Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (3)

Пратекстове ли?

Фактически — и всеки богослов с няколко години висше образование зад гърба си го знае — няма нищо такова. Много използваните и толкова цитирани в теологията „пратекстове“ изобщо не съществуват. Какво имаме в ръце ли? Преписи, които без изключение възникнали между четвърти и десети век след Христа. А тези кръгло около 1500 преписи са от своя страна преписи от преписи и нито един-единствен препис не съвпада с другия. Преброени са над 80 000 (осемдесет хиляди!) различия. Няма нито една страница от тези „пратекстове“, по която да не се появяват противоречия. От препис на препис стиховете били изменяни от авторите в съответствие с актуалните потребности.

При това библейските „пратекстове“ гъмжат от лесно доказуеми грешки. Най-известният „пратекст“, Синайският кодекс (Codex Sinaiticus) — възникнал като Ватиканския кодекс през четвърти век бил намерен през 1844 г. в Синайски манастир. Той съдържа не по-малко от 16 000 (шестнайсет хиляди!) корекции, дължащи се на поне седем коректори. Някои места били многократно променяни и замествани от нов „пратекст“. Професор д-р Фридрих Делицш, специалист от най-висока класа, намерил сам около 3000 грешки в преписите на „пратекста“.^[1]

Всичко това става разбираемо, когато вземем предвид, че никой от евангелистите не е бил съвременник на Иисус, а никой от съвременниците му не е записал преживяванията си като очевидец. Едва след разрушаването на Йерусалим от римския император Тит (39–81 г. сл.Хр.) през 70 г. някой започнал да пише за Иисус и учениците му. Евангелистът Марко, първият в Новия завет, съчинил версията си най-малко четирийсет години след смъртта на кръста на своя учител. А още църковните отци от първите след християнски векове поне били на едно мнение, че „пратекстовете“ били подправени. Те съвсем открито говорели за „вмъкване, оскверняване, унищожаване, поправяне, разваляне и изтриване“. Но това било много отдавна и играта на думи не променя с нищо обективните факти. Цюрихският специалист д-р Роберт Кел отбелязва^[2]:

„Доста често се случвало едно и също място да бъде коригирано от някой коректор и да му бъде върнат първоначалният противоположен смисъл от друг, според това какви догматични схващания се застъпвали от съответната школа. Във всеки случай чрез отделните, но още повече поради планомерните корекции възниквал напълно неразбираем хаос в текста.“

Всеки, който има Библия в дома си, може да провери тези тежки упреци. Ще го докажа с няколко примера. Отворете евангелията на Матей, Лука и Марко. Първите двама твърдят, че Иисус бил „роден във Витлеем“. Марк пък назовава за родното му място Назарет.