Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (29)

Ислямският месия

Сура 19 го казва недвусмислено:

„И те (неверниците) говорят: Всемилостивият си е придал син“ (стих 89). „Наистина, направили сте нещо чудовищно!“ (стих 90) „Докато на всемилостивия не му се полага да има син“ (стих 93). А преди това в стих 35 на същата сура се казва: „Така Иисус е син на Мария едно твърдение на истината, по което не са единни.“

Единствено и само християнството вярва в Иисус като месия и спасител. Всички други големи световни религии не искат да знаят нищо затова, нито юдейството, нито ислямът, да не говорим за азиатските религии.

Всички големи световни религии имат и са имали изтъкнати изследователи на религиите, умни мислители и аналитици. Във всички големи световни религии е имало и има отлични богословски висши училища с цяла армия от многоезични учени. Като лаик в теологията винаги ме е изумявало как всички тези свръхумни глави, които разполагат с един и същ доказателствен материал, стигат до напълно различни схващания. Както юдейството, така и ислямът, и християнството се позовават в тълкуванията си на едни и същи пророци от древността. И нека някой да твърди, че ексегетиката (тълкуването на свещените книги) била точна наука! Ако е така, би трябвало от всички краища на света да идват еднакви резултати. Тъй като въпреки всички висши институти на различните религии това не е така, аз твърдя, че вече никой не може да прозре истината. Всеки служи вече само на своята религия, все едно дали вярва в нея или не.

И ислямът познава свършека на света и Последния съд. Вече цитирах сурите 81 и 82. Като Апокалипсисът на Йоан и Коранът (сура 21, стих 105) обявява: „В деня, в който ще свием небесата, както се свиват писмени свитъци. Както започнахме първото сътворение, ще го обновим…“ А ето и стихът от Корана, съответстващ на „тръбите“ в Апокалипсиса (сура 20, стих 103): „В деня, в който ще бъде надут тромпетът. На този ден Ние ще съберем виновниците, синеоките.“ Сура 17, стих 50 дори отбелязва, че няма да има град, който да не бъде унищожен преди деня на възкресението и наказанието.

А кога щяло да стане това? Това си остава тайната на Аллах: „Не, ще ви връхлети ненадейно, така че ще ви хвърли в смут; и няма да можете да се защитите или да постигнете отсрочка“ (сура 21, стих 41).

Ислямският месия се казва „Махди“. Както пророкът Мохамед, така и различните имами след него оповестявали завръщането на Махди. Имамите — това са великите учители на исляма — постоянно уверявали, че било погрешно да се правят предположения за времето на завръщане на Махди, което се знаело единствено и само от Аллах. Също като в юдейството и християнството, литературата за завръщането на Махди запълва цели библиотеки. Няма нещо, което вече да не е помислено. Веднъж странник се осведомил от петия имам, Ал Бакр, за поличбите преди завръщането. Имамът отговорил^[60]:

„Ще стане, когато жените започнат да се държат като мъже, а мъжете като жени; и когато жените с разтворени крака седнат върху седлата на конете. Ще бъде, когато се приемат погрешни свидетелски показания, а се отхвърлят верните; тогава, когато мъжете проливат кръвта на други мъже поради нищожни причини, когато развратничат и прахосват парите на бедните.“

По тези критерии Махди всъщност би трябвало отдавна да е дошъл. Но, според ислямските учени, преди да дойде Махди, трябва „да се появят шестте фалшиви мъже, които ще се представят за пророци“. Не съм наясно колко фалшиви пророци е имало вече, но предполагам, че броят им далеч надхвърля шест хиляди.

За очаквания Махди в богословската литература на исляма цари същият хаос, както в юдейската и християнската за месията. Ту щял да е дванайсетият имам, който щял да се завърне като Махди, за да обнови чистата ислямска общност, после — според вида ислямско верско учение — дванайсетият имам, който щял да е Махди, изобщо не бил умрял. Пълно несъгласие цари и по въпросите „кога“ и „къде“ на това завръщане. Махди е върховният водач на последните дни. Ще дойде в „двайсет и третата нощ на месеца за постене рамадан“^[61]. Тази нощ е „нощта на силата, в която се разкрива свещеният Коран и ще слязат ангелите на Аллах“.

Накрая остава констатацията, че големите световни религии наистина очакват месията, но никой не знае кога. Общо месията се свързва със звездите, небосклона и големия, окончателен съд над човечеството. Щял да се съпътства от групи ангели, да има огромна мощ и да седи на престол в облаците. Такова ли е ядрото на народното предание? Есенцията на древното обещание: „Пак ще дойдем?“

За да конкретизираме тази още смътна мисъл, ще ни трябват допълнително предания, които са по-стари от Корана или християнския Апокалипсис. Текстове от други културни кръгове от обсъжданите досега.

Думичката „Двеста“ произлиза от средноперсийски и означава „основен текст“ или „наставление“. Двеста съдържа всички религиозни текстове на парсите, днешните привърженици на Заратустра (Зороастър). Самият Заратустра бил заченат непорочно. Преданието твърди, че от небето се спуснала планина, обгърната от чиста светлина. От планината излязъл младеж, който присадил ембриона на Заратустра в корема на майка му. Тъй като собствената им религия била по-стара от исляма, парсите отказали да приемат Корана като свещена книга. Те се разселили в Иран и Индия. Макар че езикът им, гуджарати, е новоиндийски език, те продължават да провеждат религиозните си служби на авестинския храмов език, като църковния латински в католическата църква.

Парсите са изправени пред сходна дилема като привържениците на другите религии — налице е само около четвърт от първоначалните текстове на Двеста. Те съдържат жертвените повиквания Ясна, Яшти с химни към техните двайсет и един богове, към тях сбирка древноирански митове и накрая Виспрат с повиквания към no-висши същества, както и Видевадат, книга с хигиенни предписания, фрагменти от древноиранската религия са запазени в клинообразни писания, изработени по нареждане на царете Дарий Велики (558–486 г. пр. Хр.), синът му Ксеркс (около 519 — 465 г. пр. Хр.) и внукът Артаксеркс (около 424 г. пр. Хр.). Върховният бог се казва „Ахура Мазда“, който бил творец на небето и земята.