Орсън Скот Кард
Сянката на хегемона (16)

Измяна

До: [email protected]

От: [email protected]

Тема: „Еър Шанхай“

 

Кретените, които се занимават с това разследване, решиха да не дават сателитна информация за „Еър Шанхай“ на никого извън американската армия с твърдението, че случаят засяга жизнените интереси на Съединените щати. Единствените страни със спътникова система, способна да регистрира онова, което е засякла нашата, са Китай, Япония и Бразилия, но от тях само сателитите на Китай са били в положение да го видят. Значи китайците знаят. В края на това писмо ти също ще си запознат и ще знаеш как да използваш информацията. Не обичам да гледам как големи страни налагат волята си над по-малки, освен когато по-голямата е моята. Затова, ако искаш, съди ме.

Самолетът на „Еър Шанхай“ е бил свален от ракета земя-въздух, изстреляна от територията НА ТАЙЛАНД. След проследяване на всички движения в района през последните месеци обаче става ясно, че единственият начин ракетата да е проникнала в Тайланд е — обърни внимание — с малък камион от Китай.

Подробности: Камионът (малък, бял, виетнамско производство) е тръгнал от склад в Гъдзю (известна разпределителна станция за незаконно оръжие) и е пресякъл виетнамската граница между Дзинпин, Китай, и Синхо, Виетнам. След това е преминал в Лаос през прохода Дедтайчанг. Прекосил е най-широката част на Лаос и е влязъл в Тайланд близо до Тали, но там е престанал да се движи по главните пътища. Преминал е достатъчно близо до мястото на изстрелване на ракетата, за да може тя да бъде разтоварена и ръчно пренесена до огневата позиция. И забележи: Всичко това е станало ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ.

Не знам за теб, но на мен и всички други тук ни се струва, че Китай цели „провокация“, за да обяви война на Тайланд. Летящ за Банкок китайски самолет, превозващ главно тайландци, е свален над Китай с ракета, изстреляна от тайландска територия. Китай може да го представи, сякаш тайландската армия е режисирала фалшива провокация срещу тях, но всъщност е точно обратното. Много сложно, но китайците могат да представят сателитни доказателства, че ракетата е изстреляна от Тайланд. Могат също така да докажат, че насочването е станало от сложна военна радарна система, по подразбиране — тайландската — макар че НИЕ знаем, че зад атентата стои китайската армия. А когато китайците поискат независима оценка, можеш да си сигурен — многоуважаваното ни правителство, което обича парите повече от честта, ще подкрепи китайската версия, без да споменава за движението на онзи малък камион. Така Америка ще запази благоволението на търговския си партньор. А Тайланд ще гризне дръвцето.

Свърши си работата, Демостене! Изкарай наяве кирливите ризи, преди управниците ни да оплескат нещата. Само го направи така, че да не ме разконспирираш. Тук на карта е заложена не просто работата ми. Това намирисва на затвор.

* * *

Когато Суриявонг дойде да провери дали Бийн е гладен — за вечеря в девет часа с дежурните офицери, не официален прием при министър-председателя — Бийн за малко да тръгне с него. Трябваше да хапне, а сега моментът беше най-подходящ. Спомни си обаче, че не е проверявал електронното си писмо, откакто прочете писмото от сестра Карлота, затова каза на Суриявонг да започват без него, но да му запазят място.

Провери тайната страница, на която Питър бе оставил писмото от Карлота, и намери ново послание от Уигин. Съдържаше писмо от един кореспондент на Демостен в американската сателитна разузнавателна агенция и анализ от Питър на ситуацията. Сега на Бийн всичко му се изясни. Изпрати бърз отговор, с който още повече да възбуди подозренията на Питър. След това слезе да вечеря.

Суриявонг и офицерите — сред тях неколцина генерали, извикани в Банкок заради кризата във висшето командване — се смееха. Когато Бийн влезе, всички млъкнаха. При други обстоятелства би се опитал да разведри обстановката. Какво, че скърбеше? В криза хуморът е най-доброто средство за намаляване на напрежението. В този момент обаче тишината беше полезна и той я използва, като обяви:

— Току-що получих информация от един от най-добрите ми източници. В тази стая сте все хора, които трябва да я знаят. Но ако дойде и министър-председателят, това ще ни спести време.

Един генерал понечи да изтъкне, че едно чужденче не може да нарежда на премиера на Тайланд, но Суриявонг се изправи и му се поклони. Генералът замълча.

— Извинете ме, господин генерал, но това чужденче е Юлиан Делфики, чийто анализ на последната битка с формиките доведе пряко до крайната победа на Ендър.

Разбира се, това беше известно на генерала, но така Суриявонг му даваше възможност да се престори, че не е знаел, и да оттегли възражението си, без да загуби авторитет.

— Ясно — отвърна офицерът. — В такъв случай министър-председателят може би няма да се засегне.

Бийн помогна на Суриявонг да замаже положението, доколкото бе възможно:

— Простете ми за резкия тон. Упрекът ви беше основателен. Моля за извинение, ако съм се отклонил от добрите обноски. В този самолет пътуваше жената, която ме е отгледала.

Това със сигурност също бе известно на генерала; и отново му даде възможност да се поклони и да смотолеви нещо съчувствено. Вече всички бяха уважени; можеха да продължават.

Министър-председателят прекъсна вечерята си с неколцина висши китайски чиновници, дойде и изслуша информацията на Бийн.

— Цял ден водя консултации с външния министър на Китай — заяви премиерът. — Не ми е споменал, че ракетата е била изстреляна от Тайланд.

— Когато китайците са готови за действие, ще се престорят, че тепърва научават за провокацията.

— Не е ли възможно да са индийски агенти, които искат да го изкарат като дело на китайците? — мрачно попита премиерът.

— Може да е бил всеки — отвърна Бийн, — но е дело на китайците.

Сприхавият генерал се намеси:

— Откъде си сигурен, ако сателитните снимки не го потвърждават?

— Няма логика да са индийците. Единствените страни, които имат ресурси да засекат камиона, са Китай и САЩ, които, както се знае, са в близки отношения с Китай. Китайците обаче знаят кой е изстрелял ракетата, затова какъв е смисълът?

— Не виждам логика китайците да го правят — отбеляза министър-председателят.

— Господин премиер, в събитията от последните няколко дни няма никаква логика. Индия сключи пакт за ненападение с Пакистан и двете страни изтеглиха войските си от общата граница. Пакистан настъпва към Иран. Индия завладя Бирма, но не защото получава нещо ценно, а защото страната разделя Индия от Тайланд, който е ценен. В нападението на Индия обаче няма логика, нали, Суриявонг?

Суриявонг веднага разбра, че Бийн очаква от него да подкрепи аргументите му, за да не идват само от устата на един европеец.

— Както двамата с Бийн казахме на чакри вчера, индийското нападение срещу Бирма е не просто глупаво организирано, то нарочно е глупаво организирано. Индия има достатъчно умни и опитни офицери, които да знаят, че изпращането на многочислена войска през границата създава голям проблем със снабдяването и то става лесна мишена за нашата авиация. Освен това така хвърлят всичките си сили във войната. При все това избраха точно такава атака.

— Значи по-добре за нас — коментира сприхавият генерал.

— Господин генерал, имайте предвид, че при тях е Петра Арканян. С Бийн добре знаем, че Петра никога не би приела такъв план за действие. Очевидно е, че това не е тяхната стратегия.

— Какво общо има това със самолета на „Еър Шанхай“? — поинтересува се премиерът.

— Всичко — отвърна Бийн. — А също така със снощния опит за покушение над нас със Суриявонг. Играта на чакри имаше за цел да предизвика незабавната намеса на Тайланд във войната с Индия. И макар че не успя и главнокомандващият беше разкрит, ние останахме с впечатлението, че покушението е дело на индийците. Вашите срещи с китайския външен министър са част от усилията ви за замесване на Китай във войната срещу Индия — не, не ми казвайте, че не можете да потвърдите или отречете, целта на такива преговори може да бъде само една. Обзалагам се, че китайците са ви уверили, че мобилизират войската си около бирманската граница, за да могат да нападнат индийците, когато са най-уязвими.

Министър-председателят, който беше отворил уста да заговори, замълча.

— Да, разбира се, че така са ви уверили. Но индийците също знаят, че Китай събира войска край бирманската граница, и въпреки това продължават да настъпват. Хвърлили са почти цялата си армия и не вземат никакви мерки за защита срещу китайците от север. Защо? Нима индийците са чак толкова глупави?

Суриявонг пръв се досети и възкликна:

— Индийците имат договор за ненападение и с Китай. Мислят си, че Китай трупа войска на границата, за да нападне нас. Китай и Индия вече са разделили Югоизточна Азия.

— Значи ракетата, която китайците изстреляха от наша територия срещу собствения си самолет, ще бъде повод да прекъснат преговорите и да ни нападнат изненадващо, така ли? — попита премиерът.

— Никой не би се изненадал от предателството на Китай — измърмори един от генералите.

— Това обаче не е всичко — поде Бийн. — Защото още не сме взели предвид Ахил.

— Той е в Индия — отбеляза Суриявонг. — Снощи направи опит да ни убие.

— Сигурни сме, че планът е бил негов, защото аз бях там — заяви Бийн. — Искал е да убие Суриявонг като провокация, но е избрал точно този момент, за да загинем и двамата. Знаем също така, че стои зад атентата срещу самолета на „Еър Шанхай“, защото макар че ракетата е била на позиция повече от месец, това не беше най-подходящият момент за провокация. Китайският външен министър все още е в Банкок. Тайланд още не е мобилизирал цялата си армия, още не сме изпратили основните си запаси и военни части далеч на северозапад. Китайската войска още не е заела позиции на север. Ракетата би трябвало да бъде изстреляна най-рано след няколко дни. Атентатът обаче бе извършен точно тази сутрин, защото Ахил е знаел, че сестра Карлота е на самолета, и не е можел да пропусне такава възможност.

— Нали каза, че атентатът срещу самолета е извършен от китайците — напомни премиерът. — Ахил е в Индия.

— Ахил е в Индия, но дали работи за Индия?

— Да не намекваш, че работи за Китай?

— Ахил работи за себе си — заяви Суриявонг. — Но наистина, сега картината е ясна.

— Не и на мен — измърмори сприхавият генерал.

Суриявонг с готовност започна да обяснява:

— Ахил от самото начало е смятал да жертва Индия. Докато беше в Русия, е използвал техните разузнавателни служби, за да си създаде контакти в Китай. Обещал им е да получат цяла Южна и Югоизточна Азия на куп. След това отива в Индия и започва война срещу Бирма, в която мобилизира цялата индийска армия. Досега Китай нямаше шансове срещу Индия, защото индийската армия беше съсредоточена на запад и северозапад, тъй че при всеки опит да преминат Хималаите, китайските войски лесно можеха да бъдат отблъснати. Сега обаче индийската армия е беззащитна, далеч от сърцето на страната си. Ако китайците ги изненадат и унищожат цялата им войска, индийците са беззащитни. Няма да имат друг избор, освен да капитулират. Ние сме само странична примамка. Могат да ни нападнат, за да привлекат Индия като съюзник.

— Значи не смятат да завладяват Тайланд, така ли? — осведоми се министър-председателят.

— Разбира се, че смятат — отвърна Бийн. — Искат да управляват от Инд до Меконг, но основната им мишена е индийската армия. Унищожат ли я, вече нищо не може да ги спре.

— И до всички тези изводи достигаме благодарение на факта, че на самолета е пътувала някаква си монахиня? — не повярва сприхавият генерал.

— До тези изводи достигаме благодарение на факта, че Ахил контролира събитията в Китай, Тайланд и Индия. Ахил е знаел, че сестра Карлота е на самолета, защото чакри е засякъл писмото ми до министър-председателя. Сега Ахил върти всички на пръста си. Предава всекиго на всеки друг. И в крайна сметка ще застане начело на една нова империя, включваща повече от половината население на Земята. Китай, Индия, Бирма, Тайланд, Виетнам. Всички ще трябва да се съобразяват с новата суперсила.

— Но Ахил не управлява Китай — изтъкна министър-председателят. — Доколкото знаем, той никога не е бил във Китай.

— Китайците несъмнено си мислят, че го използват — отговори Бийн. — Аз обаче добре го познавам и съм убеден, че до една година китайските лидери или ще са мъртви, или ще му се подчиняват.

— Може би трябва да предупредя външния им министър за опасността.

Генералът се изправи и заяви:

— Така става, като позволяват на деца да се бъркат в световната политика. Мислят си, че животът е като компютърна игра. Няколко щраквания с мишката и цели нации се издигат или западат.

— Точно така се издигат и западат нациите — възрази Бийн. — Франция през 1940 година. През деветнайсети век Наполеон прекроява картата, създава кралства, където да управляват братята му. Победителите в Първата световна война орязват кралствата и прокарват безумни граници, които непрестанно водят до войни. Японското завладяване на почти целия Тих океан през 1941 година. Сриването на съветската империя през 1989-та. Събитията наистина могат да протичат внезапно.

— Да, но това е дело все на великите сили.

— Прищевките на Наполеон не са велика сила. Нито прищевките на Александър, който е сривал империи една след друга. Гърците не са били чак толкова непобедими, когато са достигнали до Инд.

— Не ми изнасяй уроци по история, момченце.

Бийн за малко да му каже, че явно се нуждае от някой друг урок, но Суриявонг го погледна и поклати глава. Бийн замълча.

Суриявонг имаше право. Премиерът не беше убеден, а единствените генерали, които говореха, бяха открито враждебно настроени срещу идеите на двете момчета. Ако Бийн продължаваше да настоява, неминуемо щяха да го изолират. А трябваше да е в кухнята на нещата, ако искаше да използва ударния отряд, който толкова усърдно бе създал.

— Господин генерал — заговори той, — не се опитвам да ви поучавам. Едва ли има какво да научите от мен. Просто ви предавам информацията, която получих, и изводите, които съм си направил от нея. Ако тези заключения са грешни, моля да ме извините, че ви отнех от времето. И ако решите да водите война срещу Индия, мога само да ви помоля за възможност да служа предано на Тайланд, за да се отблагодаря за любезното ви отношение към мен.

Преди генералът да успее да отговори (несъмнено нещо надуто), премиерът се намеси:

— Благодаря за старанието. Тайланд е оцелял, защото народът и приятелите ни дават най-доброто от себе си в служба на тази малка и красива страна. Разбира се, че ще те използваме в наближаващата война. Знам, че имаш ударен отряд от добре подготвени и находчиви тайландски войници. Ще се постарая да бъдете разпределени към командир, който ще съумее да ви използва най-добре.

Така ясно подсказваше на генералите, че Суриявонг и Бийн са под негова лична закрила. Всеки, който се опита да ги изолира, просто щеше да установи, че са прикрепени към друг командир. На Бийн не му трябваше повече.

— А сега — продължи министър-председателят, — колкото и да ми беше приятно да прекарам половин час в компанията ви, господа, външният министър на Китай ме чака и несъмнено се чуди на какво се дължи тази грубост да го оставя сам толкова дълго.

Премиерът се поклони и излезе.

Сприхавият генерал и останалите, които бяха най-скептични, веднага възобновиха веселия разговор, който бяха водили при влизането на Бийн, сякаш нищо не се бе случило.

Генерал Пхет Ной обаче, главнокомандващият на войските на Малакския полуостров, кимна на двете момчета. Суриявонг взе чинията си и се премести до него, Бийн напълни своята от масичката за сервиране и също се присъедини към тях.

— Значи имаш ударен отряд, така ли? — попита Пхет Ной.

— По въздух, суша и вода.

— Основната индийска офанзива е от север. Моите части ще следят за десанти по крайбрежието, но задачата ни е да наблюдаваме, не да се сражаваме. При все това мисля, че ударен отряд, извършващ нападения от юг, ще е по-свободен в действията си от подчинените на по-активното северно командване.

Пхет Ной явно съзнаваше, че армията му ще има най-малка роля във войната — но бе решен не по-малко от Бийн и Суриявонг да вземе дейно участие. Можеха да си помогнат взаимно. До края на вечерята тримата оживено разговаряха, обсъждаха къде в подобния на дръжка на тиган Малакски полуостров ще е най-подходящо да се разположи ударният отряд. Накрая останаха сами на масата.

— Господин генерал — рече Бийн, — след като останахме насаме, искам да ви кажа нещо.

— Да?

— Ще ви служа вярно и ще изпълнявам заповедите ви. Но ако получа възможност, ще използвам ударния си отряд за постигането на цел, която, в тесен смисъл, не е жизненоважна за Тайланд.

— Каква е тя?

— Приятелката ми Петра Арканян е заложничка — не, убеден съм, че на практика е робиня — на Ахил. Живее в постоянна опасност. Когато получа достатъчно информация, за да съм сигурен в успеха си, смятам да използвам ударния отряд, за да я измъкна от Хайдарабад.

Пхет Ной се замисли, без да издава чувствата си.

— Сигурно знаеш, че Ахил може би я държи точно затова — за да те примами в клопката.

— Възможно е, но не вярвам това да е целта му. Ахил е убеден, че може да убие всеки навсякъде. Няма нужда да ми залага капани. Да чака и да дебне, за него е признак на слабост. Мисля, че държи Петра по други причини.

— Ти по-добре го познаваш. — Пхет Ной се замисли, след което добави: — Когато слушах какво разказваш за Ахил, за плановете и коварствата му, започнах да ти вярвам, че събитията ще се развият точно както предвиждаш. Не мога да разбера обаче как Тайланд би могъл да излезе победител. Дори да сме предупредени предварително, няма начин да победим Китай в открито сражение. Пътищата за снабдяване на китайската войска в Тайланд ще са къси. Почти една четвърт от населението на Тайланд е с китайски произход и макар че повечето от тези хора са лоялни тайландски граждани, голяма част още смятат Китай за своя родина. Китайски саботьори и колаборационисти в Тайланд — колкото щеш, докато Индия няма такива възможности. Как да надделеем?

— Има само един начин. Да се предадем направо.

— Какво? — възкликна Суриявонг.

— Министър-председателят Парибатра трябва да заяви пред китайския външен министър, че Тайланд иска да бъде съюзник на Китай. Ще поставим основната част от войската си под временно китайско командване, за да бъде използвана срещу индийския агресор, когато е необходимо, и ще снабдяваме не само нашите, а и китайски войски, доколкото ни позволяват възможностите. Китайските търговци ще получат неограничен достъп до тайландските пазари и производство.

— Това е позорно.

— Позорно е било, когато Тайланд се е съюзил с Япония през Втората световна война, но Тайланд е оцелял и японците не са окупирали страната. Позорно е било, когато Тайланд се е огънал пред европейците и е дал Лаос и Камбоджа на Франция, но сърцето на Тайланд е останало свободно. Ако не се съюзим незабавно с Китай и не дадем на китайците пълна власт, когато те завладеят целия регион, Тайланд ще загуби свободата си и ще изчезне като държава за много години напред, ако не и завинаги.

— Това да не са думи на оракул? — намеси се Пхет Ной.

— Не, това са страховете на собственото ви сърце. Понякога трябва да нахраниш тигъра, за да не те изяде.

— Абсурд — заяви генералът.

— Тогава предлагам да започнете да уреждате бягството си и живота си в изгнание, защото когато китайците поемат властта, управляващата класа ще бъде унищожена.

Всички знаеха, че Бийн говори за завладяването на Тайван. Всички държавни функционери и близките им, всички преподаватели, журналисти, писатели, политици и семействата им бяха откарани в лагери за превъзпитание в Западната пустиня, осъдени на тежък физически труд до края на живота си. Никой от тях не се завърна в Тайван. Никое от децата им не получи разрешение за образование след четиринайсетгодишна възраст. Методът бе толкова успешен за подчиняването на Тайван, че нямаше начин да не го използват пак.

— Дали ще е предателство, ако се подготвям за поражение и бягство? — заразмишлява на глас Пхет Ной.

— Или ще е патриотично да спасите поне един тайландски генерал и семейството му от плен? — добави Бийн.

— Нима наистина сме обречени на поражение? — попита Суриявонг.

— Достатъчно е да погледнеш картата — отвърна Бийн. — Но все пак стават и чудеса.

Остави ги смълчани в трапезарията и се върна в стаята си, за да съобщи на Питър за вероятната реакция на Тайланд.