Дамян Дамянов
Свобода

На Чавдар Александров

Не мога нищо сам — да ходя,

да пия, по жени да скитам.

Все някой трябва да ме води.

Все трябва някого да питам.

Не мога нищо сам, не мога.

И все от някого зависим

да моля длъжен съм, за бога,

и длъжен съм покорен, хрисим,

и плът, и дух да подчинявам.

О, как е тежко със години

подложил болна длан, от здрави

да искаш вечно милостиня!

О, как е тежко! Страшно, боже!

Ала душата ми безнога

теши се със това, че може

туй, що и здравите не могат.

И е свободна, и се вие

над листа като гълъб светъл…

И там умира, там се бие!

Да, върху бялата хартия

е свободата на поета!

 

Октомври, 1989 г.