Надежда Захариева
Може би

Нещо става. Но какво ли?

Не отива към добро.

Няма (по чия ли воля)

между мен и тебе брод.

Делниците ни разделят

със различия — море.

Няма нощната постеля

сили да ни съдере.

В дневните си мисли тънем

всяка нощ. Ах, всяка нощ.

Даже като се прегърнем,

пак със теб не сме едно.

Аз съм сигурна, че няма

Той… Надявам се, и Тя…

Грижите ли в свойта яма

са завлекли любовта?

Тя бездъхна там се мята.

А пък ние си вървим!

Да си продадем сърцата!

Може и да я спасим?