Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Най-горното стъпало на професионалната стълба

На 18 юни 1982 г. пристигнахме на аерогара София от заседание на българо-монголската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество в Улан Батор — Монголия. Посрещнаха ни Григор Стоичков, Йордан Великов, заместник-министри и съветници на Министерския съвет. Още при ръкуването, Й. Великов нетърпеливо ми подхвърли.

— Честита нова длъжност!

— Навярно утре ще излезе указ на Държавния съвет. Ставаш и председател на Държавния комитет за планиране, рече Григор Стоичков.

От летището, както след всяко завръщане от командировка, направо се запътих за местоработата си. Обадих се по „ВЧ“ на председателя на Министерския съвет за пристигането ни. Той не спомена нищо за предстоящата промяна. Рано вечерта се прибрах у дома. Новината съобщих на съпругата си. Тя се зарадва, че отново ще работя по професията си. В новините по националната телевизия в 20:00 часа се прочете Указ на Държавния съвет за назначаването ми и за председател на Държавния комитет за планиране. Съпругата и двете ми дъщери ми честитиха новата длъжност, заредиха се телефонни обаждания… Почти цяла нощ не спах. Мислех за новата робата, която ми се възлагаше.

Каква институция трябваше да ръководя?

Държавният комитет за планиране бе с 37-годишна история. Имаше около 1500 души колектив от висококвалифицирани специалисти с различни професии. Бе един от най-авторитетните държавни органи на изпълнителната и разпоредителната власт, с големи права и отговорности. Наричаха го „първата цигулка“ в оркестъра от органи за осъществяване на социално-икономическата и културната политика на държавата. Той бе специализиран орган на правителството за изработване на основните документи на планирането: система от национални цели; различни прогнози; комплексни целеви програми; проекти за концепции и всички видове планове — дългосрочни, петгодишни и годишни. Този орган извършваше координацията на националния план с плановете на другите страни-членки на СИВ и реализираше икономическата интеграция с други държави, с които имахме външноикономически взаимоотношения. Като държавен орган изработваше цялата система от материални, стойностни, валутни и трудови баланси и тяхното продължение и завършек — балансът на народното стопанство. Най-общо казано, Държавният комитет за планиране носеше непосредствената отговорност за народното стопанство.

Друга негова отговорност бе осигуряването на методологическо ръководство на плановата работа на всички органи за планиране на всички етажи по вертикала и хоризонтала на управлението на държавата и повишаването на неговото научно равнище.

За осъществяване на тези свои функции и задачи Държавният комитет за планиране работеше в тясно единство и взаимодействие с другите специализирани органи за управление на народното стопанство — Министерството на финансите, Комитета за наука и технически прогрес, Министерството на външната търговия, Българската народна банка, Комитета по труда и работната заплата, Министерството на снабдяването и държавните резерви, Централното статистическо управление и други. Съгласно предоставената им компетентност изброените по-горе органи имаха следните по-важни основни функции и задачи при планирането на народното стопанство:

да изучават състоянието на различните функционални дейности в планирането поотделно и във взаимна връзка, да извършват анализи и съставят прогнози и планови разработки за тяхното развитие;

да участват на всички етапи при изработването на единния държавен план за обществено-икономическото развитие на страната;

да координират и насочват оперативно чрез съответните министерства и други ведомства производствено-стопанската дейност в процеса на изпълнението на плановете;

да контролират стопанските комплекси, министерства, ведомства и стопански единици от тяхната система по съответните функционални дейности;

да изработват, предлагат за утвърждаване или сами да утвърждават норми и нормативи за планиране и регулиране дейността на стопанските комплекси, министерства и други ведомства и стопански организации;

да дават оценка и внасят свои съображения в правителството по плановите разработки на стопанските комплекси, министерства и други ведомства и окръжните народни съвети.

Посочените функции и задачи на функционалните органи се координираха и направляваха от Националната планова комисия. Тя се оглавяваше от председателя на плановия комитет, нямаше свой щатен персонал и се обслужваше от служителите на комитета за планиране.

Да се ръководят Националната планова комисия и Държавният комитет за планиране се изискват много знания и богат житейски опит, компетентност по проблемите и принципност при тяхното решаване. Основният въпрос, който тогава си задавах, бе: ще ми стигнат ли сили и знания, умения и опит да изпълня възложената ми нова работа?

Като начало се проведе среща с колегиума на Държавния комитет за планиране. Министър-председателят информира за указа на Държавния съвет и ме представи на колегите.

Първата ми задача бе да се срещна и разговарям с всички зам.-председатели.

С доц. Найден Найденов, първи заместник-председател на комитета, се познавахме от години наред, заедно бяхме работили по много нормативни документи по икономическия механизъм, преподавахме в една катедра в Икономическия институт. Имах чудесни впечатления за неговата работа. Помолих го да съсредоточи своето внимание върху подобряване методологията на планирането, нейното привеждане в съответствие с новия икономически подход и неговия механизъм.

Срещнах се и разговарях с:

Методи Спасов, който работеше по проблемите на жизненото равнище, с министерствата на леката промишленост, вътрешната търговия и услугите, Централния кооперативен съюз, Комитета по туризма;

Васил Цървенков — ръководеше териториалното планиране. Работеше със Софийския градски народен съвет и окръжните народни съвети;

Ген. Димитър Димитров работеше със специалистите от военно-промишления комплекс и специалните ведомства;

Иван Манолов — ръководеше специалистите по селското и горското стопанство и околната среда;

инж. Кольо Колев — с проблемите на енергетиката, металургията, машиностроенето, електрониката и електротехниката;

инж. Любен Петров — работеше със специалистите по строителството и транспорта;

Георги Ат. Георгиев — с външноикономическите връзки;

Васил Милков, главен директор на направление „Общ план“.

Проведох разговор и със старши научен сътрудник II степен Гинка Чавдарова, изпълняваща длъжност директор на Научноизследователския институт по планиране и на електронноизчислителния център.

В основни линии познавах работата на всеки заместник-председател. Знаехме се от години. Не предложих нито един за освобождаване от работа. Единствен критерий за оценка на кадрите за мен бе компетентност, срочно и качествено изпълнение на възложените задачи, инициативност и деловитост.

След няколко дни бях приет от Тодор Живков в резиденция „Баня“.

Август бе месец за почивки, изтърколи се бързо. В съответствие с утвърдения от правителството график за актуализиране на държавните планови задачи за 1983 г. стопанските организации, министерства и ведомства внесоха в правителството и в Държавния комитет за планиране своите предложения.

В началото на септември с всички зам.-председатели бе обсъден въпросът как да се организира работата по уточняване на плановите задачи за 1983 г. Възприе се следният ред:

Да се проведе извънреден колегиум, на който да се разгледат предложенията на стопанските организации и ведомства и тяхното отклонение от годишното разпределение на петгодишния план.

Да се подготви и внесе в Министерския съвет информация за подготовката на единния план за социално-икономическо развитие на страната и държавния бюджет за 1983 година.

Всеки зам.-председател съвместно със зам.-министрите от функционалните ведомства да се срещнат с ръководителите на основните стопански организации с цел да се положат усилия за намаляване на различията по предложените нормативи и показатели на плана за следващата година. Да се подготвят кратки съображения за заседание на Националната планова комисия.

След заседание на правителството и проведените разговори да започнат, по специален график, срещи в Националната планова комисия. Васил Цървенков да проведе срещи с окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет. При съществени различия откритите въпроси да се разгледат в Националната планова комисия.

Да се подготви и внесе доклад в Министерския съвет.

След заседанието на правителството да се докладва по държавния план за 1983 г. в Централния съвет на Българските професионални съюзи и в постоянните комисии на Народното събрание.

До края на октомври да се подготви доклад за единния държавен план и държавния бюджет за 1983 г. за Централния комитет на партията и за Народното събрание.

Колегиумът разгледа предложенията на стопанските организации и ведомства. Установиха се съществени отклонения на показателите за 1983 г. от тези, предвидени с петгодишния план. Подготвих доклад за правителството със следните изводи:

Първо. Все още много ръководители на стопански организации недостатъчно са осмислили философията и духа на новия икономически подход и на неговия механизъм: вместо да предлагат нормативи и показатели, тласкащи към постиженията на най-силните конкуренти на международния и вътрешния пазар, с най-голям резултативен фонд „Работна заплата“, те се заеха да доказват нереалността на държавните планови задачи.

Второ. По инерция се искат допълнителни капитални вложения, които не са финансово обвързани и усвояването им не е съгласувано със строителните организации и Българската народна банка. Това е в противоречие с новия икономически подход и неговия механизъм.

Трето. Болшинството стопански организации не са спазили новата технология на планиране: предложенията за уточняване на държавните планови задачи за 1983 г. да се обсъдят и приемат от стопанските съвети на организациите.

Четвърто. Някои стопански министерства и ведомства заеха неутрална позиция, други въобще на помогнаха на стопанските организации при уточненията на държавните планови задачи за 1983 г. Малко са специалистите, а още по-малко са ръководните и научните кадри от министерствата и ведомствата, даже и ръководители на стопански организации, които конкретно са работили по уточненията на плана. Изключение в това отношение, на този етап, прави ръководството на Централния кооперативен съюз.

Пето. Недостатъчна е досегашната работа и на специалистите от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите, Държавния комитет за наука и технически прогрес, Българската народна банка, Министерството на външната търговия, Министерството на вътрешната търговия и услугите със стопанските организации. Сключването на договори за реализация на продукцията е още в сферата на приказките. А стопанските договори трябва да предхождат уточненията по плана за следващата година.

Предстоеше огромна работа, да се проведе диалог по същество между централните органи за планиране и ръководствата на стопанските организации.

Във връзка с това се предложи и правителството прие следните решения:

1. Всички стопански организации, министерства и ведомства да положат максимални усилия за постигане на утвърдените с осмия петгодишен план нормативи и показатели за 1983 г. и за преодоляване на изоставането там, където има такова, през следващите две години.

Под ръководството на министрите и ръководителите на ведомствата незабавно да се съставят работни групи от специалисти и научни сътрудници, от техните институти и центрове, в помощ на стопанските организации за разкриване на „тесните места“ в производството и на икономическа основа да предложат актуализация на плановите задачи за 1983 г.

2. В Националната планова комисия с участието на съответните министри и ръководители на ведомства да започне творчески диалог с представител и на структуроопределящите стопански организации за решаване на възникналите проблеми и отстраняване на неблагоприятните отклонения от утвърдените държавни задачи.

При този диалог да се има предвид следният методологически подход:

а) Капиталните вложения и включването на производствени обекти в поименните списъци да се доказват чрез:

— експорта рентабилност;

— техническо, технологично и организационно равнище на производството;

— осигуреност на местни или внос от социалистическите страни на суровинно-енергийни ресурси;

— гаранция за качеството, реализацията и цените на продукцията.

За извънпроизводствената сфера предимство имат жилищата, училищата, детските и здравните заведения и обектите в селищните системи от IV и V функционален тип, като се използват типови проекти и възможности за намаляване на сметната стойност на обектите.

Върху тази основа Държавният комитет за планиране, Българската народна банка, Министерството на финансите, Министерството на строителството и архитектурата и съответните министерства и ведомства да уточнят поименния списък в рамките на предвидените капитални вложения за 1983 г.

Занапред да няма деление на обектите на „наблюдавани“ и „ненаблюдавани“ от Министерския съвет.

б) Предложенията за уточнения в лимитите за суровини и материали, горива и енергия да бъдат съобразени с резултатите от програмите за внедряване на научно-техническия прогрес и програмите за икономии на суровини и материали, горива и енергия.

Всяко предложение за изменение на лимитите за материални ресурси задължително да се съпровожда с данни за разход на суровини и материали, горива и енергия на единица продукция във водещи предприятия от съответния отрасъл у нас и конкурентни фирми в чужбина.

Увеличението на материални, финансови, валутни и трудови ресурси над държавната задача, предвидена с петгодишния единен държавен план, да се съпровожда с подобряване на показателите за ефективност.

в) Да не се допуска намаляване на обществената производителност на труда.

г) Изменение на държавната задача за реализация на продукцията в натура да се допуска единствено при съществени отклонения в сравнение с предвидените условия по петгодишния план като: отчитане задълженията по вноса и износа съгласно допълнително сключени търговски спогодби; конюнктурата на международния пазар; неспазени срокове за въвеждане в действие на производствени мощности и други подобни обективни причини.

3. Едновременно с уточнението на нормативите и показателите на единния държавен план за 1983 г. да се уточни и държавният бюджет с цел двата документа да се внесат едновременно за обсъждане в Министерския съвет.

Навлизахме в заключителния етап на съставянето на плановете за 1983 г. на цялото народно стопанство и неговите съставни части — стопанските единици. 1983 г. бе решаваща за изпълнението на осмия петгодишен единен държавен план. Насочихме усилията си да се направи реален, икономически обоснован и балансово обвързан план.

Поканих Белчо Белчев, министър на финансите, Христо Христов, министър на външната търговия, и проф. Веселин Никифоров, председател на Българската народна банка на среща в Министерския съвет. С тях ме свързваха дългогодишна дружба и приятелство. Смятах, че добре ще ме разберат. На срещата посочих, че си давам сметка за трудностите по съставянето на плана и ги моля за активно съдействие и помощ като членове на Националната планова комисия. Нужно е планирането да се приведе в съответствие с нормативните актове за новия икономически подход, утвърдени от правителството. Още повече, че Б. Белчев и В. Никифоров са били зам.-председатели на плановия комитет и имат опит в плановата работа. Уточнихме се и за взаимодействието на специалистите от ведомствата, които ръководим, и за подхода на работата в предстоящите заседания на Националната планова комисия. И не се излъгах. Тримата министри бяга сигурното ми рамо и най-активните участници в дискусията с ръководителите на стопанските организации, министерствата и ведомствата.

В края на септември Националната планова комисия започна активна ежедневна работа. Първо се разгледаха предложенията на Централния кооперативен съюз, които имаха висока степен на готовност. Председателят на съюза Панчо Иванов докладва нови инициативи в посока на подобряване на показателите. Осигуриха се и допълнителни ресурси.

След дискусия с проф. Никола Тодориев — министър на енергетиката, продължи работата със специалисти от Държавния комитет за планиране и другите функционални ведомства под ръководството на инж. Кольо Колев.

Обсъдиха се докладите на стопанските организации от системата на леката промишленост, вътрешната търговия и услугите, на машиностроенето. Специално внимание бе отделено на военно-промишления комплекс.

Най-задълбочено към възникналите разногласия по нормативните и показателите за 1983 г. се отнесоха представителите на химическата промишленост. Под ръководството на енергичния и компетентен министър Георги Панков ръководителите на стопанските организации от отрасъла дойдоха в плановата комисия с нови предложения, максимално доближаващи, а за валутните приходи — надхвърлящи предвидените държавни задачи. Това ведомства бе пример за държавнически подход в плановата работа.

Големи трудности имаше с ръководителите на металургията и минералните ресурси. Министърът Тодор Божинов, който бе и член на Политбюро, не отстъпваше от първоначалните си предложения. След около час дискусия той напусна заседанието и продължихме да работим с първия му заместник инж. Димитър Дачев. Той бе мислещ и разумен човек. Дискусията в голяма степен приближи становищата ни. В този дух преминаха и диалозите с другите стопански организации и техните ведомства.

За Националния аграрно-промишлен комплекс докладваше председателят на комплекса — Александър Петков. Присъстваше и Васил Цанов, секретар на Централния комитет на партията по въпросите на селското и горското стопанство. И тук „битката“ за занижени планови показатели бе в разгара си. Очаквах Васил Цанов да ни помогне, да търсим разумни решения за възникналите различия. Това не се получи. Принципният и компетентен селскостопански деец Иван Манолов, зам.-председател на плановия комитет, с аргументи доказа своята позиция.

Ведомствен подход, чужд на държавническо и на икономическо мислене, прояви министърът на транспорта Васил Цанов. Без аргументи настояваше за допълнителни капитални вложения. И дума не каза за репликата на инж. Любен Петров, зам.-председател на плановия комитет, за отклонение за други цели на капитални вложения, предвидени целево за магистралите „Хемус“ и „Тракия“ и за електрификация на железопътните линии.

Дискусията по плановите нормативи и показатели в Националната планова комисия продължи близо месец. Оказа се много полезна както за стопанските организации, министерства и ведомства, така и за членовете на комисията. Търсеха се икономически решения, изоставиха се административният подход, методът на динамиката и други остарели форми и методи на планиране. Нормативните актове за новия икономически подход и неговия механизъм в голяма степен бяха приложени.

Информирах председателя на правителството за резултатите от дискусията в Националната планова комисия. Уточнихме се за подготовката на материалите за заседание на Министерския съвет. Започнахме работа и по доклада за плана и бюджета. Преди заседанието с Гриша Филипов информирахме първия секретар на Централния комитет на партията. Изложих накратко подхода, който възприехме, и основните темпове и пропорции. Специално място отделих на инвестициите, балансовата и валутната обвързаност на единния държавен план. Посочих трудностите, които се очертават в инвестиционната политика, рационалното използване на трите елемента на производствения процес и овладяването и използването на новия икономически подход и неговия механизъм.

По предложение на Тодор Живков се прие през декември да се проведе специален пленум на Централния комитет на партията за единния държавен план и държавния бюджет с докладчик председателя на Държавния комитет за планиране. Това бе първото по рода си заседание на Централния комитет, посветено на една точка от дневния ред — плана и бюджета за следващата година. Исках доклада да бъде нетрадиционен, нестандартен, да се поставят проблемите в истинския им вид, така както ги чувствах и разбирах. Наистина фактите, които посочих, ми бяха подадени от сътрудниците в плановия комитет, Министерството на финансите и Централното статистическо управление. Този пленум се проведе на 14 и 15 декември 1982 г. в дом № 1 на резиденция „Бояна“. На него бяха поканени всички ръководители на министерства, ведомства, окръжни народни съвети, много генерални директори на стопански и научни организации. Присъстваха и всички зам.-председатели на плановия комитет и зам.-министрите на финансите.

На участниците в заседанието предварително бяха раздадени проектите на Министерския съвет за Закон за единния план за социално-икономическо развитие за 1983 г., както и материали с конкретни данни за нормативи и показатели на плана.

Както се посочи, внесените за обсъждане проекти бяха задълбочено и творчески дискутирани в Националната планова комисия със стопанските организации, министерства, ведомства и окръжните народни съвети. Бяха разгледани на разширени заседания на Бюрото на Централния съвет на Българските профсъюзи и в постоянните комисии на Народното събрание.

Проектите на плана и на бюджета за 1983 г. бяха колективно дело на широк кръг партийни, държавни, стопански и научни кадри от всички равнища на управлението на страната.

В проектоплана за 1983 година практически бе реализирана позицията на правителството, че това е годишното разпределение за 1983 година на плана за осмия петгодишен период: изменения на държавните планови задачи могат да се правят само тогава, когато са настъпили съществени отклонения от условията на производството и реализацията на продукцията в сравнение с предвидените по петгодишния план, като строго се спазват изискванията на новия икономически подход и на неговия механизъм.

Дискусията имаше за задача:

— да се провери дали са на лице и, ако не са, да се създадат необходимите икономически и социални, технически и технологични, организационни и интеграционни условия за последователно изпълнение на осмия петгодишен план като цяло;

— да се установи дали настъпилите изменения във вътрешната и международната обстановка налагат промени в годишното разпределение на петгодишния план.

Проектите на единния план и държавния бюджет за 1983 г. бяха съставени въз основа на формулираните цели на социално-икономическото развитие на страната до 1985 и до 1990 година.

Главната цел на осмия петгодишен план бе чрез преминаване към предимно интензивно развитие на икономиката и другите сфери на обществения живот да продължи политиката за комплексно задоволяване на нарастващите материални, духовни и социални потребности на народа.

Проектопланът имаше за основа успехите в изпълнението на плана и бюджета за първите две години на петгодишния период. Постигнати бяха и относително високи темпове на икономическия растеж.

Националният доход нарастваше средногодишно с 4,8 на сто; Материалните разходи на 100 лева стокова продукция се намалиха с 1,41 лева, което в голяма степен допринесе за увеличаване на рентабилността средногодишно със 7 на сто.

Значително нарасна промишлената продукция — през 1981 г. с 4,5 на сто, а за 1982 г. се очакваше прираст с 5,4 на сто.

Селското стопанство за първи път в историята на българското село достигна рекорден добив от над 10 млн. тона зърно. За двете години селскостопанската продукция нарасна с близо 10 на сто.

За двете години реалните доходи на човек от населението нараснаха с около 9 на сто. Предадоха се на населението нови 143 хил. жилища. Изминалите две години бяха преломни в изграждането на помощни стопанства, магазини и ателиета за услуги в предприятията.

Огромен актив на страната бе положителният платежен баланс с капиталистическите държави през 1981 и 1982 година. На пръсти се брояха държавите в света, които в трудните условия на енергийно-суровинната и валутната кризи, на рязкото спадане на производството и потреблението, на експлозивното нарастване на цените и на увеличаване на безработицата бяха постигнали стабилни темпове на развитие, висок жизнен стандарт на народа и активен платежен баланс. Една от тези страни бе Народна република България.

Главният печатен орган на британския бизнес „Файнешъл таймс“ на 9 юли 1982 година помести голяма статия за икономическите постижения на България. В нея пишеше: „България успя да напълни магазините си в страната, да поддържа значителен излишък в свободно конвертируема валута без да съкрати вноса, както и да намали задлъжнялостта си към западните банки. Няма друга страна…, която може да се похвали с такава комбинация“.

Заедно с това през 1981 и 1982 година не се изпълниха показателите за нарастване на обществената производителност на труда и производство на продукция в натурално изражение.

При съставянето на проектите на плана и бюджета се имаше предвид влиянието на усложнените международни политически и икономически отношения върху нашата икономика.

Енергийно-суровинната и валутната кризи на Запад доведоха до сериозни поражения на икономиката на капиталистическите страни.

Международният търговски стокообмен през 1981 и 1982 година отбелязва символичен темп от едно на сто. Растежът на брутния обществен продукт на развитите капиталистически държави през 1981 година също се колебаеше около едно на сто. Жизненият стандарт в много държави имаше нулев или минусов растеж.

В тези сложни международни икономически условия трябваше да продължи линията за активно участие в международното разделение на труда, за разширяване на стокообмена и промишленото сътрудничество с всички страни в света. Необходимо бе да се адаптираме към новите международни условия, да се преоценят и преосмислят нашите мерки, за да бъдат те адекватни на новата международна обстановка.

За 1983 г. се предвиждаше националният доход да нарасне с 3,8 на сто; обществената производителност на труда — с 3,9 на сто; промишлената продукция — с 4,8 на сто; селскостопанската продукция — с 2,7 на сто; реалните доходи на човек от населението — с 2,8 на сто; обществените фондове за потребление — с 3,5 на сто; външнотърговският стокообмен — с 8,0 на сто; стокооборотът на дребно с 4,1 на сто и т.н. Планирано бе активно валутно салдо.

Това бяха стабилни темпове и едни от най-високите сред икономически развитите държави в света.

Предвиждаше се потреблението на основни хранителни стоки на човек от населението през 1983 г. да достигне за:

— месо и месни произведения — 69 кг;

— риба и рибни продукти — 8,5 кг;

— мляко и млечни произведения — 211 кг;

— захар и захарни изделия — 36,2 кг;

— зеленчуци — 123 кг;

— плодове — 130 кг и други.

Вносът на стоки за народно потребление да нарасне с 5,4 на сто. Значително да се увеличат средствата за развитие на материалната база на здравеопазването, образованието, културата и почивното дело. Средствата за пенсии — да нараснат с 6,4 на сто и да достигнат внушителното число от 2,1 млрд. лева. Да се построят нови 73 хил. жилища. За опазване и възстановяване на природната среда бяха предвидени 266,4 млн. лв.

Капиталните вложения за 1983 г. бяха 7540 млн. лв., от които 5,400 млн. — за развитие на мощности в материалното производство.

Основната цел при финансовото обвързване на единния план бе да се състави реален и балансиран държавен бюджет. Затова съставянето на плана и бюджета се извършваше успоредно.

Проектът за държавния бюджет бе изцяло съобразен с повишаване ролята на печалбата като основен източник за финансиране на разширеното възпроизводство, на мероприятията за повишаване жизненото равнище на нашия народ. От предвиденото увеличение на приходите 54 на сто бяха от увеличаването на вноските от съвкупната печалба на стопанските организации.

През 1983 г. се приложи постановката капиталните вложения да не се дават, а да се вземат на кредит от банката. Лимитите, предвидени с единния план, са с право на ползване. Трябва да се получат от стопанските организации само тогава, когато се докаже пред Българската национална банка ефективността от тяхното използване. Критерии за ефективност да бъдат: експортната рентабилност на продукцията; съвременното технологично и организационно равнище на производството; осигуреност на енергийно-суровинни ресурси от местно производство или внос от социалистическите страни, а в краен случай — от капиталистическите страни; гаранция за качество, реализация и цените на продукцията.

Ползването на средства от фонд „Разширяване и технологическо усъвършенстване“ да става под контрола на Българската народна банка и Министерството на финансите при доказана икономическа и социална целесъобразност.

Новозапочващите обекти, които са без проектносметни документации, и обекти, които имат частична проектна готовност и увеличават първоначалната си сметна стойност, да се снемат от поименните списъци. През 1983 година да не се открива финансиране на нови обекти на организации и ведомства, които имат невъведени в действие мощности, предвидени в поименния списък за годината.

В плана за 1983 година особено значение бе отделено на най-ефективното и комплексно използване на елементите на производствения процес. Изискваше се всяка стопанска организация да преразгледа нормите и нормативите за разход на материални и трудови ресурси с цел тяхното привеждане в съответствие с предвидените лимити за снабдяване и за разход на единица продукция, за доближаване и постигане на конкурентните фирми в съответната област.

Изпълнението на поставените задачи предполагаше внедряването на научно-техническите постижения в практиката и усвояването на лицензиите; повишаване на качеството и обновяването на продукцията; модернизация и реконструкция на производството; ускоряване обращаемостта на оборотните средства.

Народното събрание прие Закон за единния държавен народностопански план и държавен бюджет на Народна република България за 1983 г. и възложи на Министерския съвет да утвърди държавни нормативи и показатели на стопанските организации, министерства, ведомства и териториални единици и да организира контрола по тяхното изпълнение.

Всеки първи работен ден на седмицата от осем до девет часа се срещах с помощниците си в Министерския съвет — проф. Витали Таджер, един от светилата на правната мисъл в България, проф. Иван Кирилов, изтъкнат български философ и Сергей Давидов, млад икономист, завършил кибернетика в Съветския съюз. Присъстваха и секретарката Мария Кисьова и Георги Димитров, главен секретар на Държавния комитет за планиране. Така беше на на втори януари 1983 година. Тогава пред тях споделих идеята да посетя всички работни места в плановия комитет. Смятах да го направя не като протоколно мероприятие, а на място да се срещна със служителите. Всички заявиха категорично: — „идеята е чудесна“.

В 9:30 часа с членовете на колегиума на плановия комитет пихме новогодишно кафе. Идеята ми да посетя работните места да си честитим Новата година и да се запозная с всички служители се посрещна одобрително. Иван Манолов и Георги Георгиев, едни от най-дългогодишните служители в комитета, заявиха, че това ще бъде за първи път. Помолих заместниците си да ми представят служителите си от направлението, което ръководят. Реализацията на тази идея ми даде възможност да видя почти всички служители, техните условия на труд. Разговарях с тях без определена тема, свободно и непринудено. Разпитвах ги за проблемите, с които се занимават и решават, как живеят, какво ги вълнува. Най-откровени и словоохотливи бяха моите състуденти и студенти от Института, поне около 30 души. Някои споделиха за условията, при които работят, за непроменените от години работни заплати, липсата на почивни станции, за чакане години наред на жилище и т.н.

Срещите ми със служителите предизвикаха у мен много размисли. Преценявах всяка казана от тях дума. Реших всичко споделено да поставя на вниманието на Колегиума. Подготвих се и изложих впечатленията си така, както ги почувствах. Заместниците ми се отнесоха с разбиране към моята загриженост. Приеха направените от мен предложения, включително и за свикване на общо събрание на директорите и главните специалисти. Целта бе да се направи оценка на извършената работа по подготовката на плана за 1983 година и да се посочат предстоящите задачи общо за комитета. Същевременно да се вземе отношение и по въпросите, повдигнати от служителите при посещението ми по работните места. Надявах се събранието да изиграе мобилизираща роля за хората и за създаване на добър климат за по-ефективна работа. В близките дни ръководството на комитета реши да започне основен ремонт на работните помещения и тяхното обзавеждане. Не става дума за лукс, а за естетични и приветливи помещения, създаващи настроение за ползотворна дейност.

Комитетът е разполагал с почивна станция на Черно море, но е взета преди няколко години за стопанисване от Централния съвет на Българските профсъюзи. Когато информирах Бюрото на Централния съвет на профсъюзите за уточненията по плана за 1983 година, подметнах, че почивното дело у нас има определени недостатъци. Един от тях е лошото стопанисване на огромната материална база. Не друг, а профсъюзите трябва да поемат инициативата за частично отменяне на правителственото постановление за изземване на ведомствените почивни станции. Дадох за пример нашата станция във Варна: хем се стопанисва непълноценно, хем служителите на комитета нямат достатъчна възможност за почивка. Договорихме се и се изпрати писмо да Бюрото на Централния съвет на профсъюзите с молба станцията да се върне на комитета. Взеха се и необходимите мерки от обслужващия блок на комитета за размразяване и ускоряване строителството на почивната станция в Банско. С тези две бази можеше радикално да се реши въпросът за почивките на служителите.

Реши се да се изработят длъжностни характеристики за специалистите и главните специалисти. Всеки да знае своите права и задължения. В края на годината заплатите да се преразглеждат. Основен критерий при определянето им да бъде личният принос за срочно и качествено изпълнение на възложените задачи. За изминалата година се дадоха награди до 21,2 на сто от средногодишната заплата общо за комитета. В перспектива този процент може да бъде и по-висок. Това съответстваше на линията за резултативна работна заплата на всеки трудов колектив в условията на новия икономически механизъм.

Мнозина колеги се оплакаха, че нямат подходящи жилища за семействата си. Постави се задачата обслужващият блок да установи броя на крайно нуждаещите се и тогава да се помисли и как да се реши този проблем.

Пролетта на 1983 година бе крайно неблагоприятна за селското стопанство. Продължителното пролетно засушаване нанесе значителни вреди на растениевъдството и свързаните с него отрасли. През май правителството прие постановления — № 15 от 10 май и № 18 от 28 май за компенсиране на загубите. Проведе се и национално съвещание във Варна, на което се постави задачата „да превърнем сушата в наш съюзник, да не се намаляват темповете на икономически растеж, да не се влошава жизненото равнище на народа“.

Пред Държавния комитет за планиране стоеше отговорността да осигури нужното преразпределение на наличните ресурси, за да може, въпреки трудностите, да се гарантират по-нататъшно развитие на страната, комплексно задоволяване на материалните, социалните и духовните потребности на хората и активен платежен баланс с другите държави. За целта бе нужно да се разработи по същество нов държавен план и нов държавен бюджет за 1983 г. и на тази основа да се актуализират насрещните планове на трудовите колективи. Такъв план и бюджет бяха предложени на заседанието на Министерския съвет на 20 юни за обсъждане и утвърждаване. Едновременно с тях се предложиха и някои параметри за уточненията в плана и бюджет за четвъртата година на петгодишния план.

През юли 1983 г. Националната планова комисия извърши огромна работа за съставяне на икономически обоснован и балансиран единен държавен план и държавен бюджет за 1984 г. Техните параметри варираха около годишното разпределение на петгодишния план за съответната година плюс осигуряване изоставането от предходните години за съответната стопанска организация.

Сравнително ранното обсъждане и приемане на проектите на държавния план и държавния бюджет за 1984 г. не бе случайно. То бе необходимост и станаха практика в плановото ръководство на народното стопанство.

От една страна, се осигурява достатъчно време на трудовите колективи за съставяне на насрещните планове. Стопанските организации получиха уточнените държавни планови задачи няколко месеца преди настъпването на новата година; достатъчно време за включване на стопанските договори и за разкриване на нови резерви. Създава се възможност от първия ден на новата година да работят с ясно определени и договорно обвързани насрещни планове.

От друга страна, се осигури възможност на централните органи за планиране да пренесат центъра на тежестта върху стратегическото планиране и координацията на националните планове с другите страни-членки на СИВ. Задачата по съставянето на дългосрочния план за развитието на страната до 2000 година и на деветия петгодишен план, образно казано, „чукаше на вратата“. Необходимо бе време, без да се подценят текущият план и текущите задачи, за да се приложи новата технология на планиране при съставянето на перспективния план на основата на структурно-стратегическия подход за развитието на икономиката.

На 28 септември в резиденция „Бояна“, Дом № 1 се проведе специален пленум на Централния комитет на партията. За втори път докладвах едновременно за плана и бюджета за 1984 г.

Определящо начало в работата на правителството и неговите функционални органи бе да се гарантират необходимите условия за успешно изпълнение на закона за петгодишния план като цяло, за компенсиране на загубите от неблагоприятните природоклиматични условия през тази година. Всестранният и задълбочен анализ на основните резултати от изпълнението на държавния план и държавния бюджет за първата половина на петгодишния период дадоха основание да продължи курсът за поддържане на високи и стабилни темпове на социално-икономическия растеж, за по-нататъшно изпълнение на главната социално-икономическа задача на осмия петгодишен план.

Центърът на внимание бе поставен върху съществуващите резерви в народното стопанство и отделните отрасли и подотрасли на икономиката, а именно: пълноценното използване на наличните производствени фондове; постигането на проектните показатели на въведените в действие обекти; повишаване на ефективността на капиталните вложения, подобряването на качеството на продукцията; повишаването на обществената производителност на труда; пестеливото използване на енергийно-суровинните ресурси; засилване конкурентоспособността на националното производство на международния пазар.

Поставянето на тези проблеми с конкретни факти от нашата действителност показваше наличието на много неизползвани резерви на създадената огромна за мащабите на България материално-техническа база. Тяхното привеждане в действие бе гаранция за поемане на напрегнати, но реални насрещни планове от всеки трудов колектив, за повишаване на социално-икономическата ефективност на общественото производство.

В изказванията, направени на пленума, единодушно бяха подкрепени оценките, изводите и предложенията в доклада и текстовете на проект за закона за единния държавен план и държавен бюджет. Реши се те да бъдат внесени за обсъждане и утвърждаване от предстоящата сесия на Народното събрание.

На сесията на Народното събрание, състояла се на 29 и 30 септември, докладвах за единния държавен план за социално-икономическото развитие на Народна република България за 1984 г. Доклад за държавния бюджет прочете Белчо Белчев. Двата доклада с малки съкращения по традиция бяха публикувани в ежедневния печат. Народното събрание единодушно прие предложените проекто-закони. Три месеца преди настъпването на следващата година държавата имаше утвърден от висшия орган на държавната власт Закон за единния държавен план за социално-икономическото развитие на страната и Закон за държавния бюджет. Това бе уникален случай не само в историята на плановото ръководство на народното стопанство у нас, но и сред другите страни-членки на СИВ. Теоретическите ми постановки за организация на плановата работа, които години наред преподавах на студентите специалисти-плановици в Икономическия институт „Карл Маркс“ — София, станаха реалност. Бе взет един висок връх в плановата теория и практика. Една победа ражда нови победи. Удовлетворението от постигнатото ми даде сили за търсене на нови решения в плановата дейност.

Съчетаването на теорията с практиката бе ръководно начало в моята дейност в Държавния комитет за планиране. Въпреки огромната ми служебна заетост, нито за миг не ми минаваше мисълта да се откажа от преподавателска дейност в института. Някои колеги от моя или по-низш ранг отстъпваха лекциите си на други преподаватели, като смятаха, че дълго време ще работят на предоставената им длъжност. Смятах това за неправилно. Защото човек се лишава от едно задължение към аудитория, която го заставя винаги да бъде в крак с най-новите постижения в съответната наука, защото човек се откъсва от погледите на младите хора, жадни за знания. През всичките години на преподавателската ми дейност се отнасях с голямо уважение към студентите, стремях се да им дам онова, което зная, което ги интересува по дисциплината, което преподавах. Това още повече ме задължаваше, когато бях начело на най-висшия орган на плановата дейност. Макар че времето на лекциите, всеки вторник от 7:00 до 9:00 часа, не бе най-удобно и за студентите, и за мен, аудиторията се пълнеше със слушатели. Идваха студенти от предходни години, от други специалности, защото знаеха, че ще чуят нещо ново, нетрадиционно по актуалните проблеми на планирането на народното стопанство.

През лятото на 1984 г. присъствах на Държавен изпит на студентите по специалността. Имах и четирима дипломанти. Целта ми бе да разбера начина на тяхното мислене и да чуя как ще се представят отличниците при защитата на дипломните си работи. Чух защитата на много будни младежи. Помолих ръководството на катедрата да ми представи списък на десетина отличници, които желаят да постъпят на работа в Държавния комитет за планиране. Възложих на кадровика Кирил Тричков, главен специалист в комитета за планиране, да се срещне със студентите, да подготви заповеди за назначаването им на свободни длъжности. Така и стана. На заседателната маса в моя кабинет седнаха единадесет млади и умни момчета. Почерпих ги с кафе. Огледах всички заедно и всеки поотделно. И днес са пред мен техните грейнали очи. Помня имената им: Васил Кинов, Димитър Костов, Иван Димов, Александър Александров, Георги Рогачев, Иван Танушев и т.н. В непринуден разговор им казах: „Вие започвате професионалния си път в едно от най-престижните държавни учреждения. За да работите тук, са необходими много знания. Ще видите предимно възрастни хора с богат практически опит. Вие сте първите служители в комитета, дошли направо от студентската скамейка. Нужно ви е време да се адаптирате към ситуацията, да натрупате опит, за да предлагате целесъобразни планови решения. Смятам за необходимо да се запознаете с работата на всички направления и дирекции в комитета, да посетите министерства, ведомства и някои по-големи стопански организации и тогава да определите кой в какъв сектор желае да продължи да работи. Тогава ще ви преназначим на нови работни места и с нови заплати. Работникът в плановата дейност не е и не може да бъде обикновен чиновник или технократ. Плановата дейност има творчески характер. Тя е изкуство. Чрез нея се определят насоките и бъдещото развитие на обществото, създават се нормални условия за живот на всеки негов член. Затова от работниците в планирането се изисква високо чувство на отговорност за поръчаната работа, принципност и деловитост, непрекъснато повишаване на знания и умения, прилагане на държавнически подход при вземане на всяко решение в планирането. Непрекъснато се учете, не жалете време, посещавайки предприятия и обединения, изучавайте практическия опит, живия икономически живот. Вие се утрешните ръководители на това ведомство, може би тук седи и утрешният негов председател“.

Вторият студентски набор постъпи на работа в комитета през лятото на 1985 г. Нови десет отличници-плановици вляха своите сили в колектива на плановия комитет. За съжаление това хубаво начало бе прекъснато през следващата 1986 година.

През 1984 година поставихме заплащането на труда в зависимост от длъжностните характеристики и личния принос за конкретното изпълнение на възложените задачи. Бе възможно в рамките на утвърдения годишен фонд „Работна заплата“ месечната заплата на служителите да се увеличи с около 30 лева, а на директорите — от 30 до 60 лева. Едновременно с това се намали числеността на персонала общо за комитета за 1984 г. с 215 бройки, а за 1985 г. със 120 бройки, без това да се отрази негативно на изпълнението на служебните задачи.

В края на декември 1984 г. с Указ на Държавния съвет се направиха кадрови промени в ръководството на Държавния комитет за планиране.

Досегашният зам.-председател — Георги Ат. Георгиев бе преназначен за първи зам.-председател.

Досегашният първи зам.-министър на металургията и минералните ресурси — Димитър Дачев, — за първи зам.-председател.

Бе освободен от зам.-председател на Държавния комитет за планиране Кольо Колев, поради преминаване на друга работа.

Назначи се за зам.-председател на Комитета инж. Петър Кисьов, досегашен първи зам.-министър на електрониката и електротехниката.

На Владимир Пенчев, главен директор в комитета, се даде ранг на зам.-председател.

На четвърти януари 1984 г. на пленум на Централния комитет на партията бе попълнен съставът на Политбюро с двама нови членове: Йордан Йотов, главен редактор на в. „Работническо дело“ и Чудомир Александров, първи секретар на Градския комитет на партията в София. По-късно той стана първи зам.-председател на Министерския съвет. За кандидат-членове на Политбюро бяха избрани Григор Стоичков, Станиш Бонев, Димитър Стоянов и Георги Атанасов, а Емил Христов — за секретар на Централния комитет на партията_. Избирането ми за кандидат-член на Политбюро приех като оценка за дългогодишната ми работа за добруването на българския народ и като оценка за колектива от хора, с които работех._

Същият ден пътувах за Москва с Белчо Белчев, Христо Христов и Георги Георгиев във връзка със съгласуването на работния график за координация на националните планове за периода 1986–1990 г. На летището в Москва ни посрещнаха Николай Байбаков — зам.-председател на Съвета на министрите на СССР и председател на ГОСПЛАН, и Димитър Жулев — посланик на НР България в Москва.

Още на другия ден в кабинета на Николай Константинович в ГОСПЛАН обсъдихме и подписахме работния график. Обядвахме и потеглихме обратно за София.

В началото на 1984 г. нарасналата трудова активност и професионален опит на колектива на комитета се насочиха към активна и научнообоснована дейност по перспективния план за развитието на страната до 2000 година и на Деветия петгодишен план; обогатяване на аргументацията за координацията на националните планове със страните-членки на СИВ за периода 1986–1990 г. Продължи уточняването на показателите за последната година на текущия петгодишен план. Приеха се мероприятия в методологичен и организационен аспект за изпълнението на тези задачи, определени като взаимно свързани и взаимно обусловени. Уточниха се задачите на всеки специалист с изискване за личен принос и отговорност.

Определянето на годишните задачи общо за комитета, на всяка дирекция и специалист допринесе за мобилизиране усилията на целия колектив.

В началото на юни 1984 г. в Москва се проведе икономическото съвещание на най-високо равнище на страните-членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). В него взеха участие генералните и първите секретари на централните комитети на комунистическите и работническите партии. Нашата делегация се водеше от Тодор Живков. В нея участваха Гриша Филипов, Петър Младенов, Огнян Дойнов, Андрей Луканов, Кирил Зарев и аз. Съвещанието се проведе в Георгиевската зала на Кремъл. За първи път участвах в такава делегация и на такъв отговорен форум. Тържествеността на залата и съставът на участниците впечатляваха и респектираха.

Нашата делегация участва активно в подготовката и провеждането на съвещанието. Изказването на Тодор Живков предизвика оживен отклик сред останалите делегации, особено в частта му за критичното отношение към работата на Изпълнителния комитет на СИВ. Моите колеги, председатели на плановите комитети на другите страни-членки на СИВ, пред мен изказаха пълното си съгласие с нашите постановки. В една или друга степен по същество такава бе позицията и в изказванията на техните делегации.

На връщане от Москва, още в самолета, Т. Живков искаше да чуе нашето мнение за проведеното съвещание. Оформи се становище — това, за което се говори на съвещанието, да се има предвид при разработването на перспективните планове.

По предложение на Тодор Живков и с активното участие на Гриша Филипов се подготви доклад за Московското съвещание, който се разгледа в Политбюро и правителството с първите секретари на окръжните комитети и зав.-отделите на Централния комитет. Като начало се обсъди концепция на доклада. Уточниха се основните акценти. Предложих в доклада да се обоснове философията на дългосрочния план за развитието на страната до 2000 година и по-конкретно за периода до 1990 година. Т. Живков сподели идеи в областта на преструктуриране на икономиката и техническия прогрес.

Като задача пред социалистическите страни в доклада се поставяше постигането на паритет със Запада в областта на икономиката към 2000 година. Най-сигурният и най-надеждният начин да се постигне равновесие в икономическата област бе осъществяването в нашите условия на научно-техническата революция. В съответствие с решенията на съвещанието в Москва се налагаше в големи мащаби внедряването преди всичко на авангардни технологии. Това бе единственият начин да се ускорят интеграционните процеси в икономиката. В доклада се утвърждаваше разбирането за равноправна и взаимноизгодна търговия, за икономическо и научно-техническо сътрудничество с високоразвитите промишлени държави. Развитието на производителните сили у нас да се заложи върху широкото ни участие в международното разделение на труда. Да се преустроят интеграционните процеси на многостранна и двустранна основа с цел да се утвърдят завоюваните позиции и да се развие по-нататък структурата на нашата специализация. Това се отнасяше за електрониката, където вече бяхме на едно от първите места в света по производство на човек от населението, както и за подемно-транспортното машиностроене, химията и по-специално за фармахимията, за някои позиции на селското стопанство и по-специално за производство и износ на тютюн и цигари. Главната задача бе да се затвърдят позициите и да се развие по-нататък структурата на нашата специализация върху основата на научно-техническия прогрес.

По-пълното задоволяване на материалните и социалните потребности на нашия народ предполагаше да се развият приоритетни производства, чрез които да се излезе на нови технологични и пазарни позиции.

В машиностроенето тези позиции са свързани с производството на гъвкави автоматизирани производствени системи, с част от които да се превъоръжи нашето машиностроене, а с друга да се излезе на нови пазари. Съществуваха възможности в областта на системите за автоматизация на проектирането и в програмното осигуряване на автоматизираните системи. Други направления бяха производството на уникално тежко оборудване с инвестиционно предназначение и производството на оборудване за биотехнологии, на химическата и на хранително-вкусовата промишленост.

Един от най-важните проблеми бе за качеството на метала. Ние имахме и нямахме метал. Имахме го по количество, нямахме го по качество. Трябваше да се заемем с праховата металургия и с развитието на малотонажната металургия.

Суровинната база на България бе ограничена и бедна. В условията на научно-техническата революция този проблем бе решим чрез дълбочинното използване на суровините и на металите. Изключително големи бяха възможностите на биотехнологиите и на малотонажната химия.

Предложи се да продължи изграждането на малки и средни предприятия във всички отрасли на народното стопанство. В индустриално развитите капиталистически държави предприятията с малки и средни мощности съществуват наред с големите компании при водеща роля на последните. Тези предприятия допълват едрата промишленост. Чрез тях за кратко време можеше да се създаде модерна база за ефективно производство и да се решат много проблеми на обслужващата сфера, особено на инфраструктурата на селищните системи.

На съвещанието, състояло се на 20 юни в резиденция „Бояна“, Т. Живков, запознат основно с доклада, не четеше, а говори напълно убеден, че това е пътят за по-нататъшното ни развитие. Обоснова историческото значение на Московското съвещание. Разви някои постановки за ролята на субективния фактор в решаването на тези проблеми, за необходимостта от ново мислене и нови действия.

В средата на юли същата година правителствена делегация посети седем африкански държави. От няколко месеца това посещение се подготвяше старателно. Делегацията, в която влизах и аз се ръководеше от председателя на Министерския съвет. В нея бяха включени още: Тончо Чакъров, министър на машиностроенето; Любомир Попов, зам.-министър на външните работи; Спас Георгиев, зам.-министър на външната търговия; Иван Малинов, първи зам.-председател на Националния аграрно-промишлен съюз и Асен Велков, началник на кабинета на министър-председателя. Придружаваха ни експерти, преводачи и журналисти.

Целта на визитата на делегацията бе установяване на преки контакти на правителствено равнище с национално независими държави и разширяване на търговските връзки с тях. Това бяха: Република Гана, Народна република Конго, Народна република Ангола, Народна република Мозамбик, Република Зимбабве, Обединена република Танзания и Социалистическа Етиопия. Всички, взети заедно, са разположени на 5,168 хил. кв.км. с население около 92 млн. души.

Тези държави бяха млади републики, извоювали националната си независимост от шестдесетте години насам в продължителна кървава борба с португалски, английски, френски и италиански колонизатори. Бяха членки на Организацията на обединените нации, на Движението на необвързаните страни и на локални африкански организации, пактове и движения. Всяка страна все още търсеше път за своето политическо и икономическо развитие, за разширяване и утвърждаване на международния пазар. Посещението на делегацията даде исторически шанс за разширяване и задълбочаване на търговско-икономическите връзки на България с африканските държави.

Трудно описуемо е гостоприемството на населението и правителствата на тези държави към нашата делегация. Във всяка една от тези страни делегацията ни бе посрещана още на летището от множество обикновени хора. Пееха се неповторими африкански напеви. Стотици хора танцуваха под звуците на специфични ритми. Поднасяха ни венци и цветя.

На делегацията бе оказана висока чест от първите държавници на страните.

В Република Гана се проведе сърдечен разговор с президента и ръководител на правителството капитан Джери Роулинг.

В Народна република Конго с нас разговаря президентът и ръководител на правителството Дени Сасу-Нгесо. Той и съпругата му дадоха специален обяд в неговата постоянна резиденция.

В делови дух преминаха разговорите с президента на Народна република Ангола, младия Душ Сантуш.

В Република Зимбабве отлични впечатления у нас остави мургавия и остроумен министър-председател Робърт Мугабе. Той устрои специална вечеря-среща на нашата делегация с неговото правителство. Визитата при президента К. Банана бе строго официална.

Радушно ни посрещна изпълняващият длъжността министър-председател на Народна република Мозамбик проф. Марселино Душ Сантуш, еродиран и сладкодумен човек. Той подчерта голямата благодарност и любов на народа на Мозамбик за многостранната и безкористна помощ, която им се оказва от нашата страна, за икономическото им възстановяване. С президента и министър-председател — Самора Машел, се срещна само нашият премиер, тъй като той бе нан обиколка в източните райони на страната.

В делова обстановка премина срещата с председателя на Обединена република Танзания и с държавния глава и председател на Временния административен съвет на Социалистическа Етиопия — Менгусту Хайле Мариам.

На всички срещи президентите и министър-председателите откровено манифестираха дълбокото си уважение към българския народ и неговото правителство.

Контактите с първите ръководители на седемте държави създадоха добра атмосфера за делови разговори между нашата делегация и техните министри и стопански дейци. Във всяка страна се дискутираха и подписаха разгърнати търговски спогодби и споразумения. Енергичната работа на българската делегация и особено на компетентния зам.-министър на външната търговия — Спас Георгиев, допринесоха към нашата родина да се отправят суровинни ресурси, които дотогава купувахме на по-високи цени от капиталистическия пазар. Разшири се сферата на влияние на НР България в този регион на света.

Посещението на делегацията в поредицата африкански държави даде богат материал на средствата за масова информация у нас и в чужбина. Във всяка страна се подписаха комюникета, подготвени от ерудирания наш дипломат Любомир Попов. Те бяха четени по радиата и телевизиите и отпечатани на първите страници на африканския печат. Нашите медии също непрекъснато информираха за работата на делегацията чрез информациите на придружаващите ни журналисти.

Посещението на делегацията даде и определен финансов ефект. Някои от посетените държави имаха неиздължени парични суми към нашата страна от предходни години. Група наши банкови експерти, ръководена от енергичния и талантлив банкер Кирил Стефанов, служител в Българската външнотърговска банка, предварително обходи тези държави и събра няколко милиона долара. Създадоха се и добри контакти с банковите среди.

Правителството даде висока оценка за политическото значение на посещението и за разширяването и задълбочаването на търговските връзки с африканските държави. Сключените дългосрочни спогодби и споразумения се взеха предвид от специалистите в плановия комитет при подготовката на Деветия петгодишен план за 1986–1990 г.

По случай юбилейното честване на четиридесетгодишнината от Девети септември 1944 г. бе организирана и проведена среща за ветерани-плановици, бивши ръководители и съавтори на документи на планирането с действащите по това време сътрудници на Държавния комитет за планиране. Сред тях бяха бившите председатели на комитета: Георги Чанков, акад. проф. Евгени Матеев, доц. инж. Апостол Пашев, к.ик.н. Сава Дълбоков, проф. Иван Илиев и к.ик.н. Кирил Зарев. Десетки бяха бившите зам.-председатели на комитета, между които инж. Никола Калчев, инж. Огнян Тихомиров, Асен Константинов, Петко Стоянов, Димитър Василев, проф. Веселин Никифоров, Белчо Белчев, Стойьо Кьосев и още много други. Присъстващите се събраха в залата на колегиума на комитета. Не се произнесоха речи и слова. Достатъчно бе да се видят един друг, да обменят мисли, да си спомнят за времето, когато около тази маса и в тази зала са дискутирали най-разпалено по един или друг парлив проблем на икономическото и социалното развитие на страната. Празничния подарък на всеки бивш служител на комитета бе юбилейна сребърна монета.

В киносалона гостите се срещнаха с около 200 действащи плановици, с мнозина от които бяха работили съвместно. Тази среща на поколенията плановици е трудно описуема. Здрависваха се и се прегръщаха. Изказах благодарност към ветераните и към действащите служители на плановия комитет. Връчиха се ордени и юбилейни медали на дългогодишни служители на комитета. Колко много усмивки, аплодисменти, пожелания за здраве, просълзени очи и радост имаше в този ден!

За тържествата у нас по случай четиридесетгодишнината от Девети септември 1944 г. пристигнаха много чуждестранни делегации. Съветската делегация, както и друг път, бе обградена със специално внимание. Водеше я най-младият член на Политбюро и секретар на Централния комитет на КПСС Михаил Горбачов. Вечерта на девети септември в резиденция „Бояна“ бе устроен голям прием. Моят първи заместник — Димитър Дачев, ми съобщи, че се познава добре с Миша.

Приемът бе в просторните зали на Дом № 1. Официалните гости бяха в отделен салон. Мястото ми бе на няколко метра от центъра на официалната маса.

Когато официалните лица се отправиха към гостите, поканени на приема, преди да напусне залата Горбачов се приближи до мен, ръкува се и потърси Димитър Дачев. Той дойде усмихнат и сърдечно се прегърнаха. Тримата пихме на екс „Столичная“. За съжаление тази благоразположеност на Горбачов към Дмитрий и България не помогна в преодоляване на практическите трудности на плановия комитет при координацията на националните планове за периода 1986–1990 г.

При подготовката на единния държавен план за 1985 г. се приложи опитът от предходните години. Уточнените нормативи и показатели за 1985 г. бяха дискутирани в Националната планова комисия със съответните стопански организации, министерства, ведомства и окръжни народни съвети. По същество до края на юли държавният план и държавният бюджет за 1985 г. бяха подготвени. След августовските отпуски, юбилейните тържества през септември и други мероприятия през октомври законите за плана и бюджета се утвърдиха през ноември. Пред пленума докладвах за плана и бюджета. Както на пленума, така и пред Народното събрание централно място бе отделено на комплексното задоволяване на нарастващите материални, духовни и социални потребности на народа. В единния план и държавния бюджет жизненото равнище на населението бе изходна точка и крайна цел на планирането на народното стопанство. За 1985 г. се предвиди реалните доходи на човек от населението да нараснат с 3 на сто в сравнение с 1984 г., а общо за периода 1981–1985 г. — с 19,7 на сто, при предвидено по закона за петгодишния план с около 15 на сто. Както е известно, прирастът на реалните доходи на човек от населението е най-синтезиращият показател за растежа на жизнения стандарт на хората. Той е критерий за просперираща икономика и народно благосъстояние.

Народното събрание, на своята петнадесета сесия, състояла се на 26 и 27 ноември единодушно одобри представените Закон за Единен план за социално-икономическо развитие на Народна република България и Закон за държавен бюджет на Народна република България за 1985 г. С тях се гарантираше изпълнение и преизпълнение на показателите на Закона за Осмия петгодишен план.

Ръководството на плановия комитет изпълняваше всички поети ангажименти към колектива. През декември 1984 г. за втори път се преразгледаха месечните заплати на служителите, съгласно договорените условия.

Под ръководството на Георги Димитров, главен секретар на комитета, в усилен ход бяха довършителните работи на жилищния блок на „Цариградско шосе“. Благодарение отзивчивостта на Софийския градски народен съвет и на неговия председател — Петър Междуречки, всички, които бяха картотекирани в районните народни съвети като нуждаещи се от първа до четвърта група включително, получиха просторни и уютни жилища. Това бе нова голяма социална придобивка, която още повече сплоти колектива около ръководството за срочно, точно и качествено изпълнение на служебните задачи. Винаги в своята работа съм изхождал от позицията, че решаването на належащите социални проблеми на хората е най-важният стимул за успешното изпълнение на възложените задачи. Не може само да изискваш от хората, които ръководиш, без да създадеш нормален климат за труд, отдих и живот на тях и на техните семейства. Колегиалната атмосфера и взаимопомощта са водещото начало за преодоляване на трудни изпитания.

Въпреки огромната ми служебна ангажираност не изоставих научноизследователската си работа. Нямах физическо свободно време да замисля и реализирам монография, но броят на студиите и статиите ми през този период е значителен. Почти всички бяха в областта на планирането на народното стопанство.

В статията „40 години по пътя на планомерен икономически възход“ се очертават главните проблеми в областта на планирането.

С плана да се създадат необходимите икономически, технически, технологични, организационни и интеграционни условия за разгръщане на научно-техническата революция, за ускорено внедряване на авангардни постижения на научно-техническия прогрес, за широко използване на челния наш и чуждестранен опит. Съобразно с решенията на Московското съвещание на най-високо равнище на страните-членки на СИВ изграждането на материално-техническата база да има за основа най-новите постижения на научно-техническата революция. Това бе единственият път за ускоряване на интеграционните процеси в икономиката, да се поставят върху нова производствена, научно-техническа и социална основа.

В системата от планове в народното стопанство да се прилага структурният подход и да се определят приоритетни производства в развитието на икономиката. Това означава с минимални инвестиции и при максимална ефективност да се увеличи производството на продукцията, за която са завоювани трайни пазарни позиции и за която нашата страна е специализирана съобразно с решенията на СИВ. Да се концентрират усилията върху стратегически изделия и технологии и въз основа на внедряването на авангардни научни постижения да се осигури в тяхното производство най-високото световно равнище с оглед да се завоюват нови пазарни и технологични позиции.

Да продължи изграждането на предприятия с малки и средни мощности на високо техническо и технологично равнище. Те да произвеждат стоки за народно потребление, да подпомагат решаването на проблеми във връзка с инфраструктурата, обслужващата сфера и особено за развитието на селищните системи.

Централно място в научно-техническата политика да заеме повишаването на технологическото равнище и качеството. Да се определят конкретни задачи във връзка с постигането на нови технически параметри и критерии от гледна точка на качеството и конкурентоспособността на националната продукция на международния пазар.

Пленумът на Централния комитет на партията, състоял се през февруари 1985 г., на тема: „За някои нови виждания и подходи в разработването и провеждането на научно-техническата политика на Народна република България“ има определена роля за повишаване на научното равнище на планирането. Ето някои моменти от изказването ми на този пленум.

В своите знаменити „Икономически ръкописи от 1857–1859 година“ Карл Маркс обоснова нарастващата роля на науката, като писа, че тя става „непосредствена производителна сила“, че „създаването на действителното богатство… зависи по-скоро от общото равнище на науката и от прогреса на технологията или от приложението на тази наука в производството“ (Маркс, Енгелс, т. 46, ч. II, с. 192, 194).

От тогава до наши дни настъпи невиждано, скокообразно развитие на производителните сили. Автоматизацията на основата на електрониката и кибернетиката измени мястото на човека в производството. Свидетели сме на революционна замяна на механични с електронни, лъчеви, биологични, хидравлични, хидропонни и други принципно нови технологии.

По-нататък обосновах обективната необходимост научно-техническият прогрес да бъде основа, ядро на плана за социално-икономическото развитие на страната и насрещните планове на трудовите колективи. Те да се превърнат в планове за научно-техническо и социално-икономическо развитие. Център на плановата дейност на национално и отраслово равнище да бъде стратегическото планиране и по-конкретно целеполагането, т.е. определянето и реализирането на цели и задачи чрез внедряване на най-новите постижения на научно-техническия прогрес.

Това предполага да се развива аналитичната функция на Държавния комитет за планиране, да се разработват сравнителни анализи на състоянието и тенденциите на научно-техническата революция, измененията на международния пазар, равнището на най-добрите световни и наши постижения, в това число и на равнището, постигнато от най-силните ни конкуренти. На тази основа да се прави оценка не само на постигнатото, но и на бъдещото развитие на страната.

В условията на научно-техническата революция за „улавяне“ на тенденциите в научно-техническия прогрес, в развитието на производството и на потреблението, във всички сфери на живота нараства ролята на прогнозната функция в планирането. Да се правят изводи накъде и как да се развива националната икономика. Да се организира и подготвя с активното участие на научни институти и инженерно-внедрителски организации система от научно-технически, общоикономически, социални, пазарни и други прогнози за целите на плановата дейност и на управлението.

Възникват нови изисквания във връзка с програмната функция. Да се изработват и непрекъснато анализират комплексни целеви програми по стратегическите направления на научно-техническия прогрес. Особено място в тези програми да се отделя на стратегическото планиране на технологиите.

Необходимо е да се организира качествено нова нормативна база на планирането. Това налага да се изработи система от нормативи, регулатори и икономически условия за въздействие с оглед ускорено да се внедряват научно-техническите постижения и последователно да се прилага икономическият подход и неговият механизъм. По този начин нормативната функция е свързващо звено на планирането с икономическите лостове и използването на стоково-паричните отношения при конкретните условия.

Балансовата функция при планирането все още не е подчинена на изискванията и възможностите на научно-техническия прогрес. Целесъобразно е да се намали броят на балансите, които се съставят от Държавния комитет за планиране и да останат само балансите с решаващо значение за националната икономика. Да се разшири обхватът на изработваните баланси на отраслово равнище.

Усъвършенстването на функциите на планирането предполагаше да се разшири неговата информационна основа, да се подобри съвместната работа с Комитета за социална информация. За планирането е необходима значителна по количество, актуална по съдържание и качество обработена информация за най-добрите постижения на научно-техническия прогрес в най-напредналите страни в света.

Основателна бе критиката, че плановият комитет се занимава с подробности и детайли на държавното планиране, което в голяма степен ограничаваше инициативата на стопанските организации и на трудовите колективи. Бе необходимо занапред в плановата работа със стопанските единици да се прилага принципът на „Черната кутия“. На „входа“ на системата да се определят целите и основните ресурси според възможностите на страната и поетите ангажименти в чужбина. На „изхода“ на системата да се планират крайни стопански резултати в съответствие с изискванията на научно-техническата революция. Това на практика означава по-малко регламентиране отгоре, от центъра, по-широк простор за разгръщане инициативата и енергията на трудовите колективи.

След пленума се създаде работна група от висококвалифицирани управленци и се изработи нов правилник за функциите, задачите и структурата на Държавния комитет за планиране.

От март до края на юни 1985 г. Тодор Живков проведе с мен много разговори в резиденцията в Банкя. Посрещаше ме в осемнадесет часа пред входа на резиденцията с джобния си часовник в ръка. Край малката масичка в приемната разговаряхме по определени теми.

Още през март му разказах подробно как предлагам да се организира работата във връзка с перспективата за развитие на страната, координацията на националните планове и годишното уточняване на плана за 1986 г. След няколко запитвания за пояснение, получих неговото одобрение за организирането и съдържанието на работата. Той препоръча всичко, за което говорихме, да се съгласува с Гриша Филипов, да се оформи във вид на заповед и да се подпише от него. И още: да се проведе инструктаж на министрите и зам.-министрите по прилагането на тази заповед, с цел да се осигури еднопосочност в дейността на всички централни органи.

Заповедта фигурира под № Р-31 от 8 април 1985 г. под заглавие „За подготовка на проект на концепция за научно-техническото, социално-икономическото и културното развитие на страната до 1990 г. и по някои основни направления до 2000 година“. Проведе се и препоръчаният инструктаж в киносалона на Министерския съвет. Тезисите за инструктажа съхранявам и днес.

Специалистите от комитета работеха с чувство за отговорност, даваха свой принос за качественото и срочното изпълнение на поставените отговорни задачи.

С Найден Найденов и Стоян Овчаров, първи зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, формирахме работна група от висококвалифицирани специалисти от двете ведомства. Задачата бе да се проучат най-новите, съвременните технологии в отделни производства у нас и в индустриално развити държави, които би могло да се вземат предвид при съставянето на преспективния план. Подготвеният материал бе предоставен за ползване от широк кръг специалисти и стопански дейци при съставянето на перспективния план.

До края на юли Държавният комитет за планиране подготви варианти на петгодишния план за 1986–1990 г., Основни насоки за общественото развитие до 2000 година и проект за държавен план за 1986 година. На осми октомври Бюрото на Министерския съвет прие допълнителни указания за съставянето на националните баланси и плана за 1986 г. Това бе последното заседание на правителството, на което докладвах за единния държавен план.

Събитията, случили се на 18 октомври 1985 г., ме лишиха от по-нататъшен ход по професионалния житейски път. За тях и за участието ми в координацията на националните планове със страните-членки на СИВ разказвам в следващата глава. Без истината за тях няма да бъде пълна представата за моята дейност като председател на Държавния комитет за планиране, най-горното стъпало в моята професионална кариера.