Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маджипур (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Valentine Pontifex, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 18 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ВАЛЪНТАЙН ПОНТИФЕКС. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, №15. Превод: Роза Григорова [Valentine Pontifex, Robert SILVERBERG] Печат: Светлина, Ямбол. Формат: 20 см. Страници: 256. Цена: 2.80.00 лв. ISBN: 954-8340-23-4 (кн. 4)(грешен)

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

7

Трима от петте велики министри на понтификата бяха вече в заседателната зала, когато влезе Хорнкаст. В центъра както обикновено седеше гхайрогът Шинаам, министър но външните работи — раздвоеният му език потрепваше нервно, сякаш смяташе, че смъртна присъда ще бъде произнесена не на него самия, а не на изкопаемото, на което бе служил толкова дълго. До него бе празното място на лекаря Сепултроув, а вдясно седеше Дилифон, сбръчканият и парализиран дребосък, вкопчен в облегалките на креслото. Но в очите му гореше плам, който Хорнкаст смяташе за угаснал от години. Отсреща видя съногадателката Нарамир, от чиято чувствена, създадена с магия красота, прикриваща древна възраст, се излъчваше мрачна болезненост и ужас. Хорнкаст се запита откога всеки от тези тримата бе чакал този ден? И какви клаузи бе подготвил за тържествения момент?

— Къде е Сепултроув? — попита Хорнкаст.

— При понтифекса — отвърна Дилифон. — Повикаха го в тронната зала преди час. Понтифексът отново бил заговорил.

— Странно е, че не са ме уведомили — каза Хорнкаст.

— Получаваше послание от коронала — каза Шинаан. — И сметнахме, че не бива да те безпокоим.

— Това е денят, нали? — попита напрегнато Нарамир.

Хорнкаст кимна.

— Това е.

— Не е за вярване — каза Дилифон. — Фарсът продължи толкова дълго, че изглеждаше безкраен.

— Той свършва днес — каза Хорнкаст. — Ето указа. Формулиран съвсем елегантно, наистина.

Шинаам издаде тънък скърцащ смях.

— Бих искал да знам — каза той — що за фрази се използват, когато се осъжда на смърт един царуващ понтифекс. Струва ми се, че този документ здравата ще се изучава от бъдещите поколения.

— Указът не е смъртна присъда — възрази Хорнкаст. — И не съдържа инструкции. Той е просто прокламация относно скръбта на коронала по повод кончината на неговия, а и нашия общ отец, великият понтифекс Тиеверас.

— А той е по-хитър, отколкото го мислех! — каза Дилифон. — Ръцете му остават чисти!

— Винаги е така — промълви Нарамир. — Кажи ми, Хорнкаст, кой ще е новият коронал?

— Хисун, синът на Елсином.

— Младият принц от Лабиринта?

— Същият.

— Изумително. Значи тогава ще имаме нова господарка?

— Елсином — каза Хорнкаст.

— Това е революция! — извика Шинаам. — Валънтайн рутна замъка Връхни с едно побутване! Кой би повярвал? Кой би повярвал? Лорд Хисун! Възможно ли е? Как го приемат принцовете от Върха?

— Мисля, че нямат голям избор — отвърна Хорнкаст. — Но нека оставим принцовете. Имаме си достатъчно своя работа в този последен ден на властта ни.

— И слава на Божествения, че е така — рече Дилифон.

Гхайрогът го погледна кръвнишки.

— Говори само от свое име!

— Може би. Но говоря и от името на понтифекс Тиеверас.

— Който днес изглежда сам говори от свое име? — каза Хорнкаст и се взря в документа. — Има няколко любопитни проблема за разрешаване. Например моят екип така и не откри описание на процедурата за смяна на понтифексите.

— Вероятно никой няма опит в подобни неща — каза Дилифон. — Освен самия Тиеверас.

— Едва ли не би помогнал по този въпрос — каза Хорнкаст. — Сега търсим в архивите подробности за обявяването на смъртта на Осиър и възкачването на Тиеверас, но ако не открием нищо, ще трябва сами да измислим церемонията.

Нарамир притвори очи и каза с нисък, далечен глас:

— Забравяте. Има личност, която е присъствала на въцаряването на Тиеверас в Лабиринта.

Хорнкаст се втрещи. Всички знаеха, че е стара. Но никой не знаеше колко, а само това, че откакто се помнят тя е съногадателката на понтифекса. Но ако наистина казва истината, значи е доста по-стара, отколкото си е представял: усети как го полазват тръпки — той, дето се смяташе за човек, който не може да се изненада от нищо.

— Значи си спомняш това?

— Като в мъгла. Обявиха събитието първо в Двора на колоните. След това в Двора на глобусите, на Площада на маските, в Залата на ветровете и Двора на пирамидите. И за последно — в Отвора на остриетата. Когато новият понтифекс пристигна в Лабиринта, той влезе през Отвора на остриетата и тръгна надолу пеша. Това си го спомням: Тиеверас крачи с безмерна жизненост през огромни тълпи, които крещят името му, и върви толкова бързо, че никой не може да го стигне. Не спря, докато не прекоси целия Лабиринт. Чудя се, дали понтифекс Валънтайн ще покаже същата енергия?

— Това е следващият любопитен проблем — каза Хорнкаст. — Понтифекс Валънтайн не смята незабавно да се установи в Лабиринта.

— Какво?! — избоботи Дилифон.

— Сега е на Острова с предишната Господарка, новия коронал и новата Господарка. Понтифексът ме уведомява, че възнамерява после да отиде в Зимроел, за да усмири разбунтуваните провинции. Предполага, че процесът ще бъде дълъг, и иска да отложа всякакви церемонии по възкачването му на престола.

— За колко? — попита Шинаам.

— Не е ясно — каза Хорнкаст. — Знае ли се колко ще трае кризата? А дотогава той ще остане в горния свят.

— В такъв случай — каза Нарамир — можем да очакваме, че кризата ще трае, докато Валънтайн е жив.

Хорнкаст я погледна с усмивка.

— Ти го разбираш добре. Той мрази Лабиринта и според мен ще използва всеки претекст, за да избегне заселването си тук.

Дилифон бавно поклати глава.

— Но как е възможно? Понтифексите живеят в Лабиринта! Това е традицията! От десет хилядолетия насам понтифекс не е живял в горния свят.

— Нито Валънтайн е бил понтифекс — каза Хорнкаст. — Май ни чакат още доста промени по време на царуването му, ако светът преживее войната, обявена от променящите се. Но за мен няма голямо значение дали той живее в Лабиринта, Суврал или Връхни. Моето време свърши, както и вашето Дилифон и Шинаам, а може би дори твоето, моя лейди Нарамир. Възможните рокади слабо ме интересуват.

— Той трябва да се установи тук! — повтори Дилифон. — Как може новият коронал да отстоява властта си, ако понтифексът също се явява пред гражданите в горния свят?

— Може би това е планът му — предположи Шинаам. — Става понтифекс, защото е неотвратимо, а като стои горе, фактически продължава да играе ролята на един действащ коронал, като така неговият лорд Хисун остава в подчинено положение. В името на Господарката, никога не съм го смятал за толкова ловък!

— Нито аз! — каза Дилифон.

Хорнкаст сви рамене.

— Не ясно какви са намеренията му — каза той. — Знаем само, че няма да му видим очите докато трае войната. И свитата му ще го следва навсякъде, защото всички ние сме освободени от постовете си в мига, в който той наследи трона. — Хорнкаст бавно огледа присъстващите. — И ви напомням, че говорим за Валънтайн като за понтифекс, макар наследяването фактически още да не е станало. Това е нашата последна отговорност.

— Нашата? — каза Шанаам.

— Смяташ да се измъкнеш ли? — попита Хорнкаст. — Тогава върви и си лягай, старче, и ние ще си свършим работата и без теб. Защото вече трябва вървим в тронната зала, за да изпълним дълга си. Дилифон? Нарамир?

— Ще ви придружа — каза Шинаам намусено.

Хорнкаст ги поведе — бавна процесия, парад на изкопаеми. И най-после застанаха пред портала, който се отвори, след като механизъмът за последен път разпозна Хорнкаст.

До животоподдържащата сфера, приютила понтифекса, стоеше Сепултроув.

— Много странно — каза лекарят. — След толкова дълго мълчание той проговори пак. Чуйте.

И от синия стъклен глобус долетя свистенето и гъргоренето на Тиеверас, сетне ясно се чуха думите:

— Ела. Стани. Тръгни.

— Същите думи — каза Сепултроув.

— Живот! Болка! Смърт!

— Мисля, че знае — каза Хорнкаст. — Мисля, че би трябвало да знае!

— Какво каза? — попита Сепултроув.

Хорнкаст посочи указа.

— Това е прокламация на лорд Валънтайн по повод непрежалимата загуба на великия император на Маджипур.

— Разбирам — каза лекарят и лицето му потъмня от нахлулата кръв. — Значи най-сетне това ще стане.

— Така е.

— Сега ли? — попита Сепултроув. Ръцете му трепереха. Той ги положи върху контролното табло.

От понтифекса долетя последен изблик на думи:

— Живот, Величество. Смърт. Валънтайн понтифекс на Маджипур!

Последва ужасна тишина.

— Сега — каза Хорнкаст.