Чарлз Дикенс
Коледна песен (5) (Приказка за призраци)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
A Christmas Carol in Prose, Being a Ghost Story of Christmas, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 32 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
bambo (2008)

Издание:

Чарлс Дикенс. Избрани творби в 5 тома — том 5

Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града

Съставител: Людмила Евтимова Английска

Първо и второ издание

Народна култура, София, 1984

 

Редакционна колегия: Владимир Филипов, Жени Божилова, Леда Милева

Редактори: Людмила Евтимова, Мариана Неделчева, Юлия Стефанова

Художник: Филип Малеев

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за набор ноември 1983 г.

Подписана за печат февруари 1984 г.

Излязла от печат март 1984 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 48. Издателски коли 40,32, УИК 44,54. Цена 5,68 лв.

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Three Christmas Tales

Seven Seas Publishers, Berlin

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

СТРОФА ПЕТА
КРАЯТ

Да! И стълбецът беше неговият собствен! Креватът беше неговият, стаята беше неговата. Но най-хубавото, най-чудесното от всичко беше, че времето пред него беше лично негово, да му даде възможност да се поправи!

— Ще живея в миналото, настоящето и бъдещето! — повтори Скрудж, като се измъкна от леглото. — Духовете и на трите ще се борят вътре в мене. О, Джейкъб Марли! Да възхвалим небето и Коледата за това! Изричам го на колене, стари Джейкъб; на колене!

Той беше така сащисан и така пламтеше от добрите си намерения, че прегракналият му глас просто не съответствуваше на призива му. Беше буйно плакал в борбата си с привидението и лицето му беше мокро от сълзи.

— Не са свлечени — извика Скрудж, като диплеше с две ръце една от завесите на леглото му, — не са свлечени с все халки. Те са тук — аз съм тук — сенките на нещата, които са могли да се случат, могат да бъдат разпилени. Ще бъдат. Знам, че ще бъдат!

През всичкото това време ръцете му бяха заети с дрехите му; обръщаха ги наопаки, слагаха ги на тялото му с горната част надолу, разкъсваха ги, разхвърляха ги, вършеха с тях какви ли не чудесии.

— Не знам какво да правя — извика Скрудж, като едновременно се смееше и плачеше и се правеше на същински Лаокоон (Лаокоон — в древногръцкия епос жрец на бога Аполон, който предупредил троянците за оставения на морския бряг от гърците дървен кон, пълен с войници. Затова бил удушен заедно с двамата си сина от две грамадни змии, изпратени от Атина или Аполон) с чорапите си. — Лек съм като перце, щастлив съм като ангел, весел съм като ученик. Замаян съм като пияница. Весела Коледа на всички! Щастлива Нова година на целия свят! Ехей, браво! Ура! Ехей!

Беше влязъл с подскачане във всекидневната и сега стоеше там, съвсем задъхан.

— Ето тенджерката, в която беше овесената каша! — извика Скрудж, като отново заскача, обикаляйки огнището. — Ето вратата, през която влезе духът на Джейкъб Марли! Ето ъгъла, в който седеше Духът на Настоящата Коледа! Ето прозореца, от който видях скитащите се призраци! Всичко е наред, всичко е вярно, всичко това се случи. Ха-ха-ха!

Наистина, за човек, който толкова много години не беше се смял, това беше един прекрасен смях, знаменит смях. Предшественик на дълга, дълга редица чудесни смехове!

— Не знам кой ден от месеца сме! — каза Скрудж. — Не знам колко време съм се намирал сред призраци. Нищо не знам. Същински младенец съм. Няма значение. Пет пари не давам. Бих предпочел да съм младенец. Ехей! Ура! Ехей, браво!

Възторгът му беше прекъснат от черковните камбани, издаващи най-мощните звуци, които някога бе чувал. Бим, бам, бум; бим, бум, бам. Бам, бим, бум; бум, бам, бим! О, прекрасно, прекрасно!

Като изтича до прозореца, той го отвори и показа навън главата си. Нито гъста мъгла, нито рядка; ясно, светло, весело, ободряващо, студено; студено, музика за кръвта, на която да танцуваш; златна слънчева светлина; прекрасно небе; сладостен свеж въздух; весели камбани. О, прелестно, прелестно!

— Какво е днес? — провикна се Скрудж, като се обърна към едно момче долу, облечено празнично, което се помайваше и може би го търсеше.

— Какво? — запита в отговор момчето, изпълнено с почуда.

— Какво е днес, приятелче? — запита Скрудж.

— Днес — възкликна момчето, — ами че КОЛЕДА.

— Коледа е! — каза на себе си Скрудж. — Не съм я пропуснал. Духовете са направили всичко в една нощ. Те могат да направят всичко, което си поискат. Разбира се, че могат. Разбира се, че могат. Здравей, приятелю!

— Здравей! — отвърна момчето.

— Познаваш ли птицепродавеца от ъгъла на по-следващата улица? — запита Скрудж.

— Е, как да не го познавам — отвърна момъкът.

— Интелигентно момче! — рече Скрудж. — Забележително момче! Знаеш ли дали са продали рекламния пуяк, дето висеше там? Не малкия рекламен, а големия?

— Какво, оня, големият колкото мене? — отвърна момчето.

— Какво приятно момче! — забеляза Скрудж. — Удоволствие е да разговаряш с него. Да, красавецо!

— Виси си там и сега — отговори момчето.

— Наистина ли? Върви и го купи.

— Няма го майстора! — възкликна момчето.

— Не, не — рече Скрудж, — сериозно говоря. Върви, купи го и им кажи да го донесат тук, за да им наредя къде да го предадат. Върни се с човека и ще ти дам един шилинг. Върни се с него в по-малко от пет минути и ще ти дам два шилинга и половина!

Момчето се стрелна като куршум. Изкусен стрелец трябва да е онзи, който би могъл да изстреля куршум и наполовина така бързо.

— Ще го изпратя на семейството на Боб Крачит! — прошепна Скрудж, като потри ръце и се раздра от смях. — Той няма да знае кой го изпраща. Пуякът е два пъти по-голям от Мъничкия Тим. Джо Милър никога не ще направи по-голяма шега от тази, да го изпрати в дома на Боб!

Почеркът, с който той написа адреса, не беше много равен, но той успя някак си да го напише и слезе долу да отвори външната порта, да е готов за пристигането на човека на птицепродавеца. Като стоеше там и го чакаше да дойде, Скрудж зърна чукчето на вратата.

— Ще го обичам, докато съм жив! — извика Скрудж, като го погали с ръка. — По-рано не съм го и поглеждал. Какъв честен израз има на лицето си. Чудесно чукче. Ето и пуяка. Ехей! Ура! Как сте! Весела Коледа!

Беше истински пуяк! Никога тая птица не би могла да стои на краката си. За минутка би ги счупила като восъчни пръчки.

— Ха, та човек не би могъл да я занесе до Камдън Таун — рече Скрудж. — Трябва да повикам файтон.

Хихикането, с което каза това, и хихикането, с което плати за пуяка, и хихикането, с което плати за файтона, и хихикането, с което даде бакшиш на момчето, можеха да бъдат надминати само от хихикането, с което той отново седна задъхан в креслото си, като хихикаше, докато се разплака.

Бръсненето не беше лека работа, тъй като ръката му продължаваше да трепери много силно, а бръсненето изисква внимание, дори и ако не танцувате, докато извършвате тази дейност. Но ако беше порязал върха на носа си, той щеше да му залепи мушамичка и щеше да е напълно доволен.

Облече се „в най-хубавите си дрехи“ и най-после излезе на улицата. До това време хората вече се лееха като поток, както ги беше видял с Духа на Настоящата Коледа; и като вървеше със скръстени на гърба ръце, Скрудж поглеждаше всеки човек с радостна усмивка. С една дума, изглеждаше така покоряващо приятен, че трима или четирима добродушни хорица рекоха: „Добро утро, сър. Весела ви Коледа!“ И по-късно Скрудж честичко повтаряше, че от всички весели звуци, които някога е чувал, тези са му звучали най-весело.

Не беше отишъл далеч, когато зърна да идва към него внушителният джентълмен, който беше влязъл в кантората му предишния ден и бе казал: „Скрудж и Марли“, нали? Нещо го прободе в сърцето, като си помисли как този стар джентълмен щеше да го погледне, когато се срещнат, но той знаеше какъв път лежеше право пред него и го пое.

— Скъпи ми господине — каза Скрудж, като забърза и улови стария джентълмен с двете си ръце. — Как сте? Надявам се, че вчера сполучихте. Беше много мило от ваша страна. Весела ви Коледа, сър!

— Мистър Скрудж?

— Да — рече Скрудж. — Така се наричам и се боя, че може и да не ви е приятно. Позволете ми да ви поискам извинение. И ще имате ли добрината…

Тук Скрудж зашепна в ухото му.

— Господи, боже мой! — извика джентълменът, сякаш му бяха отнели дъха. — Скъпи ми мистър Скрудж, сериозно ли говорите?

— Моля ви — рече Скрудж. — Ни едно пени по-малко. В сумата са включени много стари дължими плащания, уверявам ви. Ще ми направите ли тази услуга?

— Скъпи ми господине — каза другият, като му стисна ръката. — Не знам какво да кажа на такава щедр…

— Не казвайте нищо, моля — отвърна Скрудж. — Елате някой ден да се видим. Ще дойдете ли да се видим?

— Ще дойда! — извика старият джентълмен. И беше ясно, че възнамерява да го стори.

— Благодаря — рече Скрудж. — Много съм ви задължен. Благодаря ви петдесет пъти. Господ да ви благослови!

Той отиде на черква и се разхождаше из улиците и наблюдаваше хората как бързат нагоре-надолу, и милваше деца по главата, и заговаряше просяци, и поглеждаше надолу в кухните на къщите и нагоре в прозорците; и откри, че всичко можеше да му достави удоволствие. Никога не си беше представял, че една разходка и каквото и да било — би могло да му донесе толкова щастие. Следобеда се запъти към къщата на племенника си.

Мина покрай вратата десетина пъти, преди да събере смелост да се качи и да почука. Но се втурна и го направи.

— Господарят ти в къщи ли е, мила? — запита Скрудж момичето. Мило момиче! Много.

— Да, сър.

— Къде е той, миличка? — запита Скрудж.

— В трапезарията, сър, заедно с господарката. Ще ви придружа до горе, ако обичате.

— Благодаря. Той ме познава — каза Скрудж, поставил вече ръка на вратата на трапезарията. — Ще вляза тук, мила.

Той натисна леко дръжката и показа лице вътре иззад вратата. Те бяха отправили поглед към масата, която беше чудесно наредена; защото младите домакини са все неспокойни относно този вид неща и държат винаги всичко да е наред.

— Фред! — възкликна Скрудж.

Боже мили, как племенницата му по сватовство се сепна! Скрудж беше забравил за момента, че тя обича да седи в ъгъла с нозе на малко столче, иначе в никакъв случай не би го направил.

— Я виж ти, я виж ти! — извика Фред. — Кой е?

— Аз съм, вуйчо ти Скрудж. Дошъл съм на вечеря. Ще ме приемеш ли, Фред?

Да го приемел! Слава, богу, че не му откъсна ръката, докато я тръскаше. В пет минути той вече се чувствуваше като у дома си. Нищо по-сърдечно не можеше да си представи. Племенницата му изглеждаше по същия начин. Същото това важеше за Топър, когато той дойде. И за-кръгленичката сестра, когато тя дойде. И за всички, когато те дойдоха. Чудесна компания, чудесни игри, чудесна задушевност, чудесно щастие!

Но на следното утро той отиде рано в канцеларията. О, отиде там рано. Дано само отиде там пръв и хване Боб Крачит, че закъснява! Точно това си беше намислил.

И го направи; да, направи го! Часовникът удари десет. Никакъв Боб. И четвърт. Никакъв Боб. Той закъсня цели осемнадесет и половина минути. Скрудж седеше с широко отворена врата на стаята си, за да може да го види като влиза в „цистерната“.

Беше си свалил шапката, преди да отвори вратата; и шала. За секунда беше вече на стола си, пишейки бързо с перото си, сякаш искаше да застигне девет часа.

— Ехей! — изръмжа Скрудж с обичайния си глас, доколкото изобщо можеше да го имитира. — Какво означава това, да пристигаш тук по това време на деня?

— Много съжалявам, сър — рече Боб. — Наистина съм закъснял.

— Закъснял ли си? — повтори Скрудж. — Да, мисля, че си закъснял. Влезте тук, сър, ако обичате.

— Само веднъж в годината е, сър — каза умолително Боб, като се появи откъм „цистерната“. — Това няма да се повтори. Вчера се повеселих малко, сър.

— Ето какво ще ти кажа, приятелю — каза Скрудж, — няма повече да позволявам такива неща. И следователно — продължи той, като скочи от стола си и така навря пръст в жилетката на Боб, че той отново залитна обратно в „цистерната“, — и следователно ще ти повиша заплатата!

Боб затрепера и се поприближи до линията за чертане. За миг му хрумна да оскърби Скрудж с нея, да го върже и да помоли хората от сляпата уличка да му помогнат и да донесат усмирителна риза.

— Весела Коледа, Боб! — рече Скрудж с настойчивост, която човек не можеше да сбърка с нещо друго, като го потупваше по гърба. — По-весела Коледа, Боб, добри ми човече, отколкото съм ти създавал в продължение на много години. Ще ти повиша заплатата и ще се постарая да помогна на семейството ти, което се мъчи да свързва двата края, и ние двамата ще обсъдим работите ви още този следобед, пред съд с горещо коледно вино, с плодове и канела, Боб! Стъкни огньовете и на часа купи още една кофа за въглища, Боб Крачит!

Скрудж веднага изпълни обещаното. Извърши всичко и много повече; а на Мъничкия Тим, който не умря, той беше като втори баща. Стана такъв добър приятел, такъв добър господар и такъв добър човек, какъвто изобщо можеше да се види в добрия стар град, градче или окръг в добрия стар свят. Някои хора се смееха, като виждаха настъпилата у него промяна, но той ги остави да си се смеят и не им обръщаше внимание; защото беше достатъчно мъдър да знае, че на земното кълбо нищо не можеше да се промени за добро, без отначало някои хора да не се разсмеят здравата; и като знаеше, че този вид хора и така и така ще бъдат слепи, сметна, че ще е по-добре те да сбърчат очи в смях, отколкото да получат този недъг в по-малко привлекателни форми. Собственото му сърце се смееше; и това му беше съвсем достатъчно.

По-нататък той нямаше никакво взимане-даване с привидения, като докрай живя с принципа на пълно отказване от тях; и за него винаги казваха, че ако изобщо някой знае да чествува Коледа както подобава, това е именно той. Дано това може с право да се каже за нас, за всички нас! И така, както забеляза Мъничкия Тим, нека господ благослови всички ни!

Край
Читателите на „Коледна песен“ са прочели и: