Надежда Захариева
Еманципация

А може би наистина съм твоя кост

        и нищо повече…

В библейски времена орисана

        да съм покорна твоя спътница.

Затуй ме гледаш със насмешка ти

        как търся тайното разковниче

на свободата си човешката —

        достойната и неразпътната.

 

Как търся свойто равновесие

        сред истини и сред илюзии,

над бъдещето си надвесена,

        под миналото си прегърбена.

Във бързината си, понятната,

        аз чувство не едно охлузих и

е болка тайна свободата ми —

        с незаздравели остри ръбове.

В мечтите си да бъда цялостна,

        отделна, горда, независима,

от тебе аз ще бягам яростно,

        додето някъде в годините,

без дъх към себе си затичана,

        се спъна в тая стара истина —

когато с тебе се обичаме,

        съм цяла. Инак — половината.