Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (68)

Научната заблуда

По-нататък в съобщението на ОРА става ясна и целта: „Археологът (професор д-р Райнер Щаделман — Бел. авт.) категорично изключва съществуването на камера: След оценката на предадените от дистанционно направляваната видеокамера снимки и сравнението с останалите три шахти той смята за потвърдено мнението си, че шахтата е модел на коридор. През отвора, който води нагоре от така наречената камера на фараонките, трябвало — според религиозните представи на древните египтяни — душата на фараона да се изкачи към небето. По негово убеждение намереният пред един каменен блок черен прах е от ерозиралия метален обков на вратата.

Отрезвяващата му теория и повторните му думи, че през тясната шахта хората не могат дори да пропълзят, да не говорим за скриването на саркофаг или съкровище, обаче не срещат добра чуваемост…“

Който не споделя това официално мнение или не иска да го приеме по други причини, е фантаст. Мога да се досетя защо ученият професор категорично изключва наличието на (още една) камера: Нали той беше открил теорията за трите камери. В нея няма място за четвърта или дори пета камера. А е странно, защото познатите досега помещения в Голямата пирамида имат обем от около 2000 кубически метра. Тези 2000 куб. м се състоят от три камери, достъпите до тях и голямата галерия. Но само голямата галерия има обем от 1800 кубически метра. Или казано другояче, голямата галерия обхваща много повече кухо пространство от трите камери заедно. Въпреки това тя не се брои за четвърта камера. Не го позволява „свещената“ трикамерна теория.

Шахтата на Гантенбринк трябвало да е „модел на коридор“, защото според „религиозните представи на древните египтяни душата на фараона трябвало да се изкачи на небето“.

Колкото за „модела на коридор“, трябва да се позамислим. Древните египтяни издигнали в ландшафта най-съвършената постройка в световната история. Състои се от кръгло 2,5 милиона каменни блока. Предварителното й планиране трябва да е било феноменално, всички блокове, всички усилвания са напасвани с точност до милиметър, зидани за вечността. Вътре в пирамидата бил направен онзи ход, който днес наричаме „голямата галерия“. Тя води косо нагоре към фараонската камера, дълга е 46,61 м, широка 2,09 м и висока 8,53 м. Тъй като стените й горе се накланят, таванът й от хоризонтални плочи е широк само 1,04 метра. Срещуположните гранитни греди на високия 8,5 м свод не са хоризонтални, а сякаш, за да ударят на нас, умниците, допълнителен шамар, монолитите се изтеглят с ъгъла на наклона на голямата галерия косо нагоре. Обработката на гредите и каменните плочи е толкова съвършено, че посетителят се затруднява да открие цепнатини и фуги. Преди да стигне до голямата галерия, посетителят трябва да пропълзи през водещия нагоре ход, клекнал и с приведен гръб.

И до днес не знаем защо строителите първо са направили нисък ход, който после води в голямата галерия. Но професор Щаделман е напълно сигурен, че шахтата на Гантенбринк е „коридор модел“, и то „при сравнение с останалите три шахти в пирамидата“. О, свети Озирис! Къде в Голямата пирамида има други „модели на коридори“, които могат да се използват за „сравнение“? Досега останалите шахти се наричаха „въздушни шахти“!

Освен това шахтата на Гантенбринк била много малка, за да се транспортира там саркофаг, „да не говорим за съкровище“. Защо тогава в камерата на фараона има гранитен саркофаг, чиито размери са по-големи от онези на водещия към него коридор? Според логиката на професор Щаделман този саркофаг не може да се намира във фараонската камера, защото сравнен с шахтата на Гантенбринк — тя също е прекалено малка, за да се внесе вътре „саркофаг или съкровище“. В своята постройка чудо, надживяла времето, древните египтяни били направили „коридор модел“. Но той е невидим и в никакъв случай не водел навън от камерата на фараонките. Свързващите дупки били пробити едва преди около сто и двайсет години от мистър У. Диксън. През този „модел за коридор“ трябвало да се възнесе към звездите душата на фараона — само че в малката камера на фараонките никога не е лежал някой фараон, който да отлети нанякъде. И дори ако в нея е имало труп и ходът е бил отворен от самото начало, душата на фараона не би могла свободно да отлети към небосвода. Според официалното мнение шахтата на Гантенбринк е затворена с блокиращ камък, зад който нямало нищо. Горкият фараон!

„Отрезвяващата“ теория на египтолозите и повторните думи, че през тясната шахта (на Гантенбринк — Бел. авт.) не могат да пропълзят хора, да не говорим за скриването на саркофаг или съкровище вече са почти върхът на глупостта. Нека да предположим нещо друго. Да приемем, че халиф Абдулах Ал-Ма’мун (това бил онзи, който през 827 г. успял да направи проход в пирамидата) е пробил друг отвор от известния днес в пирамидата. На височината на 74 зид щял да намери вход и накрая щял да се натъкне на камера. И я, виж, от камерата надолу щяла да води малка квадратна дупка с дължина на страната само 20 сантиметра. По-късните египтолози щели да я нарекат „камерата на Ма’мун“. И те щели да забележат квадратната дупка и да я нарекат „дупка за душата“, „коридор модел“ или ако щете, „въздушна шахта“. И един ден щял да се появи някой си Рудолф Гантенбринк и да пусне малък робот на 60 м в дълбочината. Там роботът щял да спре, защото каменен блок пречи на по-нататъшния му път. Според тесногръдия начин на мислене на специалистите новооткритата шахта нямало да води към някоя камера, защото „през тясната шахта не могат да пропълзят хора, да не говорим за скриването на саркофаг или съровище“.

Извинете, уважаеми господа, нали е факт, че шахтата (погледнато отгоре) води в камерата на фараонките. Кое забранява погледът отдолу? Никой човек, необременен с предварителни знания на специалист, не би стигнал до смахнатата идея, че през квадратна шахта с 20 см дължина ще се вкарват саркофаг или съкровища. Зад тайнствената врата на шахтата на Гантенбринк може (но не е задължително) да има камера, към която има и друг достъп като камерата на фараонките. Според начина на разглеждане шахтата на Гантенбринк може да води от, както и във камерата на фараонките. И независимо от нея съществува и друг ход, по който се стига до същата камера. Зад шахтата на Гантенбринк може да се крие камера дори и ако вратата или затварящият камък, който блокира хода, е здраво зазидан. Пардон, нали двете шахти, които водят от камерата на фараонките (южната от тях е онази на Гантенбринк) са били също зазидани до XIX век. Ако мистър Диксън не се бил заловил за пикела си, и днес нямаше да знаем за двете шахти и никакъв робот нямаше да се разхожда из шахтата на Гантенбринк.

Или, ако роботът бе пуснат в шахтата отгоре надолу, той щеше да спре пред камерата на фараонките като сега, когато пътуването е започнало отдолу. И всички умни глави на специалисти щяха да са на едно мнение — това е краят, по-нататък не може. Зад блокировката не може да има още нещо. И никой не би си направил труда да пробие уж крайния блокиращ камък или дори да го разтвори с киселина. Това още ли се нарича наука? Къде е любознателността, къде се дяна стремежът за знание, след като априори се твърди, че зад вратата на шахтата Гантенбринк няма нищо повече? И всеки, който застъпва друго мнение, веднага бива обявяван за несериозен фантаст и чалнат.

В края на шахтата роботът на Гантенбринк заснел два метални обкова, които са закрепени направо на вратата. Едва ли може да се оспорва, че са метални, защото слава богу парче метал се е отчупило и лежи на пода. Тъй като по времето на Хеопс имало в най-добрия случай мед, естествено, се говори за „меден обков“. Но и „медта“ може да се окаже мъртвородено. Но професор Щаделман и храбрата му дружина от първокласни египтолози имат и затова „естествено“ и сигурно „разумно“ решение. Пред радио- и TV-журналиста Торстен Засе той изложил следната теза.

За какво служи ли (парчето мед; — Бел. авт.)? В началото предположихме че става дума no-скоро за технически принадлежности. Днес бих изключил това заради тънкостта му и приемам, че са йероглифи. И ако са йероглифи те естествено, имат символично съдържание. Значи трябва да търсим какво означават. Загатват се знаци като на лотосов цвят. А лотосовият цвят е символ на юга, на южната част от страната, може, да е това Или може би още по-силно, знакът Шуут на древноегипетски е един вид чадър за слънце, който носели след фараона, когато водел тържествена процесия. Разбира се, възможно е тези чадъри за слънце да са били приготвени за душата на фараона, за да ги вземе, когато полети. Свещени небеса! Голямата пирамида е самата анонимност: Нито екипът дизайнери и архитекти, нито строителите, жреците или фараонът са споменали и думичка за строителството. Нито един надпис не издава как е направена. Никой от тях не е оставил и най-дребната бележка, която да даде отговор на поне един въпрос от строежа на пирамидата. В самата пирамида няма никакви йероглифи. Никъде няма стени, изписани с писмени знаци, каквито са намирани в други египетски гробници. Хеопс, мнимият строител, трябва да е бил деспот, който си бил поставил за цел да издигне най-големият строеж за всички времена. Но той и слугите му забравили да възхвалят строителя в самия строеж. Нито с един писмен знак не се зачита името на фараона Хеопс, никъде не е отбелязан дори и един негов подвиг. Не е отдадена почит на никой бог или богиня, не са възпети никакви прадеди, не са изписани молитви по тавана. Всички стени, коридори и камери в Хеопсовата пирамида са гладко полирани, не са съдържали и в миналото и пукнат йероглиф. Пълна анонимност.

Но изведнъж! В края на шахтата на Гантенбринк можели да се намират йероглифите „шуут“, за да можел фараонът без да изгори на слънцето, да отлети към покойните си прадеди. Човек трябва да има идеи. Нищо повече не може да се каже.

В долния десен ъгъл на вратата в шахтата на Гантенбринк липсва малък триъгълник. Там окото на робота обхванало тясна ивица черен прах. Професор Щаделман вижда в него „прах от ерозиралия метален обков на моделната врата“.

Ако следваме тълкуването на специалистите, според които въпросната шахта е само „модел на коридор“, който освен това бил уплътнен с блокиращ камък, то в шахтата не би трябвало да има и най-малък повей от вятър, да цари пълно безветрие като запечатан гроб. От двата метални обкова на вратата левият е отчупен. Черният прах обаче е в десния ъгъл. Дали са действали някакви духове? И ако двата обкова едновременно и тихо са ръждясвали през хилядолетията, черният прах би трябвало да се намира в долния край на вратата, точно под тях. Но не е така. Той излиза от малкия триъгълник, сякаш навят от слабо въздушно течение. Но слабото течение би сочило, че шахтата има продължение. Или зад вратата има камера, към която води друг вход. Наред с това тесният пет милиметра лазерен лъч на робота УПУАУТ се плъзнал под ръба на вратата. Дали е врата или затварящ камък, той не прилепва плътно към пода. Не трябва ли да се замислим? Явно не, нали египтолозите са единни, че е „модел на коридор“. По-нататъшните задълбочени проучвания са направо излишни.