямате нищо общо, разбира се.

— Аз съм в отпуск, сър.

— Е, няма значение! Можете да си вземете дните по-късно през януари.

— Или през февруари — промърмори Морс.

— Може и през февруари! — съгласи се полицейският началник.

— Боя се, че тази вечер съм зает, сър. Ще участвам във финала на викторината за кръчмите във Фрайър.

— Радвам се да чуя, че има хора, които проявяват такова доверие във вашите умствени способности.

— Наистина съм добър, като изключим спорта и поп-музиката.

— О, зная това, Морс! — Сега полицейският началник говореше съвсем бавно. — Аз също вярвам във вашите умствени способности.

Морс въздъхна в слушалката и запази спокойствие, а началникът продължи:

— Имаме на разположение дузини мъже тук, ако имате нужда от тях.

— На дежурство ли е сержант Луис? — попита Морс, като напълно се предаде.

— Луис? А, да. Всъщност, той ще мине покрай вас да ви вземе. Мислех си, нали знаете, хм…

— Много сте любезен, сър.

Морс остави слушалката и отиде до прозореца, където погледна към необичайно пустата и заглъхнала улица. Камионите на Корпорацията бяха изскърцали за втори път късно следобеда, но само няколко коли с внимателни шофьори отвреме-навреме се промъкваха по заледената улица. Въпреки това, Луис се бе съгласил да дойде. Всъщност, помисли си Морс, той вероятно с радост се измъква от гледането на телевизионната програма в първата вечер на Новата година.

На лицето на Морс се появи едва доловимо злорадство, когато видя как полицейската кола попадна в канавката сред лапавицата. Той махна с ръка на мъжа, който излезе от нея — набит и донякъде недодялан човек, за когото единственият недостатък в спокойния живот, изпълнен с добродетели, бе ненаситното пристрастие към яйцата и пържените картофи, както и страстта към бързото шофиране.

Сержант Луис погледна нагоре към прозореца на апартамента и забеляза жеста, с който Морс го поздрави. И ако в този момент Луис беше малко по-наблюдателен, той щеше да забележи, че в дълбоките сенки на доста хладните сини очи на Морс проблясваха пламъчета на почти радостно задоволство.