Орсън Скот Кард
Сянката на хегемона (10)

Братя по оръжие

До: [email protected]

От: [email protected]

Тема: клетва за вярност

 

Да си изясним едно. Аз никога не съм се „съюзявал“ с Ахил. За мен той говореше от името на Майка Русия. Съгласих се да служа на Майка Русия и не съжалявам за това си решение. Дълбоко вярвам, че изкуственото разделение на Великия славянски народ само ни пречи да наложим властта си над света. В хаоса, който настъпи след разкриването на истинското лице на Ахил, аз съм готов да приема всяко предложение да служа за общото благо. С наученото във Военното училище бих могъл да помогна много за бъдещето на нашия народ. Ако връзката ми с Ахил е препятствие за привличането ми на служба, така да бъде. Но би било жалко, ако всички пропуснем шанса си заради действията на един психопат. В този момент от мен има най-голяма нужда. Майка Русия не би могла да намери по-предан син.

* * *

За Питър вечерята с родителите му, Бийн и Карлота в „Леблон“ протече в дълги периоди на мъчителна досада, прекъсвани от кратки мигове на истинска паника. Никой не казваше нищо съществено. Понеже Бийн се държеше като турист, дошъл на посещение в храма на Ендър, всички говореха за Ендър, Ендър и само Ендър. Неизбежно обаче разговорът засягаше деликатни теми, неща, които биха могли да разкрият истинската дейност на Питър и ролята, която в крайна сметка можеше да изиграе Бийн.

Най-лошото дойде, когато сестра Карлота — която, монахиня или не, когато поискаше, можеше да се държи като злобна кучка — започна да го разпитва за следването му, макар че много добре знаеше, че това е само прикритие за далеч по-важната му дейност.

— Просто се изненадвам, че учиш по стандартната програма, макар че очевидно способностите ти могат да се използват на много по-високо ниво — отбеляза тя.

— Нуждая се от диплома като всеки друг — измънка Питър.

— Да, но защо не учиш неща, които да те подготвят за по-важна роля на световната сцена?

По ирония, Бийн го спаси:

— Стига, бабо. Човек със способностите на Питър Уигин е готов да прави всичко, което си поиска, когато си поиска. Официалното образование е само за да си намира занимание. За да покаже на другите хора, че е способен да живее по правилата, когато се налага. Нали така, Питър?

— Близо си до истината. Следването ми ме интересува по-малко от вас, а вие изобщо нямате причина да се интересувате от него.

— Като ти е толкова неприятно, защо тогава плащаме такси? — намеси се баща му.

— Не плащаме ние — напомни майка му. — Питър има толкова хубава стипендия, че всъщност университетът му плаща, за да ходи на занятия.

— Само си хвърлят парите.

— Не е напразно — възрази Бийн. — Каквото и да постигне Питър в живота, в биографията му винаги ще се споменава, че е учил в Университета на Грийнсбъро. Ще бъде жива реклама за тях. Доста добър дивидент, не смятате ли?

Това хлапе говореше на език, понятен и на баща му. Питър трябваше да признае, че Бийн умее да преценява събеседниците си. Все пак му беше неприятно, че хлапакът веднага прецени какви малоумници са родителите му и колко лесно можеш да ги баламосваш. Сякаш като вадеше кестените вместо него от огъня, Бийн допълнително наблягаше, че Питър все още е дете, което живее при мама и тате, докато той се оправяше сам в живота. Това още повече подразни Питър.

Бийн пусна фишека едва след вечеря, когато излязоха от бразилския ресторанта и бавно се отправиха към гарата:

— Тъй като вече се издадохме, трябва незабавно пак да преминем в нелегалност. — Родителите на Питър измънкаха нещо съчувствено. — Питам се защо Питър не дойде с нас за известно време. Да поизлезе от Грийнсбъро. Какво ще кажеш, Питър? Имаш ли паспорт?

— Не, няма — отвърна майка му в същия момент, когато Питър отговори:

— Да, имам.

— Имаш ли? — изненада се тя.

— Изкарах си за всеки случай — обясни той.

Прииска му се да добави: „Имам шест паспорта от четири страни и десет влога на различни имена с парите от хонорарите за статиите ми.“ Но се сдържа.

— Семестърът е на средата — изтъкна баща му.

— Мога да си взема ваканция, когато си поискам. Звучи ми интересно. Къде отиваме?

— Не знаем — отвърна Бийн. — Решаваме в последния момент. Можем обаче да ти изпратим електронно писмо, за да ти съобщим къде сме.

— Електронните писма в университета не са безопасни — предупреди бащата на Питър.

— Никое писмо не е абсолютно безопасно, нали? — добави майка му.

— Съобщението, разбира се, ще бъде закодирано — обясни Бийн.

— Не ми звучи разумно — не отстъпваше бащата. — Питър може да гледа на следването си само като на запълване на времето, но дипломата е необходима, за да се оправяш в живота. Трябва да избереш нещо дългосрочно и да го завършиш, Питър. Ако в биографията ти пише, че ту си се захващал с нещо, ту си прекъсвал, големите фирми няма да те гледат с добро око.

— Каква кариера мислиш, че ще захвана? — раздразнено попита Питър. — Смотаняк в някоя корпорация?

— Не ми харесва да използваш този купешки жаргон от Военното училище. Не си ходил там и така звучиш като хлапе, което подражава на големите батковци.

— Не съм съгласен — намеси се Бийн, преди Питър да избухне. — Бил съм там и мисля, че това е част от живия език. „Купешки“ също е било жаргонна дума, нали? Като се използват, думите постепенно навлизат в речта.

— Така звучи като малко дете — настоя баща му, но само защото се чувстваше длъжен да каже последната дума.

Питър замълча. Но не беше благодарен на Бийн, че застана на негова страна. Напротив, този хлапак му лазеше по нервите. Нима си мислеше, че може да влезе в живота му и да служи като посредник между него и родителите му? Това унижаваше Питър в собствените му очи. Никой, който четеше писанията му като Лок или Демостен, не се държеше снизходително към него, защото не знаеха, че е дете. Държането на Бийн обаче му действаше като предупреждение. Ако Питър издаде истинското си име, веднага щеше да се сблъска със снизходителното отношение на другите. Хора, които някога са треперили пред перспективата да попаднат под строгия поглед на Демостен, хора, които са копнели за одобрението на Лок, щяха да започнат да гледат отвисоко на всичко, написано от Питър, и да казват: „Разбира се, че едно дете ще разсъждава така“ или по-мекото, но не по-малко обидно: „Когато натрупа повече опит, ще разбере, че…“ Възрастните винаги говореха така. Сякаш мъдростта бе пряко свързана с жизнения опит. Сякаш най-големите глупости на света не се вършеха от възрастни.

Освен това Питър усещаше, че на Бийн му харесва да използва слабостта му. Защо всъщност тази малка невестулка се бе намъкнала в дома му? Когато се прибра и го завари да си бъбри с майка му, Питър имаше чувството, че е пипнал крадец с ръце в гърнето с мед. Бийн не му хареса от самото начало — особено с надутия начин, по който си тръгна, след като Питър не отговори веднага на въпроса му. Наистина, Питър искаше да го подразни малко, държа се леко надменно — за да си поиграе с дребосъка, преди да му каже онова, което искаше да научи — но отмъщението на Бийн надхвърли всякакви граници. Особено на тази злополучна вечеря.

И все пак…

Бийн не беше за пренебрегване. Най-добрият възпитаник на Военното училище. Питър можеше да го използва. Дори можеше да има нужда от него, точно защото още не можеше да си позволи да се покаже открито пред обществеността. Бийн имаше авторитет въпреки ръста и възрастта си, защото бе участвал в истинска битка. Можеше пряко да постига каквото реши, а не да действа зад кулисите или да се опитва да влияе върху политиката на правителствата, като манипулира общественото мнение. Ако Питър успееше да сключи някакъв съюз с него, това би могло да компенсира сегашното му безсилие. Само Бийн да не беше такава безподобна надувка.

„Не бива да допускам личните чувства да пречат на работата“ — помисли си Питър.

— Имам едно предложение — обади се. — Мамо, тате, вие имате работа утре, но моето първо занятие е едва на обяд. Нека да прекарам нощта с гостите ни в хотела им или да ги изпратя до някъде, ако решат да пътуват.

— Не можеш да тръгваш така и да караш майка си да се притеснява какво става с теб — възрази баща му. — Мисля, че на всички ни е ясно, че младият господин Делфики е магнит за неприятности. Майка ти загуби достатъчно от децата си, за да се тревожи сега и за теб.

Питър се вбесяваше, когато баща му заговореше така, сякаш само майка му се тревожеше, сякаш само за нея имаше значение какво ще стане с него. А пък ако беше вярно (човек никога не можеше да бъде сигурен с баща му), щеше да е още по-лошо. Баща му или наистина не се интересуваше какво ще стане с Питър, или се тревожеше, но беше такъв нещастник, че не можеше да го признае.

— Няма да напусна града, без да се обадя на мама — увери го Питър.

— Не се дръж толкова подигравателно.

— Скъпи — намеси се майка му, — Питър не е вече на пет години, за да го гълчиш пред чужди хора.

Тази реплика, разбира се, го накара да се почувства на шест години. „Благодаря, мамо.“

— Колко са сложни семейните взаимоотношения — коментира сестра Карлота.

„О, благодаря, света кучко — помисли си Питър. — Вие с Бийн усложнихте нещата, а сега самодоволно ми обяснявате колко е по-лесно за хора като вас, без семейни връзки. Е, тези родители са моето прикритие. Не съм ги избирал, но мога да ги използвам. А твоята насмешка само издава невежеството ти. И навярно завистта ти, защото никога няма да имаш деца, нито дори да легнеш с мъж, госпожице Непорочност.“

— Бедният Питър няма късмет в две отношения — заговори майка му. — Той е първото ни дете, затова винаги сме били най-взискателни към него. И последен остана вкъщи, затова се налага да търпи повече поучения, отколкото му е приятно. Ужасно е, но и родителите са хора и постоянно правят грешки. Понякога ми се струва, че Питър би предпочел да беше отгледан от роботи.

При тези думи на Питър му се прииска да потъне в тротоара и да прекара остатъка от живота си като невзрачно парче цимент. „Водя преговори с шпиони и висши военни, с политически лидери и влиятелни магнати, а майка ми все още има власт да ме унижава, когато си поиска!“

— Прави каквото искаш — измърмори накрая баща му. — Не си малък. Не можем да те спрем.

— Не можехме да му попречим да прави каквото си поиска дори когато беше малък — напомни майка му.

„Абсолютно си права“ — помисли си Питър.

— Лошото, когато децата ти са по-умни от теб — заразмишлява на глас баща му, — е вярата им, че по-ефективната им мисловна дейност може да компенсира липсата им на опит.

„Ако бях дребен негодник като Бийн, този коментар щеше да е последната капка. Щях да се махна и да не се прибирам у дома цяла седмица, ако изобщо се върна. Аз обаче не съм дете и мога да контролирам чувствата си, да правя каквото най-много ми изнася. Няма да проваля прикритието си заради някакво дребно раздразнение.

От друга страна, никой не може да ме обвини, ако си пожелая баща ми да получи инсулт и да онемее за цял живот.“

Бяха стигнали до гарата. Родителите му се сбогуваха с гостите и се качиха на автобуса за вкъщи. Питър, Бийн и Карлота отпътуваха за източната част на града.

Точно както очакваше, слязоха на първата спирка и се прехвърлиха на западната линия. Параноята им бе станала втора природа.

Дори когато стигнаха до хотела на летището, не влязоха направо в сградата. Отидоха в търговския център, някогашен покрит гараж от времето, когато хората са ходили на летището с коли.

— Дори да имат микрофони в магазините, едва ли разполагат с достатъчно хора, за да подслушват всички разговори — обясни Бийн.

— Ако подслушват стаята ви, значи вече са ви открили — отбеляза Питър.

— В хотелските стаи е обичайно да има микрофони. Срещу вандали и престъпници. Би трябвало да следят само за силни шумове, но нищо не пречи на служителите да подслушват.

— Това е Америка.

— Твърде дълго се занимаваш с глобални проблеми — отбеляза Бийн. — Ако се наложи да излезеш в нелегалност, няма да знаеш как да се пазиш.

— Ти ме покани да дойда с вас. За какво са тези глупости? Не смятам да ходя никъде. Имам твърде много работа.

— А, да. Дърпаш конците на света иззад завесата. Проблемът е, че скоро светът ще зареже политическите интриги и ще влезе във война, а тогава конците ти ще бъдат отрязани.

— Това пак е политика.

— Но решенията ще се вземат на бойното поле, не в заседателни зали.

— Знам. Затова трябва да си сътрудничим.

— Не виждам как ще стане. Ти се опита да ми продадеш единственото, за което те помолих — информация за Петра. Не даваш нищо даром. Това не ми прилича на сътрудничество. По-скоро на търговия.

— Момчета — намеси се Карлота, — с караници няма да постигнем нищо.

— Ако постигнем нещо, условията ще определяме ние с Бийн — изтъкна Питър. — Между нас.

Сестра Карлота спря рязко, хвана го за рамото и го придърпа към себе си.

— Искам да се разберем отсега, нагло копеленце — изсъска. — Ти не си най-големият хитрец на света и далеч не си единственият, който си мисли, че дърпа конците. Докато не събереш кураж да се покажеш иззад булото на тези фалшиви образи, няма да можеш да се мериш с онези от нас, които действаме в реалния свят.

— Не смей да ме пипаш така!

— Охо, уплаши ли се? Ти май наистина живееш на друга планета, Питър.

Бийн се намеси:

— Слушай, ние ти казахме всичко, което знаехме за Ендъровия джийш. Без никакви условия.

— И аз използвах информацията. Благодарение на мен повечето са свободни.

— Да, но не и онази, която е изпратила посланието. Искам Петра.

— Аз пък искам световен мир — контрира Питър. — Мисленето ти е твърде ограничено.

— Според теб може да е ограничено, но за мен твоето е ограничено. Играеш си на компютърни игри, пишеш си статии, а моята приятелка ми се довери и ме помоли за помощ. Попаднала е в ръцете на маниакален убиец и разчита само на мен да я спася.

— Има си и семейство — напомни Карлота.

Питър със задоволство отбеляза, че тя поправя и Бийн. На никого не даваше мира.

— Искаш да спасиш света, но трябва да печелиш битките една по една. Страна след страна. И ще имаш нужда от хора като мен, за да ти вършат черната работа — отбеляза Бийн.

— Ох, престани да се надуваш. Сега си просто едно малко хлапе, което се крие.

— Аз съм пълководец, който чака да му поверят армия. Ако не бях, нямаше да говориш с мен.

— И искаш армия, за да спасиш Петра, така ли?

— Това означава ли, че е жива?

— Откъде да знам?

— Не знам откъде, но знаеш повече, отколкото казваш. И ако не ми дадеш информацията, която имаш, надменен нещастнико, ще престана да се занимавам с теб, ще те оставя да си играеш на компютърни игри и ще потърся друг, който не се бои да се отдели от полата на мама и да поеме някакъв риск.

Гневът почти заслепи Питър.

Само за момент.

Той бързо се успокои и си наложи да се овладее. Какво му показваше Бийн? Че отдава по-голямо значение на лоялността между хората, отколкото на дългосрочните стратегии. Това беше опасно, но не фатално. Пък и знанието, че Бийн не се интересува толкова от личното си издигане, даваше предимство на Питър.

— Знам, че Петра е изчезнала в деня, когато изчезна и Ахил. Източниците ми в Русия ме уведомиха, че единственият освободителен отряд, който се е провалил, е онзи, който е трябвало да спаси нея. Шофьорът, един телохранител и командирът на групата са били застреляни. Няма сведения, че Петра е пострадала, но се знае, че е присъствала на едно от убийствата.

— Откъде се знае?

— След като един от отряда е бил застрелян в главата, кървавите пръски са очертали на стената на микробуса силует приблизително с нейния ръст. Цялата е била опръскана с кръв от убития. Нейна кръв обаче не е открита.

— Сигурно има и още.

— Малък частен самолет, бивша собственост на престъпен бос, но след това конфискуван и използван от разузнавателната служба, поддържаща Ахил, е излетял от близкото летище и след една спирка за презареждане е кацнал в Индия. Според служител на летището приличало на пътуване за меден месец. Само пилотът и млада двойка. Без багаж.

— Значи тя е при него — измърмори Бийн.

— В Индия — добави сестра Карлота.

— А източниците ми в Индия замлъкнаха — отбеляза Питър.

— Мъртви ли са?

— Не, просто са предпазливи. Това е най-гъсто населената страна на света. Има стари вражди. Почти всички гледат на тях като на второ качество хора.

— Полемархът е индиец.

— Затова е логично да се предположи, че предава информация от МФ на индийските военни. Нищо не може да се докаже, но Чамраджнагар не стои толкова над нещата, колкото иска да изкара.

— Значи мислиш, че Ахил може би е точно това, от което Индия има нужда, за да започне война?

— Не. Мисля, че Индия може би е точно това, от което Ахил се нуждае, за да основе империя.

— Значи Петра е паспортът на Ахил, осигуряващ му власт в Индия.

— Така предполагам — потвърди Питър. — Това е всичко, което ми е известно. Но мога да ти кажа, че шансът ти да я спасиш е точно никакъв.

— Извинявай, но дори не знаеш на какво съм способен.

— По отношение на разузнавателните служби индийците не могат да стъпят и на малкото пръстче на руснаците. Мисля, че параноята ти вече е безпредментна. В момента Ахил не може да ти направи нищо.

— Това, че Ахил е в Индия, не означава, че разчита само на индийската разузнавателна система.

— Службата, която го подкрепяше в Русия, е замразена и вероятно ще бъде разформирована.

— Познавам Ахил и ти гарантирам, че ако наистина е в Индия и работи за местните военни, вече със сигурност ги е предал и има връзки и резервни варианти в поне още три държави. И поне една от тях има отлична разузнавателна система, обхващаща целия свят. Ако се заблуждаваш, че Ахил се спира от граници и лоялност към работодателите си, той ще те унищожи.

Питър го погледна отвисоко. Искаше му се да каже: „Това вече ми е известно“, но би било лъжа. Той не знаеше тези неща за Ахил освен в най-общ смисъл, защото се стараеше никога да не подценява противника. Бийн много по-добре познаваше Ахил.

— Благодаря — каза Питър. — Не го бях предвидил.

— Знам — надуто отвърна другото момче. — Това е една от причините да смятам, че си обречен на провал. Мислиш си, че знаеш повече, отколкото знаеш всъщност.

— Да, но умея да слушам. И да се уча. А ти?

Сестра Карлота се засмя:

— Струва ми се, че двете най-надменни момчета в света най-после се срещнаха и онова, което виждат, никак не им харесва.

Питър не я удостои с поглед, Бийн също.

— Всъщност — отбеляза Питър — на мен ми харесва какво виждам.

— Бих искал да можех да кажа същото — измърмори Бийн.

— Да се поразходим още — предложи Питър. — Твърде дълго се застояхме на едно място.

— Май го зарази с манията си за преследване, Бийн — отбеляза сестра Карлота.

— Какъв ход ще предприеме Индия? — заразмишлява на глас Питър. — Най-логично е да започне война с Пакистан.

— Пак ли? — изненада се Бийн. — Пакистан е твърде голям залък за нейната уста. Такава война би унищожила всички шансове на Индия за по-нататъшна експанзия сред мюсюлманите. Ще се развихри терористична кампания, в сравнение с която старата война със сикхите ще е като детско тържество за рожден ден.

— Да, но не могат да направят нищо, докато Пакистан стои зад гърба им, готов да им забие нож.

Бийн се усмихна широко:

— Може би Бирма? Но струва ли си да се занимават с нея?

— Тя е на пътя към по-ценна плячка, ако Китай не се възпротиви. Но могат ли да пренебрегнат проблема с Пакистан?

— Молотов и Рибентроп — напомни Бийн.

През трийсетте години на двайсети век тези двама политици сключили договор за ненападение между Русия и Германия и за поделяне на Полша между двете страни. Това развързало ръцете на немците да започнат Втората световна война.

— Мисля, че трябва да е нещо по-дългосрочно — не се съгласи Питър. — По-стабилен съюз.

— Ами ако Индия предложи на Пакистан да му осигури свобода на действие срещу Иран? Петролът е примамлива хапка. Така Индия ще получи възможност да се развихри на изток. Да анексира страни, които отдавна за под нейното културно влияние. Бирма. Тайланд. Немюсюлмански държави, тъй че съвестта на Пакистан ще е чиста.

— Дали Китай ще стои със скръстени ръце?

— Може би, ако Индия им отстъпи Виетнам — изтъкна Бийн. — Светът е готов за разделяне между великите сили. Индия иска да е една от тях. Със стратегията на Ахил, информацията от Чамраджнагар и под командването на Петра, могат да станат сериозен играч на международната сцена. А след като Пакистан се изтощи от войната с Иран…

Неизбежното предателство. Ако Пакистан не удари първи.

— Това е твърде далечно бъдеще, за да гадаем сега.

— Да, но така планира Ахил — изтъкна Бийн. — С две предателства напред. Използваше Русия, но може би вече е бил сключил сделката с Индия. Защо не? В далечна перспектива целият свят ще влезе в един кюп. Индия просто ще бъде първа.

По-важно от конкретните заключения на Бийн бе това, че момчето имаше набито око. Липсваше му подробна информация — откъде би могъл да я получи? — но виждаше голямата картина. Мислеше като истински глобален стратег.

Заслужаваше си да разговаряш с него.

— Е, Бийн, ето какъв ми е проблемът. Мога да те използвам срещу Ахил. Но не съм сигурен, че няма да направиш някоя глупост.

— Няма да предприема спасителна операция за Петра, ако не съм сигурен, че ще успея.

— Това е глупаво. Никога не можеш да си сигурен, че една военна операция ще е успешна. Не това ме тревожи. Сигурен съм, че ако организираш спасителна мисия, тя ще е отлично планирана и изпълнена.

— Какво тогава те тревожи?

— Увереността ти, че Петра иска да бъде спасена.

— Наистина го иска.

— Ахил умее да съблазнява хората. Четох досието му, биографията му. Това хлапе е неустоим чаровник. Кара хората да му се доверяват — дори да знаят, че крие змия в пазвата си. Мислят си: „Мен няма да предаде, защото сме толкова близки“.

— Да, и след това ги убива. Знам.

— Но дали Петра го знае? Тя не е чела досието му. Не го познава от улиците на Ротердам. Не го е познавала дори през краткия му престой във Военното училище.

— Вече го познава.

— Сигурен ли си?

— Обещавам ти, че няма да се опитвам да я спася, докато не се свържа с нея.

Питър се замисли над това за момент.

— Може да реши да те предаде — отбеляза.

— Не и Петра.

— С тази доверчивост някой ден ще се провалиш. Не искам да събориш и мен.

— Грешиш. Нямам доверие на хората освен за онова, което смятат за необходимо. Което смятат, че трябва да направят. Но познавам Петра и знам какво мисли, че е длъжна да направи в това положение. Вярвам на себе си, не на нея.

— Освен това не може да те събори, защото още не си се издигнал — отбеляза сестра Карлота.

Питър я изгледа презрително:

— Постигнал съм известно положение, и то определено не е най-ниското.

— Лок и Демостен имат положение, но Питър Уигин няма нищо. Питър Уигин е кръгла нула.

— Какъв ти е проблемът? Да не се опасяваш, че малката ти кукла ще отреже конците, за които я държиш?

— Не го държа за конци. А ти явно си толкова глупав, че не осъзнаваш очевидното — аз съм онази, която вярва във възможностите ти, не Бийн. На него изобщо не му дреме кой ще управлява света. За мен обаче е важно. Колкото и да си надменен и самонадеян, вече съм достигнала до извода, че ако някой може да спре Ахил, това си ти. Имаш обаче една слабост — уязвим си за заплахи, че ще бъдеш разкрит. Чамраджнагар знае кой си. Той осигурява информация на индийските военни. Наистина ли мислиш, че съвсем скоро — ако не е станало вече — Ахил няма да узнае кой точно стои зад Лок? Или заради кого са го изритали от Русия? Мислиш ли, че вече не крои планове за убийството ти?

Питър се изчерви от срам. Бе унизително тази монахиня да му казва онова, за което би трябвало да се е досетил сам. Тя обаче беше права — не се бе замислял за физическата опасност.

— Затова поискахме да дойдеш с нас — каза Бийн.

— Вече си разкрит — добави Карлота.

— Ако разкрия самоличността си, повечето ми източници ще ме изоставят — оправда се Питър.

— Не е вярно. Зависи как ще я разкриеш.

— Мислиш ли, че не съм го обмислял хиляди пъти? Докато не порасна достатъчно…

— Чакай, Питър — прекъсна го тя. — Замисли се. Цял куп държави си навлякоха неприятности заради десет деца, които искат за главнокомандващи на армиите си. Ти си големият брат на най-великото от тях. Младостта ти е плюс. И ако изнесеш информацията по начин, който ти е изгоден, вместо да позволиш на друг да те разкрие…

— Веднага ще избухне скандал — настоя Питър. — Няма значение как ще разкрия самоличността си, медиите веднага ще гръмнат. Но всяко чудо — за три дни. Повечето ми издатели ще престанат да приемат статиите ми. Кореспондентите ми ще спрат да ми се обаждат и да отговарят на електронните ми писма. Тогава наистина ще стана обикновено студентче.

— Звучиш, сякаш си взел това решение преди години и не осъзнаваш, че положението се е променило.

— След като днес ми е тръгнало да ме поучават колко съм глупав, дайте да чуем вашия план.

Сестра Карлота погледна Бийн и се усмихна:

— Е, май не бях права. Той все пак може да изслушва другите.

— Нали ти казах.

Питър предположи, че тази размяна на реплики има за цел само да го накара да си помисли, че Бийн е на негова страна.

— Просто ми разкажете плана си и да пропуснем общите приказки.

— Мандатът на сегашния хегемон изтича след около осем месеца — заговори сестра Карлота. — Нека да накараме неколцина влиятелни люде да рекламират Лок като негов заместник.

— Това ли е планът? Постът на хегемона е безполезен.

— Само така си мислиш. Постът не е безполезен. Накрая ще трябва да сложиш ред в тази институция, за да станеш законен водач на света срещу заплахата, която представлява Ахил. Но за това — по-късно. Засега само ще пуснем името на Лок да се спряга като най-подходящия кандидат за поста. Това обаче е само за да ти даде повод да разкриеш истинската си самоличност и да обявиш, че не можеш да станеш хегемон, защото си още дете. Ще обявиш, че си по-големият брат на Ендър, че с Валънтайн с години сте работили, за да запазите целостта на Лигата и да подготвите света за войната, та победата на брат ти да не доведе до самоунищожението на човечеството. При все това обаче си твърде млад, за да заемеш такъв важен обществен пост. Чаткаш ли? Така разкриването на самоличността ти няма да доведе до скандал. То ще бъде поредното доказателство, че цениш мира и световния ред повече от личните си амбиции.

— Пак ще изгубя някои от информаторите си.

— Е, да, но не твърде много. Отзвукът ще е положителен. Нещата ще тръгнат в изгодна посока. Оказва се, че знаменитият Лок е брат на гениалния Ендър Уигин. Още един вундеркинд.

— Нямаме време за губене — намеси се Бийн. — Трябва да го направиш, преди Ахил да нанесе удара си. Защото до няколко месеца ще те разкрият.

— Седмици — уточни сестра Карлота.

Питър се ядоса на собствената си непредвидливост:

— Защо не се досетих? Толкова е близко до ума.

— Занимаваш се с това от години — успокои го Бийн, — създал си си действаща система. Ахил обаче промени всичко. Досега никой не е застрашавал пряко живота ти. Не е важно, че не си се досетил сам. Важното е, че ти отворихме очите и си готов да приемеш съвета ни.

— Значи издържах изпита, така ли? — саркастично попита Питър.

— Да, и се надявам, че аз издържах твоя. Ако ще работим заедно, трябва да можем да си казваме истината. Вече знам, че ще се вслушваш в съветите ми. Трябва да приемеш на честна дума, че ще се съобразявам с твоите. Все пак слушам нейните, нали?

Стомахът на Питър се свиваше от страх. Те бяха прави. Времената се променяха и старата система вече не действаше. Това го плашеше. Защото сега трябваше да заложи всичко на карта и можеше да се провали.

Ако не действаше сега обаче, ако не рискуваше всичко, провалът му беше сигурен. Намесата на Ахил го правеше неизбежно.

— Добре, как ще започнем тази фалшива кампания, за да откажа честта да ме изберат за хегемон?

— О, много е лесно — отговори Карлота. — Ако си съгласен, още утре в новините ще се появят намеци, че според високопоставени източници Ватиканът сериозно обмисля кандидатурата на Лок за наследник на сегашния хегемон.

— А след това — добави Бийн — високопоставен служител на Хегемонията — по-точно министърът на колонизацията, макар че това ще остане в тайна — ще бъде цитиран, казвайки, че Лок не е просто добър кандидат, а най-добрият, дори може би единственият кандидат, и че с подкрепата на Ватикана избирането му е почти сигурно.

— Всичко сте измислили.

— Не, просто единствените, с които поддържаме връзка, са високопоставеният ми приятел във Ватикана и добрият стар пенсиониран полковник Граф — обясни сестра Карлота.

— Ще използваме всичките си ресурси — добави Бийн, — но мисля, че е достатъчно. Новината ще се появи утре. На следващата сутрин вече можеш да дадеш отговор. В момента, когато всички подготвят първата си реакция на кандидатурата ти, светът ще прочете отказа ти с обяснението, че си твърде млад, за да приемеш такава отговорна длъжност.

— Това само по себе си ще ти даде морално право да приемеш поста на хегемон, когато му дойде времето — вметна сестра Карлота.

— Като отказвам поста, увеличавам шанса си да го получа?

— Не и в мирно време. Когато откажеш пост в мирно време, завинаги излизаш от играта. Сега обаче сме в навечерието на война. В този случай човекът, който жертва амбициите си за общото благо, се издига неимоверно много в очите на хората. Особено когато фамилията му е Уигин.

„Трябва ли постоянно да изтъкват, че роднинските ми връзки с Ендър са по-важни от дългогодишния ми труд?“

— Нямаш нищо против да използваме роднинската връзка, нали? — осведоми се Бийн.

— Ще направя каквото трябва и ще използвам всичко, което може да ми помогне. Но… утре?

— Ахил е пристигнал в Индия вчера, нали? С всеки изминал ден шансът му да те разкрие се увеличава. Мислиш ли, че ще си губи времето да чака? Ти го разобличи — той копнее за реванш, а Чамраджнагар няма да се посвени да му даде информация за теб, нали?

— Не. Чамраджнагар вече ми даде да разбера какво мнение има за мен. Няма да си даде труда да ме защити.

— Ето пак. Дадохме ти нещо, което можеш да използваш. Сега ти ми помогни. Как мога да се добера до позиция да обучавам и командвам войска? Стига да не се наложи да се връщам в Гърция, разбира се.

— Не, не в Гърция. Нямаш полза да се връщаш там. Така ще попаднеш под влиянието на руснаците. Няма да имаш свобода за действие.

— Къде тогава? — намеси се сестра Карлота. — Къде имаш влияние?

— Без излишна скромност, в момента имам влияние навсякъде. След два дни може да нямам никъде.

— Тогава да действаме веднага — настоя Бийн. — Къде?

— Тайланд. Бирма няма шансове да отблъсне нападение от Индия или да сключи съюз за отбрана. Тайланд обаче е традиционен лидер в Югоизточна Азия. Единствената азиатска страна, която никога не е била колонизирана. Естествен водач в региона. Освен това имат силна войска.

— Ама аз не знам езика.

— Няма проблем. Тайланд от векове е многоезична страна, а и традиционно приемат чужденци на важни постове и им разрешават да влияят в политиката, стига да защитават тайландските интереси. Пробвай късмета си там. Ще се наложи да ти се доверят. Ти и без това май държиш на лоялните отношения.

— Напротив. Гледам само своя интерес. Единствената ми цел е да оцелея. Това съм аз.

— Да, но оцеляваш, като оставаш верен на малкото хора, от които зависиш. Четох за теб толкова, колкото и за Ахил.

— Всичко написано за мен са журналистически измислици.

— Не говоря за медиите. Четох доклада на Карлота до МФ за детството ти в Ротердам.

Бийн и Карлота се заковаха на място. „А, изненадах ли ви?“ — със задоволство установи Питър. Нека да знаят, че и той ги е проучил добре.

— Докладите са строго поверителни — отбеляза Карлота. — Не би трябвало да се пазят копия.

— Да, няма копия. Но между истинските приятели няма тайни.

— Аз самият не съм чел този доклад — възмути се Бийн.

Карлота изпитателно се вгледа в Питър:

— Някои сведения не бива да излизат на бял свят.

Питър се почуди какви ли тайни знае за Бийн. Защото „докладът“, за който спомена, бе от досието на Ахил и в него само се споменаваше, че има друга информация за живота им в Ротердам. Данните за Бийн бяха оскъдни. Питър не беше чел истинския доклад. Но сега му се прииска да го намери, защото очевидно имаше нещо, което сестра Карлота не искаше Бийн да узнае.

Бийн също се досети.

— Какво толкова има в този доклад, та не искаш Питър да ми го каже? — поинтересува се той.

— Трябваше да убедя Военното училище, че преценката ми за теб е обективна — отвърна тя. — Затова се наложи да дам някои отрицателни оценки, за да повярват на положителните.

— Мислиш ли, че това ще нарани чувствата ми?

— Да, мисля. Защото макар че ще разбереш защо съм написала тези неща, никога няма да забравиш, че съм го направила.

— Едва ли са чак толкова лоши?

— Не става дума дали са лоши. Не би трябвало да са прекалено лоши, защото така нямаше да те вземат в училището, нали? Ти беше твърде малък и от дирекцията не повярваха на изпитните ти резултати, нямаха време да те обучават, освен ако не беше… такъв, какъвто съм те описала. Просто не искам да запомниш думите, които съм написала за теб. И ако си разумен, Бийн, ще се въздържиш и няма прочетеш доклада.

— Чудесно. Жената, на която най-много се доверявам, сплетничи зад гърба ми, а сега ме моли да не се опитвам да открия какво е казала.

— Стига празни приказки — прекъсна ги Питър. — Днес всички получихме удари под пояса. Но трябва да продължаваме да работим заедно, нали? Тази вечер вие двамата ще подготвите почвата, за да мога да изляза открито на световната сцена. Аз пък ще ви осигуря влиятелна позиция в Тайланд, преди да разкрия, че съм още дете. Кой от тримата ще спи най-спокойно тази нощ?

— Аз — обяви сестра Карлота, — защото нямам грехове, които да тежат на съвестта ми.

— Глупости — измърмори Бийн. — Всички грехове на света ти тежат.

— Бъркаш ме с някого.

Дърдоренето им звучеше като приятелски закачки — стари шеги, които ги сближаваха.

Защо и в неговото семейство нямаше такова нещо? Питър се закачаше с Валънтайн, но тя никога не се отпусна да се държи по същия начин с него. Мразеше го, дори се боеше от него. А родителите му бяха пълна скръб. С тях можеше да забрави за всякакви шеги, заяждане или забавни спомени.

„Може би наистина съм отгледан от роботи“ — помисли.

— Предай на родителите си, че благодарим за вечерята — каза Бийн.

— Хайде в леглата — обяви сестра Карлота.

— Няма да се върнете в хотела, нали? — осведоми се Питър. — Заминавате ли?

— Ще ти изпратим електронно писмо как да се свържеш с нас — отвърна Бийн.

— Налага се ти също да заминеш — добави Карлота. — Когато разкриеш самоличността си, Ахил ще знае къде да те намери. И макар че Индия няма причина да те убива, Ахил има. Той очиства всеки, който го е видял безпомощен. А ти дори го постави в такова положение. Ако успее да се докопа до теб, смятай се за мъртъв.

Питър си спомни опита за убийство на Бийн.

— Той не се поколеба да убие и родителите ти заедно с теб, нали?

— Може би трябва да кажеш на майка си и баща си, преди да разкриеш истинската си самоличност в мрежата — предложи Бийн. — И да ги накараш да заминат.

— Все някога ще престанем да се крием от Ахил и ще се изправим открито срещу него.

— Не и преди някое правителство да се заеме с охраната ти. Дотогава трябва да се криеш. Родителите ти също.

— Дори не съм сигурен, че ще ми повярват. Родителите ми имам предвид. Когато им кажа, че съм Лок. Кои родители биха повярвали? Сигурно ще ме сметнат за луд.

— Имай им вяра. Сигурно ги мислиш за глупаци, но мога да те уверя, че не са. Или поне майка ти не е. От кого иначе си наследил ума си? Те ще те разберат.

Питър се прибра в десет часа и веднага почука на вратата на родителите си.

— Кой е? — попита баща му.

— Будни ли сте?

— Влизай — обади се майка му.

Побъбриха си няколко минути за вечерята, за сестра Карлота и миличкия Юлиан Делфики, колко невероятно било, че толкова малко дете е постигнало толкова много през краткия си живот. И така нататък, докато Питър не ги прекъсна:

— Искам да ви кажа нещо. Утре двама приятели на Бийн и Карлота ще започнат фалшива кампания за издигане на Лок като кандидат за хегемон. Знаете ли кой е Лок? Политическият коментатор?

Те кимнаха.

— На следващата сутрин — продължи Питър — Лок официално ще обяви, че не може да приеме, защото всъщност е още тийнейджър, който живее в Грийнсбъро, Северна Каролина.

— Така ли? — попита баща му.

Явно не разбираха.

— Аз съм Лок, татко.

Те се спогледаха. Питър очакваше да кажат някоя глупост.

— Да не искаш да ни кажеш, че Валънтайн е Демостен? — попита майка му.

За момент той си помисли, че е шега, сякаш само твърдението, че Валънтайн е Демостен, можеше да е по-абсурдно от това, че той е Лок.

После си даде сметка, че във въпроса й нямаше ирония. Това беше важен проблем, който трябваше да разреши — противоречието между Лок и Демостен. Иначе Чамраджнагар и Ахил пак щяха да имат нещо срещу него. Много важно беше от самото начало да обвини Валънтайн за писанията на Демостен.

По-важното обаче бе, че майка му знаеше.

— Откога знаете?

— Много се гордеем с всичко, което си постигнал — увери го баща му.

— Също както се гордеем с Ендър — добави майка му.

Питър едва се окопити от емоционалния шок. Току-що чу от устата им онова, за което бе копнял цял живот, макар че не го признаваше дори пред себе си. Очите му се насълзиха.

— Благодаря — измънка.

След това избяга от стаята и затвори вратата. След петнайсет минути някак си успя да се овладее достатъчно, за да напише няколко писма до Тайланд и да започне статията, в която разкриваше самоличността си.

Те знаеха. И не го смятаха за неудачник, а го ценяха колкото Ендър.

Животът му щеше коренно да се промени. Можеше да загуби всичко, можеше да спечели, но тази нощ, преди да заспи, Питър се чувстваше на върха на щастието, като истински глупак.