Дашиъл Хамет
Сто и шест хиляди долара възнаграждение за предаване на убиец (5)

— Какво си намислил? — попита подозрително Том-Том Кари, когато ги настигнах двамата с Джак.

— Детективски работи.

— Трябваше да дойда и сам да си свърша цялата работа — изръмжа той. — Откак сме тръгнали, ти само ми губиш времето и с нищо не си помогнал.

— В момента някой друг го губи.

Тон изпръхтя и отново препусна през нивата, а ние с Джак — след него. В края й трябваше да се прехвърлим през още една ограда. След това изкачихме малко залесено възвишение и пред нас се открои имението на Нюхол — огромна бяла къща, блеснала на лунната светлина, с жълти правоъгълници там, където на осветените прозорци бяха спуснати щорите. Стаите със запалените лампи бяха на партерния етаж. Горният тънеше в мрак. Навсякъде цареше тишина.

— По дяволите тази луна! — изруга отново Том-Том Кари и измъкна втори автоматичен пистолет някъде от дрехите си, така че сега стискаше по един във всяка ръка.

Джак също посегна да си извади оръжието, погледна ме, видя, че не бързам с моето, и отпусна ръка в джоба си.

Лицето на мургавия беше мрачна каменна маска: цепки вместо очи, цепка вместо уста. Сурова маска на ловец на хора, на убиец на хора. Дишаше спокойно, огромният му гръден кош леко се надигаше и отпускаше. В сравнение с него Джак приличаше на развълнуван гимназист. Лицето му бе мъртвешки бледо, очите — ококорени, дишаше като ковашки мех. Затова пък широката му усмивка беше искрена въпреки скритата в нея нервност.

— Ще притичаме до къщата откъм тази страна — прошепнах аз. — Тогава единият ще застане отпред, вторият отзад, а третият ще изчака да види къде има нужда от него. Съгласни ли сте?

— Съгласен — измърмори мургавият.

— Чакайте! — възкликна Джак. — Момичето се е спуснало от горния етаж по асмата. Защо да не се изкатеря дотам? По-лек съм и от двама ви. Ако не са се усетили, че я няма, прозорецът ще е все още отворен. Дайте ми десетина минути да го намеря, да се изкача и да заема позиция. По този начин, когато ги нападнете, аз ще съм зад гърба им. Как ви се струва? — зачака той бурни аплодисменти.

— Ами ако те спипат още щом скочиш вътре? — възпротивих се аз.

— В такъв случай ще вдигна достатъчно шум, за да чуете. Ще се втурнете в атака, докато те се занимават с мен. Резултатът ще е пак същият.

— Глупости! — излая Том-Том Кари. — Резултатът ще е нулев! По-добре както решихме в началото. Един отпред, един отзад, втурваме се и започваме да стреляме.

— Ако вторият план успее, ще е по-добре — противопоставих се аз. — Джак, щом като искаш да скачаш в запалената пещ, заповядай. Няма да съм аз този, който ще ти попречи да станеш герой.

— Не! — озъби се мургавият. — И дума да не става!

— Да! — възразих му незабавно. — Ще опитаме. Но по-добре си дай двайсет минути, Джак. Така ще имаш време за всичко.

Двамата си погледнахме часовниците и той тръгна към къщата. Том-Том Кари, разярен, му препречи пътя. Аз изругах и застанах между двамата. Джак ме заобиколи изотзад и забърза през твърде добре осветеното пространство между нас и къщата.

— Спокойно! — посъветвах Кари. — Много неща в тази игра не са ти известни.

— Прекалено много, ако питаш мен! — изръмжа той, но не попречи повече на момчето.

От нашата страна на къщата нямаше отворени прозорци на втория етаж. Джак заобиколи и изчезна от погледите ни.

Нещо изшумоля зад нас. Двамата с Кари рязко се обърнахме. Пистолетите му вече бяха във въздуха. Протегнах ръка и ги натиснах надолу.

— Защо ти е дупка в челото? — сгълчах го. — Това е още едно нещо, което не ти е известно.

Шумоленето бе престанало.

— Всичко е наред — подвикнах шепнешком.

От сенките на дърветата изплуваха Мики Линан и Анди Макелрой. Том-Том Кари така плътно долепи лице до моето, че ако не беше избръснат, сигурно щеше да ме одраска.

— Ах ти, мръсен…

— Я се дръж прилично! Как може такива думи на твоите години! — смъмрих го аз. — Никой от тях не е умрял за твоите пари от наградата!

— Не обичам груповите операции! — продължи да се ежи той. — Ние…

— Ние ще имаме нужда от колкото се може повече помощници — прекъснах го аз и си погледнах часовника. — Сега ще започнем — обърнах се към моите хора. — Както сме четирима, би трябвало да се справим като нищо. Знаете описанията на Пападопулос, Голямата Флора и Ейнджъл Грейс. И тримата са в къщата. Не поемайте никакви рискове — Пападопулос и Флора са много опасни. Джак Кунихан се опитва в момента да се вмъкне вътре. Вие двамата се погрижете за гърба на къщата. Ние с Кари ще поемем предната част. Ще се оправим. Само внимавайте никой да не се измъкне. Хайде, напред!

Двамата с мургавия се запътихме към терасата пред главния вход — широка, обрасла отстрани с диви лози, осветена в жълтеникаво от остъклената четворна врата.

Не бяхме направили и крачка, когато едното крило на въпросната врата се отвори.

Първото нещо, което видяхме, беше гърбът на Джак Кунихан.

Той буташе вратата заднишком, с ръка и крак, без да се обърне. Зад него — с лице към нас, насред ярко осветената стая — стояха мъж и жена. Мъжът бе стар, дребен, мършав, сбръчкан, жалък в страха си — Пападопулос. Беше обръснал проскубаните си бели мустаци. Жената бе висока, едра, с бяла плът, руса коса, атлетична фигура, около четирийсетгодишна, с ясни сиви очи, хлътнали дълбоко навътре в хубавото жестоко лице — Голямата Флора Брейс. Стояха неподвижно един до друг, вперили очи в дулото на пистолета в ръката на Джак Кунихан.

Докато стоях пред вратата и попивах с поглед тази сцена, Том-Том Кари мина покрай мен, влезе през високата врата и застана до момчето, насочил и двата си пистолета. Аз не го последвах.

Уплашените кафяви очи на Пападопулос се стрелнаха към лицето на мургавия. Сивите очи на Флора се обърнаха към него бавно, целенасочено, сетне се отместиха към мен.

— Никой да не мърда! — наредих аз и се дръпнах встрани от вратата, където лозата беше най-рехава. Като се наведох през нея така, че лицето ми да бъде осветено от луната, хвърлих един поглед встрани от къщата. В сянката на гаража ми се мярна иешо, което можеше да бъде и човек. Протегнах ръка и му махнах да дойде. Сянката се приближи — беше Мики Линан. Иззад къщата надникна Анди Макелрой. Махнах и на него и той последва Мики.

После се върнах при отворената врата.

Пападопулос и Флора — заек и лъвица — все така гледаха пистолетите на Джак и Кари. При появата ми отместиха погледи към мен и пълните устни на жената започнаха да се извиват в усмивка.

Приближиха се Мики и Анди и застанаха до мен. Усмивката на жената се стопи, за да отстъпи място на мрачна гримаса.

— Кари — обадих се аз. — Ти и Джак останете както сте. Мики и Анди да влязат, за да приберат божиите дарове.

Щом двамата детективи престъпиха прага, изведнъж се случиха няколко неща. Пападопулос се разпищя.

Голямата Флора се метна към него и го блъсна към задната врата.

— Бягай! Бягай! — изкрещя тя.

Залитайки, препъвайки се, той политна през стаята.

Флора държеше два пищова, които като по чудо се бяха появили в ръцете й. Едрото й тяло сякаш изпълваше стаята и сякаш с усилие на волята тя се бе превърнала във великанка. Нахвърли се право върху пистолетите на Джак и Кари, като препречи задната врата и предпази бягащия мъж от огъня им.

В периферното ми зрение нещо се мярна — Анди Макелрой се бе задвижил. Сложих ръка върху пищова на Джак.

— Не стреляй — промърморих в ухото му.

Пистолетите на Флора изгърмяха едновременно. Но тя вече падаше. Анди бе връхлетял отгоре й. Беше се хвърлил в краката й както човек би хвърлил камък. Когато тя залитна, Том-Том Кари престана да бездействува. Първият му куршум мина толкова близо до едрата жена, че сряза кичур от русата й коса и накъдри друг. Но профуча покрай нея — за да улучи Пападопулос в момента, в който вече излизаше през вратата. Уцели го ниско в гърба и го повали на пода.

Кари стреля отново — отново — отново — в простряното на пода тяло.

— Излишно е — изръмжах. — По-мъртъв няма да го направиш.

Той се изсмя и свали оръжията.

— Сто и шест делено на четири — рече. От лошото му настроение не беше останала и следа. — Това прави двайсет и шест хиляди и петстотин долара — толкова струва за мен всеки един от тези куршуми.

Анди и Мики се бяха справили с Флора и я вдигаха от пода.

Погледнах пак мургавия и промърморих:

— Още не е свършило.

— Така ли? — Той като че ли се изненада. — Че какво още има?

— Отваряй си очите на четири и нека те ръководи съвестта ти — отвърнах и се обърнах към младия Кунихан. — Ела, Джак.

Поведох го през остъклената врата към терасата и се облегнах на страничните перила. Джак ме последва и застана пред мен, все така с пистолета в ръка, а лицето му беше бледо и изопнато от нервно напрежение. Погледнах през рамото му към стаята, от която току-що бяхме излезли. Анди и Мики — с Флора помежду им — седяха на дивана. Кари беше застанал отстрани и гледаше с любопитство към мен и Джак. Ние бяхме в центъра на петното светлина, падащо от вратата. Виждахме в стаята — впрочем Джак й беше обърнал гръб — и нас ни виждаха, но не можеха да ни чуят, ако говорехме тихо.

Точно това целях.

— А сега ми разкажи всичко — наредих на Джак.

— Та значи намерих аз прозореца… — започна момчето.

— Това го знам — прекъснах го аз. — Влязъл си вътре и си казал на приятелите си Пападопулос и Флора, че момичето е избягало, а ние с Кари всеки момент ще бъдем тук. Посъветвал си ги да се престорят, че си ги арестувал със собствени сили. По този начин ние с Кари ще влезем вътре — и право в клопката. Ако ти си зад гърба ни и ние в нищо не те подозираме, за вас тримата би било от лесно по-лесно да ни спипате. Сетне би могъл най-спокойно да отидеш на пътя и да кажеш на Анди, че съм те изпратил да доведеш момичето. Добър замисъл — само дето не знаеше, че вече съм се разбрал с Дик и Мики да ми бъдат подръка и че няма да допусна да се озовеш зад гърба ми. Но не това ме интересува сега. Искам да знам защо ни продаде и какво възнамеряваш да правиш оттук нататък.

— Да не си откачил? — Младежкото му лице изразяваше изумление, в хубавите му очи се четеше ужас. — Или просто се…

— Откачил съм, разбира се — признах си аз. — Ако не бях откачил, щях ли да те оставя да ме напъхаш в онзи капан в Саусалито? Но не бях толкоз луд, че след това да не събера две й две. Нито пък бях достатъчно шантав, за да не ми стане ясно, че Ан Нюхол се страхува да те погледне. И не съм толкова откачен, та да допусна, че можеш сам да плениш Пападопулос и Флора — ако те не са искали това. Да, откачен съм — но в границите на разумното.

Джак се изсмя — безразсъден младежки смях, но малко прекалено писклив. Очите му не се присъединиха към смеха на устата и гласа, а погледът му за миг се стрелна към пистолета в ръката му.

— Говори, Джак — замолих го с дрезгав глас и сложих ръка на рамото му. — Кажи, за бога — защо го направи?

Момчето затвори очи, преглътна мъчително, раменете му потръпнаха. Когато отново ме погледна, очите му бяха сурови, бляскави, изпълнени с весело безразсъдство.

— Най-лошото — рече, като освободи рамото си с рязко движение — е, че не бях добър детектив, нали? Не успях да те заблудя.

Премълчах.

— Спечели си правото да чуеш цялата история — продължи той след кратка пауза. Гласът му стана преднамерено монотонен, като че ли умишлено се стараеше да го изпразни от всякакъв нюанс, който би изразил чувство. Беше твърде млад, за да говори естествено. — Запознах се с Ан Нюхол преди три седмици у дома. Тя е съученичка на сестрите ми, макар че преди това не бях я виждал. Разбира се, веднага се познахме — аз знаех, че е Нанси Риган, а тя знаеше, че съм детектив от „Континентал“. Тръгнах да я изпратя и по пътя обсъдихме положението. След това ме доведе на среща с Пападопулос. Старчето много ми допадна, той също ме хареса. Разказа ми как със съвместни усилия бихме могли да натрупаме несметни богатства. И това е всичко. Перспективата за толкова пари изцяло съкруши моралните ми устои. Казах му за Кари веднага щом чух за него от теб, поведох те в онзи капан, както ти се изрази. Той прецени, че ще е най-добре, ако спреш да ни досаждаш, преди да си открил връзката между Нюхол и Пападопулос. След провала в Саусалито той поиска да опитам пак, но аз отказах да участвувам в нови провали. Няма нищо по-тъпо от неуспяло убийство. Ан Нюхол не може да бъде обвинена в друго освен в безразсъдство. Според мен тя и не предполага, че съм замесен в нещо повече от това, да не допусна някой да бъде арестуван. И това, скъпи ми Шерлок, е, кажи-речи, всичко.

Изслушах разказа му с подчертано съчувствие и внимание. Сега му се озъбих и заговорих с нотка на обвинение в гласа, но все така дружелюбно:

— Престани да ме будалкаш! Парите, които ти е обещал Пападопулос, не са те подкупили. Срещнал си момичето и от прекалена мекушавост не си го предал на властите. Обаче суетата ти, горделивото чувство, че си врял и кипял в живота, ти пречи да си го признаеш. Искал си да направиш впечатление на много печен. И по този начин си влязъл право в устата на вълка Пападопулос. Той ти отредил роля, която много ти допадала за пред самия теб — ролята на суперджентълмена-мошеник, големия ръководещ ум, готовия на всичко изискан злодей и какви ли не други романтични глупости. Това те е купило, синко. Ненужно далеч си прекрачил границите, за да отървеш момичето от пандиза, и то само и само да покажеш на света, но преди всичко на себе си, че не си действувал от лигави сантиментални подбуди, а според собствените си безразсъдни приумици. Това си ти. Погледни се и виж.

Дали наистина се видя, не знам, но лицето му бавно поаленя и погледът му се зарея над рамото ми към пътя там, в далечината — само и само да не ме гледа в очите. Хвърлих едно око към стаята зад гърба му. Том-Том Кари се беше придвижил по към средата и ни наблюдаваше оттам. Аз помръднах ъгъла на устата си в знак да внимава.

— Ами… — започна момчето, но не се сети какво да каже по-нататък. Запристъпва от крак на крак, като упорито продължаваше да не ме гледа.

Аз се изправих и се отърсих от последните останки на лицемерно съчувствие.

— Дай ми пистолета си, мръсник такъв! — изръмжах.

Той отскочи назад, сякаш го бях ударил. Лицето му се изкриви в изблик на безумие. Ръката с пистолета рязко отскочи нагоре, на височината на гърдите.

Том-Том Кари видя отскачането на пистолета. Стреля два пъти. Джак Кунихан падна мъртъв в краката ми. Мики Линан стреля веднъж. Кари се строполи на пода, улучен в слепоочието.

Прекрачих трупа на Джак, влязох в стаята и коленичих до мургавия. Той се затърчи, опита се да каже нещо, но умря, преди да успее да изтръгне и дума от устата си. Изчаках лицето ми да надене маската на спокойствието и чак тогава станах.

Голямата Флора ме наблюдаваше с присвити очи. Върнах й погледа, без да мигна.

— Още не ми е ясно всичко — бавно произнесе тя, — но ако ти…

— Къде е Ейнджъл Грейс? — прекъснах разсъжденията й.

— Завързана е за кухненската маса — осведоми ме едрата жена. И продължи да размишлява на глас: Ти си уредил нещата така, че…

— Ъхъ — съгласих се тъжно. — Аз съм втори Пападопулос.

Масивното й тяло внезапно се разтърси. Болка замъгли хубавото й жестоко лице. Изпод сведените клепки се търкулнаха две сълзи.

Да пукна, ако не е обичала онзи стар нехранимайко?

Минаваше осем сутринта, когато се върнах в града. Закусих и отидох право в агенцията, където сварих Стария да преглежда сутрешната поща.

— Всичко свърши — рекох. — Пападопулос е знаел, че Нанси Риган е наследницата на Тейлър Нюхол. Когато му потрябвало скривалище след провала на банковия обир, успял да я предума да го отведе в извънградското си имение. Държал я в ръцете си по два начина: първо го жалела като нещастно заблудено старче и второ се явявала — макар и без да иска — съучастничка в обирите. Малко след това на татко Нюхол му се наложило да замине по работа в Мексико. Пападопулос видял в това една възможност да осъществи нещо голямо. Ако Нюхол бъде пречукан, момичето ще получи милионите, а старият бандит знаел как да му ги измъкне. Изпратил Бароуз на границата да наеме мексикански убийци. Бароуз свършил работата, но взел много да дрънка. Казал на някакво момиче в Ногалес, че трябва да се върне в Сан Франциско „да си получи мангизите от стария грък“, а след това щял да дойде пак при нея и да й купи каквото си поиска. Момичето предало думите му на Том-Том Кари. Кари събрал две и две и получил най-малко десет. Затова последвал Бароуз в Сан Франциско. Сутринта, когато го навестил в хотела, за да разбере дали „старият грък“ е наистина Пападопулос и къде да го намери, с него била Ейнджъл Грейс. Бароуз обаче бил така надумкан с морфин, че не разбирал от дума. Мозъкът му бил замъглен до крайност и когато мургавият започнал да го убеждава с ножа в ръка, наложило се да го нареже едва ли не на парчета, за да започне да усеща някаква болка. Зверската гледка потресла Ейнджъл Грейс. Опитала се да вразуми Кари, но той не я слушал и тя си тръгнала. Когато прочела във вестниците как си е изпипал работата, опитала се да сложи край на живота си, за да не я преследват картините на ужаса, на които станала свидетел.

Кари научил от Бароуз всичко, което онзи знаел, но бандитът нямал представа къде се крие Пападопулос. Гръкът научил за пристигането на Кари — знаеш по какъв начин. Изпратил Арли да му види сметката. Кари обаче все не давал на Арли възможността да изпълни поръчението си — до момента, в който мургавият взел да подозира, че Пападопулос може да е в имението на Нюхол. Тогава потеглил натам, като се оставил Арли да го последва. Щом бръснарят разбрал накъде е тръгнал, той започнал да действува, решен на всяка цена да спре Кари. Кари точно това и целял. Теглил на Арли куршума и се върнал в града. После се свърза с мен и ме отведе там, да приключим работата.

Междувременно Ейнджъл Грейс се сприятелила в дранголника с Голямата Флора. Имала това преимущество, че я познавала, докато Флора не знаела коя е. Пападопулос бил уредил бягството на Флора, а за двама души е винаги по-лесно да се измъкнат, отколкото за сам човек. Флора взела и Ейнджъл и я отвела при Пападопулос. Ейнджъл го нападнала, но Флора я надвила. Флора, Ейнджъл и Ан Нюхол, или така наречената Нанси Риган, са в районния затвор — завърших разказа си. — Пападопулос, Том-Том Кари и Джак Кунихан са мъртви.

Млъкнах, запалих цигара и зачаках, без да откъсвам поглед от цигарата и клечката кибрит по време на цялата операция. Стария взе едно писмо, остави го, без да прочете и дума, взе второ.

— Убити са в момент, когато сте искали да ги арестувате ли? — Кроткият му глас изразяваше само обичайната му бездънна вежливост.

— Да. Кари уби Пападопулос. Малко по-късно застреля и Джак. Мики, който нищо не знае и вижда само, че мургавият стреля по Джак и по мен — ние стояхме встрани и разговаряхме, — му тегли куршума. — Думите се въргаляха из устата ми, не искаха да излизат. — Мики и Анди не знаят, че Джак… само ние с теб сме в течение на онова, което… на постъпката на Джак. Флора Брейс и Ан Нюхол знаят, но ако кажем, че през цялото време е действувал по наши указания, нито няма да докажат.

Стария кимна с главата си на добродушен дядка, усмихна се и за пръв път от толкова години, откак го познавам, разбрах какво си мисли. Мислеше си, че ако Джак се беше измъкнал жив от цялата история, ние трябваше да направим неприятния избор: или да го пуснем по живо, по здраво и да си траем, или да посрамим агенцията, като признаем, че един от нашите детективи е бил престъпник.

Хвърлих цигарата в пепелника и станах. Стария също се изправи и ми протегна ръка.

— Благодаря ти — рече.

Аз я стиснах и много добре го разбрах, но нищо не ми се признаваше — дори чрез мълчание.

— Така се случиха нещата — произнесох натъртено. — Изиграх картите по такъв начин, че да се възползуваме от евентуалните козове, но всичко се разви както го описах.

Той кимна и се усмихна благо.

— Ще си взема две седмици отпуск — додадох от прага. Чувствувах се уморен, обезсилен.