Надежда Захариева
Когато пишеш…

Когато пишеш, не мисли за мен.

Помислиш ли си, може би веднага

ще се усетиш като хванат в плен.

И тайно ще мечтаеш нощ и ден

от своя плен ужасен да избягаш.

 

Когато пишеш ме забравяй ти.

Страхът за другия е чувство мръсно.

Ненавист може в теб да породи.

И може би за всеки мъртъв стих

вината само в мене ще потърсиш.

 

Когато пишеш, нека нито звук

за мен не ти напомня в тази къща.

Бъди за всичко мое сляп и глух.

Не искам мисълта, че си съпруг,

поета в теб в страхливец да превръща.