Надежда Захариева
На чувствата ни…

На чувствата ни тъничката нишка,

опъната до скъсване, трепти.

Секунда още и навярно с нищо

не ще я залепим ни аз, ни ти.

Единият, поне за малко само,

да беше поотпуснал своя край…

Наистина ли е беда голяма

самодоволното „Нали бях прав!“…

За примирителното „Да“, насила

изтръгнато от моята душа,

пространството помежду нас скъсило,

дали да се упреквам във лъжа?

И да оставя подлото „Все аз ли?“

фатално да ме дръпне настрани…

Посоката на чаканото щастие

едва ли е в самотните ни дни…

На всичко мое миговете лобни

на всичко наше може би са лек…

…Макар че няма поза по-удобна

от позата на неразбран човек…