Дамян Дамянов
Клетва

Разсрелвани, обесвани, горени,

убивани безславно на дуел,

поетите, родени преди мене,

възкръсват покрай мен. И с укор смел,

и с укор гръмък в тишината лиха

ме стрелят в упор всяка нощ: „Кажи,

щом всички нас за думи ни убиха,

поет ли си изобщо, щом си жив?“

И в срам навел главата си излишна,

мечтая тайно все за онова

безсмъртно стихче, дето ще напиша

единствено с пожертвана глава.

Дано изпълня клетвата си свята!

Дано да имам жребия такъв —

с кръв да платя на думите цената.

Че мъртва е поезия, в която

под всяка дума няма капка кръв.