Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (2)

Преданията на човечеството, съчинени преди хилядолетия, съдържат много дивотии. В тях гъмжи от фантастични истории, определяни отчасти като „митологии“, отчасти като „легенди“, но разглеждани и като „свещени книги“. Много от фантастичните истории имат претенции за абсолютната истина, защото „писано е“. Първоначалните версии били диктувани уж лично от Бога, или ако не от него, поне от някои архангели, небесни духове, земни светии или вдъхновени в гностичен смисъл хора. (Днес под „гносис“ се разбира езотерично проникната философия, мироглед или религия. Думата „гносис“ идва от гръцки език и означава „познание“.)

Безспорно тези писания съдържат много безсмислици и пожелания. Били обожествявани и издигани на пиедестал популярни водачи, мечтатели превръщали фигурите на облаците в небесни знаци или всекидневни събития като смъртта били описвани като пътувания към долния свят. Нещо по-лошо: нашите любознателни предци, вдъхновявани от истинската вяра и в стремежа си да разберат текстовете, подправяли и фалшифицирали писанията. Свързвали събития, които в оригинала нямали нищо общо помежду си. За по-доброто им разбиране се добавяли вмъквания от чужда ръка, които после изведнъж фокус-мокус — се предавали по-нататък отново като оригинали. Преплели се морал, етика, племенна история, добавени били чужди елементи от други културни области и се фабрикували текстове, чийто произход и първоначален смисъл вероятно никога вече не могат да се установят.

Объркването е разбираемо. В края на краищата става дума за хилядолетни преписи и направо постоянните старания на предшествениците ни да разберат смисъла на историите. Най-понятна е бъркотията в старите текстове, като се вземе предвид, че за постигането й били нужни хилядолетия. Но става и по-кратко.

Ето един пример: Всеки вярващ християнин е убеден, че Библията съдържа Божието слово. А колкото до евангелията, се смята, че спътниците на Иисус от Назарет, така да се каже, са записали неговите речи, жизнени правила и пророчества. Вярва се, че евангелистите в края на краищата са преживели пътуванията и чудесата на учителя си и после са ги записали в хроника. На тази „хроника“ лепнали името „пратекстове“.