Дамян Дамянов
Всеки ден, всеки час

На Александър Геров

Всеки ден, всеки час, всеки миг

в туй греховно и зло мироздание

е един гърч, един стон, един вик,

едно тъй нечовешко страдание.

 

Боже, толкова ли грехове

съм направил, та още държиш ме ти,

та не скъсаш, не срежеш на две

най-подир на живота ми нишката!…

 

Ако трябва, на грях най-зловещ

съм готов за това аз, безбожникът.

Ще ти дам и молитва, и свещ,

но вземи ми душата, тревожната.

 

15. V. 1994 г.