Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (4)

Противоречия безкрай

Евангелието на Матей започва с произхода на Иисус, „сина Давидов, сина Авраамов“. Изброяват се предшествениците до Иаков, който заченал Йосиф. Последният бил съпруг на Мария. Но каква полза от цялото родословно дърво, след като Иисус изобщо не бил заченат от Йосиф (нали Иисус бил заченат непорочно). Матей назовава четирийсет и двама предци на Иисус — Лука пък седемдесет и шест.

Несъгласие сред евангелистите има и по последните думи на Иисус на кръста. Според Марко (15, 34) и Матей (27, 46) извикал със силен глас: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“

Според Лука (23, 46) пък бил извикал: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“

У Йоан (19, 30) се казва: „Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.“

Дори и за най-впечатляващата случка около Иисус (възнесението му) се съобщават различни неща:

Според Матей (28, 16–17) Иисус заповядал на последователите си да се явят на планината в Галилея. „И когато го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха.“ Все още ли? Матей не добавя нищо повече за възнесението.

Марко (16, 19) написал само едно изречение за феноменалното събитие: „А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.“ Толкова лесно било то.

Според Лука (24, 50–52) пък Иисус отвел учениците си „вън до Витания“. „И както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.“

Йоан, любимият ученик на Иисус, не знае нищо за някакво възнесение.

Това са само няколко примера от библейските текстове, достъпни за всеки, като изреченията са различни във всяка отделна Библия според превода и желанията на съответната църква. (Цитатите ми са от Цюрихската Библия)^[3]. Би било хубаво, ако поне богословите бяха на едно мнение! Но те, съгласно схващанията на своята църква, са се хванали за косите. Ожесточено се нападат за тълкуванията си, кога гневно, кога със свещен яд. Лаикът направо не е в състояние да прогледне през гъсталака от противоречия и изопачавания. Колкото до теолозите пък често оставам с впечатлението, че въпреки червения си телефон с най-висшата инстанция постоянно попадат на грешна връзка.

Щом текстовете от една позната епоха (в края на краищата познаваме римската история) са толкова изкривени и извъртяни, какви ли трябва да са преданията, които са на много хилядолетия? Към тези древни писания все едно от кой географски или религиозен край са ни сервират и мешана салата. Човек може да се удави в хилядите страници с коментари, написани и разработени несъмнено от безукорни и витиевати учени. Само че не са единни. Още по-малко през различните поколения.

Предвид кашата от коментари по преданията на човечеството твърдя, че въпреки умните глави много хваленият метод на изследвания, анализ и сравнения не ни е придвижил и сантиметър напред. Вековните размисли и задълбоченото философстване от страна на безспорно изтъкнати учени не донесоха убедителни отговори, да не говорим за доказателства за Бог, боговете, ангелите или небесните войнства. Литературата на тълкуванията на Библията пълни цели библиотеки. Но никой вече не може да я разбере. Резултатите в най-добрия случай отговарят на съответната школа — и се менят с времето. Вчера едно, завчера нещо друго. Няма значение, нали следващите поколения бездруго не знаят нищо, а често и не искат да знаят какво е било мнението на дядовците им.

В диалога си „Федър“ философът Платон цитира предание, записано от колегата му Сократ^[4]

„В Наукратис в Египет бил един от тамошните стари богове, същият, комуто била посветена птицата, която се казва Ибис. Името на бога обаче било Тевт. Той пръв изнамерил числата и пропорциите, после науката за измерване и знанието за звездите. Освен това играта с дъсчици и зарове, а също така и буквите…“

Бог Тевт предал писмеността на тогавашния фараон с думите: „Това изкуство, царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-богати на спомени, защото е изнамерено като средство за разума и паметта.“

Фараонът бил на друго мнение и възразил на бога:

„Изобретението по-скоро ще влее забрава в учещите се души…, защото доверявайки се на писмеността, те ще си спомнят само външно и посредством чуждите знаци, но не и вътрешно и непосредствено. Така че не за паметта, а за спомена си изнамерил това средство.“

Имал е право. Хилядолетните писания могат само да ни напомнят за нещо, което може би някога и някъде и наистина се е случило. Но не го знаем.

Кой помни още, че добрият Господ — когото и да имаме предвид дълго преди създаването на Земята е сътворил други светове? Това може да се прочете в „Легенди на евреите за правремето“^[5]

„В началото Господ сътворил хиляда светове; после създал и други и всички те са нищо за него. Господ създавал светове и ги разрушавал, садил дървета и ги изкоренявал, защото били в безпорядък и взаимно си пречели. И продължил да създава светове и да ги руши, докато сътворил нашия свят; тогава казал: Този ми харесва, онези не.“