Надежда Захариева
Празник

Когато изтече след всички гости

на тостовете шумната река,

безкрайно тихо и безкрайно просто

ще вдигна чаша и ще ти река:

„Наздраве, мили мой, за всичко светло,

като искрица да е то дори —

една единствена звезда в небето

със пътеводна светлина гори.

Наздраве, мили мой, за всичко тъмно,

дори като вселена да е то!

Навярно без голготата му стръмна

не би изгряло нашто тържество.

Не трудното, а лесното погубва

човешкото в човешката душа.

И тя не би разкрила свойта хубост

без шмиргела на грозните неща.

Наздраве, мили мой, за всички нощи

и всички дни — и лоши, и добри —

които идват и в които общо

ще светим с теб, додето изгорим!“