Надежда Захариева
Неизговорено

Не, ти не си от моя земен свят.

Далече си от всичките му грижи.

Когато слезеш някога при тях,

те само те опарват с тиха жал…

Аз ненавиждам да ме съжаляват!

Не слизай в мойто сиво ежедневие,

в което няма време за поезия.

Сама ще си остана аз във него.

А ти бъди за мене светъл извор

със животворна приказна вода.

Отпия ли от нея, да се връщам

във твоя свят пречистена и мъдра.