Рандал Фрейкс
Терминатор 2: Страшния съд (28)

ТАНЦ НА СЪДБАТА

Ървин

22:09 ч.

Сара гледаше как тротоарът изчезва зад тях, осветен от фаровете. Оттатък имаше тъмнина, погълнала хоризонта. Мислеше, че бъдещето, винаги толкова определено за нея, сега се бе превърнало в неосветен нощен път. Намираха се в непроучена територия… с движението си напред създаваха история. За първи път чувстваше, че държи Съдбата за ръка и я води в танца. Следващата им стъпка щеше или да промени бъдещето, или да го унищожи. Пред тях се появи голям осветен правоъгълник и тя вдигна поглед.

Сградата на Сайбърдайн.

Дайсън мушна магнитната си карта в устройството с едно движение на ръката. Чу се изщракването на ключалката, вратата се отвори и той влезе в обширното фоайе, следван от Сара, Джон и Терминатор, който бе с надупченото от куршумите яке и с черна ръкавица върху оголената метална ръка.

Портиерът зад бюрото на рецепцията бе спокоен, отпуснат човек на име Гибънс. Когато те влязоха, той четеше списание и очевидно се чувстваше добре. Вдигна глава и видя Майлс Дайсън, напрегнат и изпотен, но приветливо усмихнат. Бе започнал да говори още преди да стигне до бюрото:

— Здрасти, Пол. Тези са ми гости и не са оттук. Реших да ги поразведа наоколо.

— Съжалявам, мистър Дайсън. Знаете правилата за посещение на външни лица в лабораторията. Трябва ми писмено раз…

КЛИК! Гибънс се втренчи в оръжията на Сара и Терминатор.

Киборгът каза:

— Настоявам!

Гибънс бе твърде объркан, за да реагира. Погледът му се плъзна към бутона на безшумната алармена инсталация, монтиран на пулта, но Сара го проследи и каза:

— И през ум да не ти минава.

Гибънс кимна и остана неподвижен, доколкото позволяваше разбеснялото се в гърдите му сърце. Терминатор бързо заобиколи и го измъкна иззад бюрото. Джон извади от раницата си някаква лепенка и откъсна парче.

След няколко минути на втория етаж се отвориха вратите на асансьора и Терминатор ги поведе по коридора. Бутаха и една количка с оборудване, опаковано в найлонови торби. Дайсън посочи вдясно. Тръгнаха, а той продължи да обяснява:

— Хранилището се отваря с два ключа. Единият е у мен, другият е в стаята на охраната.

Застанаха пред тежката врата с надпис:

ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПРОЕКТИ. ВЛИЗАНЕТО НА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕНО.

Дайсън мушна картата си в ключалката и отвори.

По дългия коридор на партера се зададе Мошиър, който току-що бе обиколил цялата сграда. Мина покрай асансьорите, зави зад ъгъла към рецепцията и извика:

— Хей, върнах се…

Видя празния стол и се намръщи. Гибънс трябва да е в тоалетната. Да провери първо, преди да вдига тревога. Въздъхна и отиде към вратата зад ъгъла. Влезе вътре.

— Ей, не можеш да зарязваш…

Гибънс бе вързан с белезници за един писоар и се мъчеше да каже нещо през лепенката на устата си. Мошиър се завъртя на пета, изтича до рецепцията и стовари дланта си върху алармения бутон.

На втория етаж Дайсън мушна магнитната си карта няколко пъти в устройството на входа към стаята на охраната. Нищо не последва. На таблото мигаше червена светлина.

Сара го погледна нетърпеливо:

— Какво? КАКВО Е ТОВА?

Ученият посочи мигащата лампа и отговори:

— Включили са алармената инсталация. Тя неутрализира всички кодове в сградата! Сега нищо не може да се отвори.

Той премисли ситуацията и нервите му не издържаха:

— Трябва да зарежем това. Сара го хвана за яката:

— НЕ! Ще стигнем до край. Ясно ли е, Дайсън?

Той видя пламъка в очите й и си спомни труда си, изгорял в задния му двор. Тя е права. Няма връщане назад.

Мошиър бе освободил Гибънс и сега говореше по телефона с местната полиция.

— … няколко въоръжени лица с неизяснени намерения. Вижте, мисля че с тях е човекът от престрелката в търговския център… И жената… Да, тя. Съвсем сигурен. Изпратете всичко, което имате на разположение…

На втория етаж Джон се качи на едно бюро до монтираната в стената електронна ключалка. Дайсън го гледаше слисан, докато вадеше от раницата си електронното оборудване. За него това бе просто поредният банков автомат.

— Вие започвайте с лабораторията… аз ще отворя това.

Дайсън ги заведе до вратата на главната лаборатория. Пак електронна ключалка. Опита с картата си. Нищо.

Терминатор пристъпи напред и каза:

— Чакай да пробвам с моята.

Свали от рамото си гранатомета М-79. Сара хвана Дайсън и го задърпа назад по коридора. Терминатор дръпна затвора и постави граната. Зареди с едно движение на китката.

Докато бягаха, Сара извика:

— Джон, ще гръмне!

Той остави всичко и запуши ушите си.

Терминатор стреля от невъзможно за човек близко разстояние.

Вратата се пръсна на подпалки. Взривът разтвори якето му и около него засвистяха осколки. Преди още да заглъхне трясъка, той влезе вътре сред огън и дим.

Джон веднага се залови с вратата.

Сара и зашеметеният Дайсън влязоха в лабораторията по изкуствен интелект.

Чу се вой на сирена. Противопожарната система бе реагирала. Невидимият газ нахлу със свистене, за да потуши пламъците. Дайсън изкрещя:

— Огънят е включил газовата инсталация! Бързо! — Той изтича до един шкаф и извади няколко газови маски. Даде една на Сара, другата си сложи сам. След това подаде една и на Терминатор.

— Ето, вземи.

— Не, благодаря — отговори той и свали тежката раница от гърба си. Той нямаше нужда от маска, защото потребностите му от кислород бяха извънредно ниски.

Дайсън вдигна рамене и каза:

— Ще трябва да стоим с тях няколко минути, докато газът се разсее.

Според плана, Терминатор измъкна от складовото помещение три петдесетлитрови бидона с разтворител. Сара започна да вади големите колкото книга маслинено-зелени пехотни мини и да ги зкрепва с лепенка върху тях.

Дайсън гледаше. Част от него още не можеше да повярва, че наистина правят това. Тази сутрин той бе на прага на откритието, което би го направило богат до края на живота му.

Сега участваше в една война, за да унищожи това откритие. И при мисълта за това какво спасява се чувстваше превъзходно.

* * *

В другия край на града T1000 крачеше бавно из опустошения кабинет на Дайсън и анализираше какво се е случило. Мина в тъмния коридор. Нямаше никой. Огънят в задния двор тлееше. Застана над умиращите въглени и продължи да обработва данните. Бе пристигнал в лагера на Салседа минути след тях. Включи резервния вариант. Прерови паметта си и стигна до името Майлс Дайсън. Намери адреса по радиото от мотора.

Тук.

Уоки-токито сега бе закачено на ревера му и изведнъж оживя.

— До всички! До всички! Две единадесет в сградата на Сайбърдайн. Въоръжени лица. Специалните подразделения са на път…

T1000 изтича от къщата и се качи на мотора. Когато тръгна, гумата остави черна следа на асфалта.

На втория етаж на Сайбърдайн една противопожарна брадва разби супермодерно дисково устройство. В цялото помещение бяха разхвърляни изпочупени високотехнологични прибори. Терминатор превърна устройството във вторични суровини и пристъпи към друго. БАМ. Същата процедура. Вече бе натрошил половин дузина. Сара събори един шкаф с документация и извади папките отвътре, Дайсън донесе цял куп тежки магнитно-оптични дискове и ги хвърли върху растящата купчина в средата на стаята. Сега газовите маски висяха на вратовете им, тъй като вече нямаше нужда от тях.

Дайсън заговори запъхтян:

— Да, всичко това. И всички дискети. Най-вече от моя кабинет.

Сара влезе в кабинета и започна да изхвърля всичко навън, върху купчината — книги, папки, нещата от бюрото. Една снимка в рамка на жена му и децата също се приземи там. Тариса, прегърнала Дани и Блайт, усмихнати. При падането стъклото се счупи.

Терминатор, под напътствията на Дайсън, с нечовешки удари превръщаше апаратурата в парчетии.

— Тези също. Важно е.

Милиони капиталовложения и невъзвратимите резултати на години труд… унищожени, изпочупени, хвърлени в купа, в който щеше да пламне огънят на съдбата.

Дайсън спря, запъхтян, за секунда.

— Дай ми това нещо за малко.

Терминатор му подаде брадвата. Той я вдигна с една ръка и се приближи до лабораторна маса… на нея имаше още един прототип.

— Години съм работил върху това!

Замахна неопитно, но с голяма сила, и трясна брадвата върху процесора, пръскайки го на парчета. Рамото го прерязваше, но изглеждаше удовлетворен.

Оттатък Джон подаваше комбинации и кодове в ключалката с портативния си компютър. Изведнъж зелената лампа светна и вратата се отключи с щракване.

Лесни пари.

Отвори и видя на едно табло редица ключове. Но този от хранилището се отличаваше — голям стоманен правоъгълник, окачен на верижка. Джон го грабна и изтича към лабораторията. Спря го лъч силна, бяла светлина. Тракането на ротора навън обяви пристигането на полицейския хеликоптер, който сега бе увиснал ниско до сградата и осветяваше вътрешността на втория етаж с халогенния си прожектор. Джон се обърна към видеомониторите и на екраните им видя паркинга от различни ъгли. Светеха десетки фарове. Черно-бели полицейски коли се изсипаха в празното място и го осветиха като дискотека с въртящите се червено-сини светлини.

Сара и Терминатор се занимаваха с експлозива като истински сапьори. Тя бе прикрепила мините към бидоните и те се бяха превърнали в мощни запалителни бомби. Терминатор закрепваше пластичен експлозив към шкафа на главния компютър недалеч от нея. Свързаха всички мини с главния детонатор, който се управляваше дистанционно.

— Как ще ги взривите? — попита Дайсън.

Терминатор му показа малката кутийка-предавател, с червен бутон.

— Радиоуправление.

Изимитира натискане на бутона и изчатка с уста. Дайсън кимна мрачно. Дотича Джон с ключа в ръка.

— Гепих го. Като две и две. Имаме гости.

— Полицията? — попита нервно Дайсън.

Джон кимна. Сара погледна през прозореца.

— Колко?

Джон вдигна рамене.

— Всичките.

Сара се обърна към учения:

— Вървете. Аз ще довърша тук.

Терминатор вдигна тежката картечница и кутията с патроните.

— Аз ще се погрижа за полицията.

Джон го погледна изпитателно:

— Сигурен ли си, че няма да убиеш никого?

Терминатор отговори:

— Вярвай ми. — И се усмихна.

Този път бе разбрал.

Мошиър и Гибънс изпълняваха задълженията си към компанията да осигурят пълната охрана на сградата, като се прикриваха зад колите вън на паркинга. Всяка секунда пристигаха нови полицаи.

На втория етаж Джон и Дайсън се втурнаха към хранилището. Терминатор застана до стъклото, заемащо цялата стена от пода до тавана. Прожекторът на хеликоптера очерта отчетливо силуета му. Киборгът бутна с крак едно бюро към прозореца. Посипаха се стъкла и бюрото падна на тротоара долу. Терминатор застана на ръба и изстреля дълъг откос, който надупчи полицейските коли долу. Полицаите налягаха зад тях, посипаха се стъкла. Великолепен стрелец, но не улучи никого.

Ала ги предупреди.

Полицаите, естествено, за да оправдаят съществуването си и за да го запазят, отговориха на огъня. Терминатор спокойно се прицели и задупчи паркинга на зиг-заг. Натисна спусъка на картечницата и го задържа. Четири хиляди 7.62-милиметрови куршума полетяха към целта си. За петнадесет секунди не остана нито една непробита и неповредена полицейска кола. Нито един полицай не бе ранен. Които още не бяха побягнали, погледнаха със съжаление неадекватните си оръжия и хукнаха. Няколко отчаяни храбреци стреляха пак… Терминатор насочи гранатомета и стреля. Няколко коли се разлетяха във въздуха. Паднаха на земята в пламъци. След миг полицията отстъпи, за да се прегрупира. С голяма скорост пристигна фургонът на специалните войски. Спря далеч.

Джон и Дайсън застанаха пред вратата на хранилището готови с ключовете, поставени на място. Момчето каза:

— Хайде да видим сега какво има вътре.

Ученият кимна и те завъртяха едновременно двата ключа. Вратата изпъшка и прибра в себе си заключващите лостове. Те я бутнаха навътре.

Специалната част нахлу във фоайето и завзе терена. Плъзнаха се покрай стените и навътре, бързо заемаха позиции и замръзваха зад прикритията. Имаха бронирани жилетки, противогази, автомати Краклър и МР-5, сълзлив газ, въжета. Без нужната екипировка не може да се свърши работа както трябва. Те си подаваха сигнали с ръце и държаха устите си затворени.

Пълководците от древния Рим биха им завидели.

Навън полицаите започнаха да хвърлят димки със сълзлив газ в счупените прозорци на втория етаж. Джон и Дайсън бяха изолирани от околния свят в стоманената утроба на хранилището. Ученият отвори шкафа с останките на терминатора. При вида на ръката и процесора, на Джон му се стори, че вече е преживял всичко това. После с едно движение събори стъклените контейнери с инертен газ на пода. Те се разбиха. Джон извади останките от счупените стъкла.

— Гепихме дъртия Скайнет за ташаците, Майлс. Хайде, да се пръждосваме.

Сграбчи металната ръка, мушна процесора в джоба си, сякаш бе шоколад, и изтича навън. Дайсън го последва.

На първия етаж специалните войски се добраха до стълбището. Тръгнаха нагоре двама по двама, като се прикриваха един друг.

Джон влезе в лабораторията, след него се препъна Дайсън. Сара току-що бе свързала и последния заряд с главния детонатор.

— Готови ли сме?

— Готови.

Джон й подхвърли металната ръка. Тя я улови и се наведе, за да я мушне в раницата си. Отвори ципа и започна да рови в нея.

Дайсън се сбогуваше мислено с лабораторията, застанал в средата й. Силите му бяха на изчерпване. Превръзката на рамото му бе напоена с кръв, която продължаваше да се процежда. Терминатор влезе при него.

— Време е да тръгваме. Веднага.

Двамата с Джон се насочиха към изхода. Сара свърши работата си и погледна детонатора на двадесетина крачки от нея, близо до Дайсън.

— Майлс, вземи детонатора. Да тръгваме.

Той го вдигна внимателно и тръгна към нея. Тогава…

ХРАС! Някой отвори с ритник вратите в дъното на лабораторията. Командващият специалната част и двама други откриха огън. Откосите им раздраха стаята. Сара се скри зад един компютърен шкаф. Няколко куршума улучиха Дайсън и силата на ударите им го отхвърли на пода.

Навън Джон чу стрелбата и се завъртя, за да се върне.

— Мамо!

Терминатор го вдигна и куршумите зашибаха широкия му гръб. С момчето в ръце той се скри зад близкия ъгъл, извън обсега на огъня.

Вътре куршумите продължаваха да опустошават всичко и да раздробяват машината, зад която се криеше Сара. Тя видя Дайсън, паднал на пода. Стискаше в ръцете си детонатора. Извърна глава към нея, очите му бяха изцъклени от болката.

— Тръгвай — прошепна той.

Сара се поколеба за част от секундата, погледът й срещна неговия, след това се претърколи и запълзя към най-близката врата. Голяма грешка. Това бе „чистата стая“. Без прозорци, стерилна и затворена отвсякъде. Нямаше друг изход, освен откъдето бе дошла. Куршумите започнаха да валят вътре. Тя се прикри зад едно бюро.

Терминатор изтича назад по коридора към огъня, но спря пред видеомониторите на охраната. На единия от тях се виждаше Сара. Терминатор веднага прецени ситуацията и местоположението й. Рязко се обърна и тръгна назад.

Сара се сви в един ъгъл. Но нямаше голяма полза от това. Куршумите свистяха на сантиметри от нея.

Внезапно стената отзад се събори и през дупката нахълта Терминатор. Той я хвана за яката и я издърпа в коридора. Когато се скриха зад ъгъла, куршумите продължаваха да дупчат стените. Сара и Терминатор намериха Джон и тримата побягнаха навън.

Стигнаха до външната врата. Заключена. Терминатор спокойно свали гранатомета от рамото си.

— Назад! — изкомандва и извади граната от лентата, преметната през рамото му. Постави я. С рязко движение на китката зареди. Сара и Джон разполагаха само с миг, за да се скрият. Терминатор насочи оръжието и нареди:

— Запушете уши и отворете уста. Направиха това точно когато натисна спусъка.

На двадесетина крачки от тях вратата и част от стената около нея експлодираха. Взривната вълна удари киборга, но той мина през димящата дупка още преди всички отломки да паднат на земята.

Поведе Джон и Сара по тъмния коридор. Под вратите се просмукваше сълзлив газ и изпълваше пространството. Започнаха да кашлят. Тя свали газовата маска от врата си и я подаде на Джон.

Терминатор в движение зареди нова граната. Пред тях имаше още една врата. Стреля с една ръка.

Преградата изчезна в огън и дим. Заваляха парчета мазилка и горящи трески. Той, разбира се, не трепна и не забави крачка. Джон и Сара го последваха нататък. Отново зареди гранатомета.

Командващият специалната част влезе във вече утихналата и изпълнена с дим лаборатория. С котешки стъпки заобиколи бюрото и насочи автомата към…

Майлс Дайсън, който не бе съвсем мъртъв, знаеше, че скоро ще умре. Бе опрял гърба си на бюрото и държеше тежък технически справочник, точно над копчето на детонатора. Идеята бе ясна. „Ще ме застреляте и книгата ще падне върху бутона. Адиос.“ Гърдите му изсвириха, когато се помъчи да поеме достатъчно въздух, за да проговори.

— Не знам… докога… ще мога да държа това…

Командващият зърна за първи път жиците, мините, бидоните. Дори през стъклата на газовата му маска се видя внезапния страх в очите му. Незабавно взе решение — обърна се и махна на хората си да се оттеглят.

— Назад! Всички навън! Хайде! ВЕДНАГА!

Хукнаха обратно и се сблъскаха със следващата група, напираща по стълбите.

Терминатор стигна до асансьорите и натисна бутона, следваха го Сара и Джон, които, в изпълненото с дим помещение, използваха на смени една и съща газова маска. Вратата се отвори. Те влязоха и тръгнаха надолу.

Дайсън продължаваше да стои подпрян на бюрото, сред руините на мечтата си, проснат на пода и окъпан в собствената си кръв, която се стичаше на дълги вади по плочите около него. Дишаше плитко и дробовете му свистяха. Все още държеше книгата над бутона, с треперещи ръце.

Забеляза нещо до купчината много скъп боклук недалеч. Снимката на семейството си. Задържа книгата в едната ръка и протегна другата към нея. Постави я на скута си. Жена му и децата се усмихваха през счупеното стъкло. От едното му око се процеди сълза. Нямаше да може да живее дълго. Цялото тяло му подсказваше това. А някъде в дъното на мозъка си чу своя глас, но някак спокоен, по-различен:

— Сега вече можеш да си отидеш.

Искаше му се да види децата още веднъж и да им обясни защо толкова рано. Те нямаше да научат какво е видял отвъд снимката им…

Кълбо огнено-бяла светлина, разцъфващо в атмосферата.

И какво е чул…

Мегафоните, сирените, хеликоптера, всичко избледня и бе заменено от невероятен тътен, когато цветето в небето се превръща в извиващ се облак червено и черно… кървавочервен огън, бушуващ в черния като катран дим. Облакът на водородната бомба, раздиращ земята с невъобразимата си мощ. След това видя как се разнася. Тътенът отмря и на негово място се появи вятър, подобен на последния полъх на силна буря, като успокояващ бриз, след кълбото, на чието място се появи мека, прозрачна светлина. И от нея излязоха Дани и Блайт и се затичаха към него, засмени. Тичаха в едно зелено поле, огрени от слънцето, право към разрушената лаборатория. Дайсън се помъчи да задържи това късче фантазия, за да посрещне вечността. Или бе дар от отвъдното? Не знаеше. Усети как дълбоката връзка с нещата от тази земя започва да изтънява. И желанието да види още веднъж семейството се разнесе, отстъпвайки място на чудновата ирония.

Струваше му се почти смешно. Да лежи там като недоклано прасе, като жертвено агне, кървящо върху останките от труда на неговия живот. Глупави хора! Защо трябва да стигат до такива крайности, за да се спасят от собствените си инструменти за водене на война? И видя себе си в собственото си минало — сериозен, млад мъж с мисия, излязъл от хаоса на черното гето, навлизащ в ярката светлина на Познанието. В миг разбра защо е трябвало да участва в тази игра докато е Тук. Бе го правил добре, не можеше да не признае.

Но сега, когато умираше, желаеше да стане другия Дайсън — любящия съпруг, отдаден на семейството си, така, както бе отдаден на науката. Искаше да се изсмее, но му се стори, че ще се пръсне и ще влоши още повече положението си. Не го направи. Вместо това отново погледна семейството си. Косите им бяха разрошени от вятъра, който духа през самата история, който вечно ще я променя, сега той бе сигурен в това, и се замисли…

Хората могат с воля да влияят на съдбата си.

Ако позволят орисниците.

Животът ще продължава.

Но историята е мъртва.

Очите му не трепваха и виждаха онова, което жив човек не може да види и заради това видение на устните му се появи нещо като усмивка. Но в мига, в който светлината напусна погледа му…

Ръцете му изпуснаха книгата и тя падна върху копчето…

Полицаите навън още очакваха в напрежение кървавата развръзка — с насочени оръжия, залегнали зад прикритията си. Очакваха да изнесат трупове на носилки. Или да доведат нападателите под оръжие до патрулните коли. Или специалната част да се оттегли, за да смени оборудването си и да се прегрупира. Случи се това, което не бяха очаквали.

Цялата лъскава фасада на сградата експлодира в дъжд от огън и стъкло. Стъклата от втория етаж се посипаха върху паркинга и една огромна огнена топка излетя навън като дяволски език и полетя към небето. Хеликоптерът бързо се дръпна встрани от горещината. Върху полицейските коли се посипаха горящи отломки и немалко полицаи отстъпиха назад, едва овладявайки обзелата ги паника.

Само един от тях, на мотоциклет, сякаш вървеше с ясна цел сред хаотичната тълпа към горящата сграда. Забави се само за миг, колкото да изтръгне оръжието от кобура на един бягащ полицай. След това T1000 изрева с мотора през едно счупено стъкло и през кабинета излезе отзад, в коридора. Сканираше интензивно, съзнанието му се сливаше с околността. Видя стълбище и със страхотен рев форсира машината нагоре по стъпалата. Стигна до втория етаж, който бе изпълнен с дим. Извади автоматичен пистолет Hoechler & Koch МРК и продължи да обикаля бавно сред горящите кабинети, сканирайки неуморно.

В коридора заобиколи още една купчина горящи боклуци. Претърсваше сенките, за да открие плячката си.

На долния етаж вратите на асансьора се отвориха и Сара надникна предпазливо в коридора. По стените от двете му страни заплющяха куршуми. Краят, излизащ във фоайето бе зает от специалните сили.

Тримата бяха в капан, пътят за бягство им бе отрязан, бяха надиграни. Джон се обърна към майка си и се опита да я ободри:

— Не забравяй, че облаците се сгъстяват най-много точно преди да… те прецакат.

Към асансьора полетя граната сълзотворен газ. Фучащият облак обви Сара и момчето и те се свиха до задната стена на кабината.

Терминатор също сканира фоайето, после каза:

— Стойте със затворени очи. Не мърдайте.

Те кимнаха и стиснаха клепачи.

— Ще се върна след малко.

С тези думи Терминатор, хвърли гранатомета през рамото си и тръгна.

Още една димка с газ се плъзна по пода и започна да рикушира от стените. Спря пред краката на киборга и бързо изпълни пространството с бял дим. В асансьора Сара и Джон се задушаваха и си подаваха един на друг газовата маска. Бяха в капан и клаустрофобията от тясното пространство на кабината, изпълнено с отрова, почти докара Джон до паника. Всеки миг можеше да изскочи навън в коридора.

Войниците бяха заели позиции във фоайето и, стиснали оръжията си, гледаха облака в очакване от него със залитане да излязат нападателите.

От облака излезе човек и, невероятно, стъпваше спокойно. Напълно незасегнат. Дори очите му не сълзяха.

Не бяха очаквали такова нещо.

Командващият заговори по мегафона:

— Не мърдай! Легни на пода с лице надолу. ВЕДНАГА!

Той продължи към тях, сякаш не бе чул или не го интересуваше.

Командосите бяха напрегнати. Никога не бяха виждали такова нещо.

Крачеше към тях.

Командващият взе друго решение:

— Свалете го!

Коридорът в миг се изпълни с грозна пукотевица. Куршумите се забиваха в гръдния му кош.

В корема.

В лицето.

В бедрата.

Коженото яке, вече надупчено на десетки места, бе разкъсано на парцали.

Командващият ахна от невероятната сцена, която се разиграваше пред очите му, и си мислеше, че трябва да е с бронирана жилетка. Вдигна мерника и се прицели в лицето. Главата му би следвало да се пръсне като зрял пъпеш. Вместо това, тя просто трепна леко и от разкъсаната буза потече струйка кръв.

А той продължаваше да се приближава към тях.

Командосите правеха това, което бяха обучени да правят — да държат спусъка натиснат.

— Целете се в главата! — изкрещя командващият и си мислеше, че може би куршумът му е бил дефектен. Но човекът до него отговори с нотка на страх в гласа:

— Това правя!

Терминатор извади пистолета си. На дисплея му се появи надпис: ОЦЕНКА НА ОПАСНОСТТА — ТЕРМИНИРАНЕТО АНУЛИРАНО — САМО НЕУТРАЛИЗАЦИЯ. Без да бърза особено, сякаш оглеждаше рафтовете в супермаркет, той подбра целите си. Простреля лявото бедро на най-близкия до него. Когато падна с вик, Терминатор се наведе и взе съоръжението за изхвърляне на гранати със сълзлив газ. То представляваше един барабан, в който се поставят дванадесет кутии. С него улучи следващия командос право в корема. Гранатата не разкъса бронираната му жилетка. Но все едно го беше ударил с всичка сила с бухалка за бейзбол. Командосът се сви и падна без въздух на земята.

Сякаш Терминатор бе изчадие от ада — едра фигура с разкъсано и обляно в кръв яке. Едното му око се бе превърнало в кървава дупка и в нея се виждаше блясъкът на сервоустройството. Кожата на едната буза бе разкъсана и висеше, а отдолу бе металната скула. Отвореното отпред яке излагаше на показ металния му гръден кош.

Някои от останалите командоси бяха достатъчно близо, за да видят всичко това. Дойде им твърде много. В разгара на битката и въпреки цялото им обучение те започнаха да отстъпват. Един от тях се обърна, за да побегне и…

Една газова граната го удари по гърба и го изпрати с гърч на пода. Изстреля общо три. Белият газ бързо изпълни помещението и намали видимостта до няколко крачки. Настъпи паника.

Командващият приклекна в мъглата. Изобщо не можеше да разбере какво става. Терминатор неочаквано изникна пред него.

Преди да успее да реагира се чу изстрел и куршумът разкъса крака му. Когато падна на земята и хвърли автомата си, за да стисне крака си с ръце, Терминатор се приближи и дръпна газовата маска от лицето му. Човекът падна назад и започна да се задушава и гърчи на пода, да се дави, да стиска обезумял крака си, за да спре кръвта.

Киборгът отиде до двама други командоси до вратата. БАМ! БАМ! Единия и другия крак. Газовите им маски свали още докато падаха.

След това стрелбата престана. Никой не виждаше нищо. В дима се чуваха стонове и хленч.

Входа на сградата избълва облак сълзотворен газ и в средата му се появи Терминатор. С една ръка изстреля останалите димки сред полицейските коли наоколо. Незащитените полицаи побягнаха назад, блъскаха се в колите, падаха един връз друг.

Поражението бе пълно.

Във фургона на командосите един от тях раздаваше на неекипираните полицаи останалите газови маски. В дима зад него се появи силует. Вдигна поглед, когато Терминатор му подаде празното устройство за хвърляне на димки. Пое го инстинктивно. После киборгът скъса маската му, сграбчи го за бронираната жилетка и го запрати надалеч в мъглата. Отиде до кабината и се качи зад волана. В контакта нямаше ключ. Свали сенника.

Ключовете издрънчаха в ръката му. Отдели микросекунда, за да отбележи нещо. Учеше се.

Запали двигателя и включи на скорост.

Във фоайето бялата мъгла се бе превърнала в лека мараня. Командосите се занимаваха с ранените. Когато чуха виковете и ръмжащия мотор, всички вдигнаха поглед.

Фургонът им разби стъклената врата и от нея се посипаха стъкла. Премина през помещението и всички се разбягаха, когато със скърцане се завъртя на сто и осемдесет градуса. Спря пред коридора, водещ към асансьорите. Даде назад докато със задницата си го закри напълно.

Сара и Джон чуха трясъка и видяха фургона, който закри коридора. Радостни изскочиха от асансьора и със залитане и кашляне забързаха към него. В момента, в който се метнаха отзад, Терминатор ритна педала за газта. Фургонът отново изрева през фоайето и пръсна полицаите във всички посоки.

Всички с изключение на един.

Когато чу престрелката долу, T1000 изръмжа с мотора и го спря пред прозореца на един кабинет. Погледна долу и видя как фургонът пресича паркинга, а полицаите стрелят безсмислено след него.

Разбра, че отново е попаднал на целта си.

Бързо сканира района и пресметна възможностите. През една отворена врата в далечния край на коридора видя хеликоптера увиснал до сградата. Имаше и други начини да настигне целта, но този му се стори най-естественият. Всички пътища като че ли водеха натам, към хеликоптера. Сякаш магнетично привлечен от въртящия се ротор, T1000 даде пълна газ. Мощната машина се изправи на задно колело, изрева по коридора право към прозореца…

T1000 разби стъклото и излетя навън. Премина разстоянието до хеликоптера и се удари в кабината. Ударът силно наклони машината. Уплашеният пилот се помъчи да я овладее, защото центърът на тежестта се премести още веднъж — когато моторът падна долу на асфалта.

T1000 не падна. Увисна на счупената кабина. Като в кошмар, пилотът видя как полицаят провря главата си в пробития плексиглас и изтече през ръбестата дупка. Веднага се втвърди и полицаят Остин, седна на празната седалка до него. Грабна вцепенения пилот и го изхвърли от кабината, после пое управлението.

Машината се бе завъртяла около оста си и започна да пада надолу. T1000 я овладя на два метра от асфалта. Когато витлото на опашката се залюля на сантиметри от главите им, полицаите се пльоснаха по очи и свиха глави между ръцете си, но хеликоптерът мощно се издигна и прелетя над паркинга подир фургона.

Терминатор погледна двамата си спътници, щом изкара подобния на кутия фургон на магистралата. Сара и Джон още не можеха да си поемат дъх и кашляха от сълзотворния газ. Погледна в огледалото. Полезрението му се изпълни от халогенния прожектор на хеликоптера, който ги настигаше.

Сара огледа вътрешността. Бе пълно с оръжие. Имаше карабини, бронирани жилетки, всякакво оборудване.

— Джон, скрий се под тези. Бързо!

Той седна в предната част и Сара го покри целия с бронирани жилетки. След това взе два автомата М-16, окачени на стената, и ги зареди. После се зае с една едрокалибрена пушка, а Терминатор ловко заобикаляше с нестабилния фургон другите превозни средства, които сякаш пълзяха в сравнение с тях. Достигна максималната скорост от осемдесет мили в час. Наложи се да свие рязко, за да избегне задницата на дълга цистерна и добре направи, защото на нея бе написано с големи, сини букви: CRYOKO ink. ТЕЧЕН АЗОТ.

Ако се бяха ударили в нея, шансовете им да оцелеят никак нямаше да се увеличат.

Хеликоптерът се поклащаше отзад и бързо ги настигаше. T1000 насочи автоматичния пистолет през дупката в плексигласа и откри огън. Задната част на фургона започна да се променя от куршумите.

Терминатор подкара на зиг-заг, за да му попречи да се прицели. Нестабилният фургон заскърца и се залюля, сякаш всеки миг ще излезе от контрол. Но прозорците на задната врата бяха счупени и куршумите чаткаха из вътрешността му като фъстъци в консервена кутия, на сантиметри от Сара, и засипваха купчината бронирани жилетки, под която бе скрит Джон.

Беше й омръзнало да бъде жертва. Веднъж по-рано бе изпитала същия гняв — когато първия Терминатор уби Кайл. Сякаш не бе достатъчно, че тя самата е превърната в мишена. Ако нападнеха някой от тези, които обичаше, я обземаше такава неукротима ярост, че не можеше да си обясни откъде се е взела, сякаш войнстващи ангели от друг свят изпълваха душата й с благороден и справедлив гняв. Във всеки случай, тя усети как сега това чувство я накара да ритне задната врата на фургона и да насочи автомата. Откри огън и закрещя с всичките си сили, а куршумите, пощальони на волята й, натрошиха остатъка от плексигласовата кабина.

T1000 отговори и надупчи фургона като шевна машина.

Куршумите пробиваха тънката ламарина и разкъсваха пода. Жилетките, под които бе Джон, бяха ударени няколко пъти. Сара се прикри зад едното крило на задната врата, на което също бяха окачени бронирани жилетки. Куршумите шибаха наоколо.

В паузата, когато T1000 зареждаше оръжието си, тя се показа отново и с кратки откоси се помъчи да удари витлото. Няколко куршума улучиха. Изскочиха искри. Патроните в автомата й свършиха и тя грабна другия.

Терминатор зави рязко покрай един пикап, който тъкмо минаваше в другата лента за движение. Закачи задницата му и го завъртя встрани, неуправляем. След миг хеликоптерът го задмина и витлото едва не закачи кабината.

Сара не спираше да стреля.

Също и T1000.

Улучи я в бедрото и няколко пъти в бронираната жилетка. Бе отхвърлена по гръб на пода, изгуби равновесие, превърна се в открита мишена…

Терминатор видя как T1000 се цели, за да стреля пак. Натисна спирачките на фургона. Той се разтресе и гумите запищяха. Сара отхвърча напред и се спря в предната част при Джон, вече вън от полезрението на T1000. Но…

Сара и Джон погледнаха към задната врата и пред очите им се яви ужасна гледка — хеликоптерът бързо се уголемяваше, и след миг се удари в задницата на фургона. Той подскочи напред и нагоре от асфалта, сякаш огромна ръка го бе вдигнала и пуснала един метър напред.

Витлото се разби. Задната врата се смачка навътре, а кабината и по-голямата част от фюзелажа се смачкаха като старо желязо и оковаха T1000 в клетка от изкривен метал. Машината се удари в асфалта, завъртя се настрани и започна да се преобръща… докато цялата се изкриви и усука в безформена маса. Фургонът се отдалечи напред.

Терминатор се мъчеше да го овладее след удара, от който бе поднесъл встрани. Блъсна се в централната разделителна преграда, изстърга по бетона и отново се върна в средата. Киборгът натисна педала до край и скоро отново достигна осемдесет. Зави, за да избегне един грозен пикап, който пълзеше като охлюв пред тях. Левият преден калник, изкривен от удара, се врязваше в гумата. Внезапно тя се разкъса и изпадна от джантата. Главината застърга асфалта, полетяха милиони искри, фургонът поднесе и се обърна.

Чу се вой на стомана и стържене. Хлъзна на едната си страна и спря.

Джон допълзя до Сара, която стенеше и държеше ранения си крак. Беше пребледняла от шока.

— Мамо! — повика я той. Тя бавно се обърна, дишаше учестено, бе загубила ориентация.

Терминатор започна да се измъква от шофьорското място.

По-назад, хеликоптерът лежеше на шосето като купчина старо желязо. Зад него цистерната заби спирачки, разтресе се и заскърца в опита си да спре преди странното препятствие. Големите гуми блокираха в облак от дим. Най-накрая спря на сантиметри от него.

Дан Шорт изскочи навън уплашен и кръвта пулсираше във вените му. След отърваването на косъм от полуделия безумец онази вечер, той бе твърде изнервен, за да кара отново по същия маршрут, и бе поискал да се смени с Уилсън. Предпочиташе да вози зеленчуци. Сега караше на север, вместо на юг и пътят му го бе отвел далеч от диваците в пустинята. Но в момента се съмняваше в разумността на решението си. Тази вечер вече бе станал свидетел на две други катастрофи.

Бе оставил ума си да плува лениво и му се бе явило лицето на келнерката — онази от крайпътното заведение. Как й беше името? Клаудиа. Гърдите й…

След това изведнъж забеляза купчината желязо на пътя и трябваше рязко да натисне спирачките. Почувства как тоновете много студен течен азот се втурват към кабината, представи си как пробиват стената на цистерната и само за миг го превръщат в ледена шушулка.

С нарастващо отвращение Дан се огледа наоколо за следи от оцелели. Иззад отломките се изправи полицай, който изглеждаше учудващо здрав и читав.

— По дяволите! Всичко ли е нар… — успя да каже той преди…

С-С-С-С-Т. T1000 промуши корема му и го отмина без да забави крачка, без дори да го погледне.

Дан падна на колене и посегна с ръка към болящата топка, в която се бе сви л коремът му. С ръката си усети как вътрешностите му се отпускат и местят под бълващата кръв рана. Преди напълно да осъзнае, че е лошо разрязан, успя да зърне вцепенен как полицаят се качва в кабината на цистерната и включва на скорост. Камионът изрева и потегли, бълващ дим като побеснял дракон.

Дан си помисли, че Бог сигурно никак не обича да прощава и падна по очи на асфалта, обхванат от облекчаващата безсъзнателност, от която никога нямаше да изплува.

По-нататък по шосето Джон и Терминатор изнасяха Сара от преобърнатия фургон. Гранатометът бе окачен на рамото на киборга, гранатите бяха на лентата около гърдите му, а в колана му бе мушнат пистолет. Джон бе измъкнал от фургона едрокалибрен пистолет.

Когато чуха сблъскването, те се обърнаха назад. Видяха в далечината как ускоряващата цистерна удря и отхвърля встрани счупения хеликоптер.

Джон хвана Сара за ръката.

— По дяволите! Хайде, мамо… не бива да спираме… хайде!

Пикапът, който задминаха преди малко, спря със скърцане до тях. Караше го около петдесетгодишен испанец. Уплашен, той скочи от кабината, за да им предложи помощ. Терминатор се приближи и каза:

— Трябва ни колата ти.

Мина край него без да дочака отговор, качи Сара на седалката и седна зад волана. Джон изтича от другата страна. Испанецът нервно се отдръпна, давайки си сметка, че е по-добре да стои настрана от тези окървавени, обезумели хора.

Цистерната ревеше по шосето към тях и изхвърляше дим през никелираните си ауспуси, докато преминаваше към по високите предавки.

Терминатор включи на скорост и погледна в огледалото.. Цистерната бе на тридесетина метра зад тях и ускоряваше. Бързо пресметна, че остават седем секунди до удара. Много време. Настъпи педала, но пикапът бе стар и тромав, пък и освен това отзад бе натоварен със саморъчно направения, тежък, дървен фургон. Ускоряваше бавно.

Терминатор уточни преценката си на три секунди. Четиридесет процента шанс да избегне ревящата грамада.

Цистерната закачи един ъгъл на обърнатия фургон на командосите и го завъртя насред пътя със скърцане и стържене на метал. Превключи на по-висока предавка и продължи да ускорява.

Когато цистерната застана точно зад тях, Терминатор започна да извива кормилото вляво и вдясно и да кара на зиг-заг през платната. Камионът караше точно отзад и цистерната се лашкаше застрашително.

— По бързо! Настига ни! — извика Джон.

Терминатор реши, че да отговаря е стратегически излишно. По важно бе да откачи гранатомета от шията си и да вземе граната. Направи го, като държеше волана с една ръка. Джон погледна назад към приближаващата цистерна с течен азот.

Чувството, че вече е преживял това…

ДРАННН! Удари задницата им и ги отхвърли напред. След това T1000 излезе успоредно с тях и ги притисна към централния разделител. Въртящите се главини на предните колела заораха в едната врата на пикапа, другата застърга парапета.

Пикапът подскачаше и се тресеше полудял, блъскаше се рязко между камиона и разделителя. Когато се чу скърцането на изкривения метал, Джон хвана окървавената ръка на майка си.

От двете им страни хвърчаха фонтани искри.

Колонките на вратите се огънаха и предното стъкло се счупи.

От страничните прозорци се посипаха стъкла.

Шасито се огъваше и тресеше.

Бавно ги смачкваха.

Джон имаше чувството, че зъбите в челюстта му вибрират. Дървеният фургон отзад не можа да издържи повече, откачи се и се разпиля на трески зад тях.

T1000 държеше кормилото без да трепне и смачкваше все повече пикапа. Терминатор се плъзна към дясната страна. Като задържа педала на газта, той вдигна Джон над краката си и го сложи зад кормилото. Проговори, сякаш трябваше да се извади нещо от жабката:

— Карай ти за малко.

В ума на Джон се породи уместен въпрос:

— А ти къде отиваш?

Киборгът в отговор бутна напред с длан напукания преден прозорец. Той отхвърча назад върху покрива. Джон стискаше кормилото с ужас и видя как Терминатор се показа отпред и се изправи. Обърна се и насочи гранатомета с едната си ръка. Изпрати гранатата.

Тя премина на тридесетина сантиметра от главата на T1000 и експлодира в предната стена на цистерната, почти на върха. Металът се проби и навън под налягане излетя струя течен азот, която вятърът веднага отнесе назад със скорост шестдесет и пет мили в час.

T1000 овладя камиона и той леко поднесе. Цистерната отзад се залюля като гигантско махало.

Джон инстинктивно настъпи газта, когато натискът малко отслабна и ужасът го накара отново да излезе на няколко метра пред чудовището.

Но цистерната отново ги настигаше. След нея оставаше опашка от азотни пари.

Терминатор, все още изправен, започна да презарежда.

Джон пресече шосето и зави в един разклон. T1000 ги последва с димящия камион през платната и надолу по разклона, все по-бързо. Вече бе на няколко метра зад тях и приближаваше. Терминатор щракна затвора и стреля.

Гранатата удари предната решетка, разкъса радиатора и откъсна половината капак на мотора. Изригналата пара достигна чак до предницата на пикапа. Сред облаци пара и дим, огромният камион ги удари още веднъж отзад като някакъв демон, и през кръстовището в долния край на отклонението ги тласна право напред към някакъв индустриален район.

Сред безразборните удари Терминатор се опита да зареди отново. На ремъка не бяха останали много гранати.

Точно пред тях се намираха високите кули на някакъв металургичен завод. Порталът на „Калифорния Стийл Индъстри“ бе отнесен от пантите си, когато цистерната блъсна за пореден път пикапа и го вкара вътре. Джон крещеше и отчаяно се мъчеше да управлява, въпреки ударите отзад. Но нищо не можеше да направи. Летяха направо по широката алея, водеща към главния корпус на завода. Точно когато минаха през портала, Терминатор се мъчеше да зареди нова граната. Тя излетя от ръцете му. Нямаше време да се навежда. Вместо това грабна един автомат и се качи изцяло на покрива, после слезе отзад на шасито и се метна на мотора на цистерната. Изпразни пълнителя от упор в предното стъкло.

Точно в лицето на T1000.

От него изригнаха десетки метални кратери. За миг сътресението го вцепени. Терминатор се спусна към кабината и се пресегна вътре. Хвана кормилото и го изви рязко встрани. Камионът започна да се сгъва като джобно ножче, бавно, сякаш насън. Кабината поднесе встрани, предните колела застъргаха по настилката, застана под прав ъгъл спрямо цистерната, която се хлъзна напречно на алеята.

Чудовището се затресе и заподскача, гумите започнаха да пушат. Камионът се наклони и се сгромоляса на едната си страна.

Терминатор се задържа на вратата, която сега се оказа отгоре. С неземен писък, сякаш се отваря несмазаната врата на пъкъла, цистерната падна на едната си страна при шестдесет мили в час и застърга асфалта към корпуса на завода. Зад нея се проточи опашка от искри, широка десет метра, фойерверки за Четвърти юли. И това бе само увертюрата…

Джон се обърна и видя какво става зад тях. После погледна пред себе си към корпуса. Голямата плъзгаща се врата не бе изцяло отворена.

Нямаше избор.

Провря пикапа през нея и остърга и без това смачканата ламарина, а Терминатор скочи от съборената кабина и влетя след тях секунда преди цистерната с трясък да се блъсне в стената.

Киборгът се препъна и се претърколи по бетона на централния проход между машините, а само на няколко метра зад него цистерната се разби в бетонната колона до вратата.

С грохот на раздран метал цистерната се разцепи и изсипа навън река от течен азот с температура минус двеста и тридесет градуса по Целзий.

Пикапът поднесе в една локва от намаслена вода и Джон натисна спирачката. Почти бе успял да спре, когато колата се блъсна челно в стоманена подпорна колона. От удара той и Сара полетяха рязко напред.

Терминатор с гранатомета в ръце се плъзна по пода, строши един метален парапет и се спря в основата на голяма машина.

Кабината на цистерната се завъртя, разби портала и спря. Течният азот я обля със свистене. Смразяващите пари обгърнаха останките.

Терминатор за миг остана неподвижен. След кратък тест на системите те отново заработиха нормално и той се изправи на лакът, за да огледа положението.

Джон се размърда в смачкания пикап. От подутия му нос течеше кръв, чувстваше се замаян. Огледа се и разбра, че е в някаква леярна. Чуваше сирени, видя бягащи хора… те крещяха. Видя от какво бягат…

Обърнатата цистерна продължаваше да изпуска азот и се получаваше фантастична комбинация от огън и лед. В огромната галерия големите котли с разтопен метал бълваха пламъци и оранжева светлина, а в прохода се стелеше ледената пара, покриваща всичко със скреж.

Навътре в нарастващия облак Джон видя очертанията на кабината. От нея изпълзя човешка фигура. T1000 направи няколко нестабилни крачки встрани, а около краката му течеше реката от свистящ и кипящ азот. Движеше се трудно, с олюляване, сякаш стъпваше в гъста тиня. Най-накрая нещо, което можеше да му повлияе. Когато се мъчеше да пристъпва напред, краката му замръзваха и се слепваха за пода.

Джон видя с ужас как единият му крак се счупи малко над превърнатия в леден кристал глезен. Залитна напред и същото се случи и с другия. Потърси опора в остатъка от крака си и той се строши до коляното. Подпря се на едната си ръка. Течният азот я слепи с настилката. Издърпа я, но без дланта. Погледна объркано кристализиралия крайник. За първи път на лицето му се появи израз и Джон бе сигурен, че не е фалшив… болка. Но не човешка болка. Дори не на киборг. Молекулярната структура на T1000 започна да губи еластичността си, потоците енергия се забавиха и накрая спряха окончателно. Устата му застина в безмълвен вик и белият скреж от крайниците покри цялото тяло.

Тогава спря да се движи.

Замръзна на място.

Лицето застина в гримаса на необуздана ярост.

Устройството за смърт замръзна в ледената пара като коленичила статуя.

Азотът изтече и започна бързо да се изпарява. Терминатор, на крачка от леда виждаше ясно T1000. Извади пистолета и се прицели.

— Hasta la vista baby!

БАМ! Куршумът удари кристализиралата метална фигура и освободи огромното напрежение между молекулите. T1000 се пръсна на милиони, подобни на диаманти частици, които се разлетяха във въздуха и се посипаха в кръг с диаметър от няколко метра.

Терминатор свали пистолета и се опита да се усмихне. Може би щеше да изглежда по-добре, ако по-голяма част от лицето му бе в изправност.

Имаше вид на човек, който се нуждае от дълга почивка.

Състоянието на Сара бе много лошо. Бе в съзнание, но крайно обезсилена. Джон опита да отвори вратата. Бе заклещена. Отвори я с ритник.

— О̀кей, мамо. Трябва да тръгваме. Всичко свърши.

Помогна й да се свлече от седалката. Коленете й се огъваха. Джон се опита да поеме част от теглото й и протегна ръка, за да вземе пистолета от седалката. Закуцукаха към Терминатор.

— Мъртъв ли е?

Застанал на колене, киборгът вдигна поглед към разсейващия се облак. Горещината от пещите бе изпарила по-голямата част от азота.

Кристалите, останали от T1000, се втечняваха. Превръщаха се в хиляди подобни на живак капки, разпилени по пода. По течния метал играеха отблясъците на доменните пещи.

Терминатор се помъчи да се изправи. Едната му ръка бе пречупена, дланта смачкана и почти безполезна. Няколко от сервомеханизмите на крака му бяха повредени, но можеше да се поправят. Но сега едва стоеше изправен. Когато Джон и Сара стигнаха до него, той каза:

— Нямаме много време.

— Какво? Защо?

Терминатор посочи. Те видяха как най-близките една до друга капки на T1000 се раздвижват. След още малко се съединяваха в по-големи капки, после в още по-големи и бързо се оформи една централна маса.

Сара гледаше всичко това в мъглата на полусъзнанието. Силите й я бяха напуснали, но тя схващаше какво означава всичко това. Прошепна отчаяна в ухото на Джон:

— Не е свършило.

Той й повярва.

— Хайде, да вървим!

Терминатор преметна ръката на Сара през рамото си и двамата закуцаха към вътрешността на корпуса.

Зад тях нещо се движеше. От локва живак изникна сребърна глава. Издигаше се все по-високо, от течната маса се появиха рамене, погледът веднага се насочи към жертвата.

Джон погледна ужасен назад и видя…

… как T1000 се изправя в човешки ръст. Все още приличаше на живак, но чертите му се възстановяваха бързо. Направи първата крачка след тях.

Сара се препъна. Те бързо я вдигнаха на крака и продължиха. Терминатор влачеше смазания си глезен и куцаше. Джон ги теглеше, буташе, караше ги да вървят напред. Завиха зад един ъгъл и се озоваха в прохода между две извисяващи се нагоре пещи. Хаос от чудовищна машинария. Горещината бе непоносима и въздухът трептеше сред пулсиращия тътен. Сара извика от болка и се препъна отново.

— Хайде, мамо. Ще успееш. Хайде.

Изправиха я и продължиха. Кракът й кървеше, тя бе мъртвешки бледа. Джон погледна през рамо.

В централния проход T1000 направи крачка, вече като полицай Остин. Адският огън осветяваше безчувственото му лице. Продължи напред, на пръв поглед незасегнат от преохлаждането, но когато ръката му се плъзна по една черно-жълта предупредителна маркировка, поставена върху парапета, дланта му ставаше ту жълта, ту черна и цветът избледняваше някъде към лакътя. Отдели ръката си с усилие и се чу звук, сякаш някой отлепва тиксо от гладка повърхност.

T1000 погледна черно-жълтата си ръка и се напрегна да я върне към нормалното й състояние. По повърхността му беззвучно премина електричество. Беше се появил дефект. T1000 имаше проблем. Но не само с ръката…

С всяка стъпка цветът на пода „нахлуваше“ в долната част на краката му и избледняваше във въздуха. При новия допир отново се връщаше. Стъпалата му се опитваха да се слеят с пода. Способността му да приема вида на предметите, до които се докосва, бе извън контрола му.

Продължи напред без да прекъсне сканирането. Проблеми или не, мисията не бе завършила и все още можеше да убива. Зави зад ъгъла между пещите.

Терминатор зърна силуета на Остин, който ги настигаше в полумрака. Щом ги забеляза, започна да тича с широки крачки.

Киборгът остави Сара в ръцете на Джон.

— Продължавайте.

Джон поклати глава. Не. Терминатор ги бутна напред.

— БЯГАЙТЕ!

Джон се подчини с мъка, подкрепяше майка си, колкото можеше. Тя се напрягаше да остане в съзнание, с всички сили, като в просъница. Спъна се в някакъв кабел и падна на колене. Джон я дърпаше, но тя не можа да събере сили, за да стане.

Момчето говореше през сълзи, молеше:

— Хайде. Хайде. Трябва да станеш… моля те… СТАНИ!

Зад тях Терминатор се мъчеше да зареди гранатомета с повредената си ръка. Едва успя да постави в затвора последната граната. T1000 направи още няколко крачки и изби оръжието от ръцете му. То издрънча на пода. Гранатата изскочи и се изтъркаля под една пещ.

Терминатор отхвърли T1000 към стената с всичка сила. Битката започна.

Джон и Сара стигнаха края на прохода.

По-нататък не можеха да продължат.

Пред тях бе основата на огромен котел с разтопен метал. Обърнаха се и видяха борбата на титаните, осветени от разтопените искри, сипещи се от пещите над тях. Борбата, която щеше да реши съдбата на десетки милиони.

Терминатор сграбчи T1000 и го отхвърли с невероятна сила към отсрещната стена на тесния проход. За по-малко време, отколкото би му отнело да се извърти, T1000 се обърна в себе си, гърбът стана предница… тилът му се превърна в лице и той полетя без да се бави срещу врага си. За да го спре, киборгът замахна със здравия си юмрук. Страхотният удар вкара ръката му почти до лакътя в пихтиестата маса. Но на мястото на удара се появи ръка, която улови тежкия юмрук, и главата израсна на друго място по тялото, формата му се променяше толкова бързо, че Терминатор не успяваше да реагира. T1000 мушна ръката му в един голям мотор на транспортна лента и тя блокира. Тежък лост падна отгоре като ножица и смачка лакътя му като къс непотребно желязо.

Киборгът напрегна сили, за да се освободи от машината. Механизмите му засвистяха от претоварването. T1000 се обърна и закрачи след целта си.

Сара видя как чудовището се приближава към тях с пълни сили и изпищя. Бутна Джон в процепа между машините. Попадна в плетеница от тръби и метални подпори.

Обърна се и я видя през пролуката. Тя имаше възможност да го последва, но се поколеба. Към него се спусна тъмен силует. Сепна се, когато огромната желязна противотежест, окачена на дебела верига, се плъзна към него. Изтъркаля се встрани, но когато погледна отново, в пролуката не се виждаше никой.

— Мамо? МАМО-О-О!

Терминатор се напрегна, за да достигне един железен лост, подпрян наблизо. Металурзите ги използват, за да направляват нажежените до червено отливки. Успя да улови единия му край и да го вдигне. С невероятно усилие раздели притискащите ръката му части и се освободи. От лакътя надолу ръката му висеше като непотребно парче метал.

Сара изгуби Джон от погледа си.

Това бе сбогуването ни, помисли тя, когато T1000 се спусна към нея като коса.

Полусвлечена до изцапаната машина, едва в съзнание, тя се помъчи да зареди празния едрокалибрен пистолет. Успя в последния момент и стреля.

Лицето на T1000 се пръсна встрани, но бързо се възстанови и той протегна ръце да я сграбчи. Тя трескаво се опита да зареди нов патрон, но…

С-С-С-СТ! Метално острие прониза рамото й и я прикова. Полиморфният убиец вдигна другата си ръка. Показалецът се превърна в блестяща игла, насочена към окото й, готова да се забие в черепа й. Проговори с равен, смразяващ кръвта глас:

— Повикай Джон. Веднага.

Бе преживяла един метален убиец, за да я набоде на шиш друг. Бе ужасена, но и нещо повече от това — бе побесняла. Не можа да сдържи желанието да изкрещи:

— Еби се, скапан педераст!

T1000 заключи, че заповедта му не се изпълнява и превключи в режим на терминиране. Изви се назад, за да нанесе смъртния удар.

ХРЯС! Нещо удари главата на T1000 с такава сила, че го разсече до кръста. Металният лост се заби в тялото на убиеца и Терминатор го отхвърли встрани от Сара.

T1000 се удари в стоманената стена и измъкна лоста от корема си. Спусна се към нападателя с едно светкавично движение. Нападаше отново и отново, отблъскваше го все по-назад. Гърбът на Терминатор опря в металната стена, системите му бяха претоварени, прекъсваха с пукане от ударите. Зад T1000 на две вериги висеше тежка стоманена релса, на която се окачват отливките, за да се пренесат до ролковите транспортни системи. Той хвана огромната греда и я запрати право към Терминатор. Двутонното желязо го удари в гръдния кош и го смачка. T1000 отново улови релсата и я запрати напред. Терминатор се премести встрани, за да поеме удара с рамо. Металът се смачка и вътрешните му части се откачиха от местата си. Той се отпусна и се обърна, за да се подпре на стената…

Вътрешният му дисплей започна да увеличава и намалява безразборно зрителното му поле и след миг чувството му за равновесие изчезна. Когато третият удар смачка кръста му, той само се разклати. Сервомеханизмите заскърцаха зловещо и застинаха сгърчени. Терминатор се свлече на колене, сплескан в металната стена.

Четвъртият удар на T1000 бе насочен в гръбнака между раменете на киборга. Черепът му бе огънат навътре. Свлече се на пода.

Невронният чип започна да прекъсва. Електронната памет започна да изпуска откъслечни спомени. Терминатор не бе човек, за да види звезди посред бял ден, но видя данни. И живота на други хора. В главата му се завъртя хаосът на човешките емоции — като смачкана магнетофонна лента, чийто звук придружаваше събитията от последните няколко дни, преминаващи в безредие пред очите му. Сара и Джон, коленичили, плачат в прегръдките си. Джон се мъчи да скрие сълзите си. Сара, изправена срещу T1000 с неадекватно оръжие. Самият T1000, променящ безчувствено реакциите си в зависимост от оперативната обстановка. И за микросекунда някакво вътрешно съединение предизвика прозрение. Той разбра значението на човешките отношения и от хаоса на експлозията изплува нещо единно. Нещо, което той не бе програмиран да преживее.

Чувство.

Терминатор се отпусна назад върху бетона и през електронния му мозък продължиха да прескачат енергийни импулси. Когато конвулсията на машинната смърт го обхвана, той научи най-дълбокия си урок за органичния живот.

Жалко, че нямаше достатъчно време за анализ.

Терминатор представляваше тъжна гледка на пода — купчина непотребен метал. Но остатъците от съзнание в процесора търсеха неизползвани източници на енергия. Скайнет бе направил терминаторите способни да понасят огромни поражения и да остават с достатъчно съзнание, за да отстраняват повредите дотолкова, доколкото да изпълнят мисията си. Сега той включи всички резерви и независимо от ужасните външни и вътрешни поражения продължи да търси алтернативни канали за предаване на командата

движение

движение

ДВИЖЕНИЕ.

Искрица тук. Там. След това конвулсивно свиване на ставата на крака.

ДВИЖЕНИЕ!

Кракът се свива.

Обикновен човек не може да се завърне от ръба на пропастта по този начин. Но и никой човек няма такива мощни команди, закодирани във всяка молекула на разума си.

Освен това бе стигнал до прозрението и сега щеше да се раздвижи. Въпреки блокиралата механика.

Започна немощно да пълзи, влачейки парализираните си крака зад смачканият гръбнак. Откъснатата му ръка драскаше по пода и той напредваше със сантиметри. Но оголеното му машинно око излъчваше решителност.

Пресегна се към очевидното решение на проблема — гранатомета, паднал с открит затвор върху откъснатата от ръката му част. С другата посегна към последната граната, търкулнала се под огромната пещ. Пръстът му се изпъна към нея.

Не бе завършил мисията си, нали?

Но и T1000 не бе завършил своята. Той вдигна отново тежкия лост и го заби надолу с невероятна сила. Удари го по гърба, в една дупка в смачканата външна броня. T1000 разклати желязото и разшири отвора. След това вдигна заострения връх още веднъж и този път проби тялото му изцяло.

И пода.

Киборгът бе прикован.

Единственото, което можеше да направи, бе едно последно усилие.

Стратегия девет хиляди, осемдесет и пет.

Терминатор се вкопчи в тази мисъл, главата му падна безпомощно и той спря да се движи. Светлината в очите му изгасна.

T1000 го погледна и заключи, че той повече не представлява тактическо препятствие. Насочи вниманието си към приоритетната цел и тръгна да я намери и да приключи мисията си.

Джон пълзеше като плъх в търбуха на машината. Над него гърмяха ненаблюдавани от никого съоръжения. Чу глас, който го зовеше тихо, настоятелно:

— Джон? Джон? Чуваш ли ме? Къде си?

Майка му.

Той изпълзя от сянката, за да я намери, и се качи на една площадка над голям котел с разтопен метал. В него светеше втечнената стомана. Горещината караше въздуха да трепти, придаваше му нереален блясък.

Тогава Джон я видя недалеч — куцаше към него. Едва се движеше, кракът и бе напоен с кръв. Простена и той се затича към нея.

— Помогни ми, моля те…

Тя залитна напред, протегна ръка с усмивка. Но Джон спря, когато зад нея се появи друг силует.

Беше майка му с насочен право към него пистолет. Залитна, с разширени от объркване очи.

Коя е истинската? Погледна надолу. Краката на първата Сара се сливаха с пода, всмукваха се, спояваха се с настилката. До коленете бяха същите на цвят.

Джон изкрещя:

— СТРЕЛЯЙ! — и отскочи встрани.

Имитацията на майка му се обърна и се превърна в полицай Остин. Сара изпразни пистолета в T1000.

Б-А-А-М!

Олюля се назад.

ЩРАК! Зареди нов патрон.

Б-А-А-М!

И отново.

И отново.

С всеки изстрел T1000 отстъпваше крачка назад и Сара го следваше. Кратерите от куршумите сега се затваряха по-бавно. Силата му намаляваше. Тя стреля отново със зверски блясък в очите.

Той бе стигнал до ръба на площадката, точно над котела с кипяща стомана.

ЩРАК!

КЛИК.

Празен. T1000 стоеше на ръба и още се поклащаше от сътресението на последния изстрел. След миг щеше да овладее равновесието си, щом се затворят дупките. Отново не бе успяла. Сега щеше да я убие, после Джон, и Скайнет щеше да победи. Сара изпищя в последния си изблик на гняв и се приготви да се хвърли напред и да го повлече заедно със себе си в огнената смърт долу.

Но точно когато се напрегна, за да скочи към възстановяващия се убиец, една метална ръка плъзна граната в затвора на гранатомета М-79.

Легнал на пода сред машините, Терминатор вдигна глава.

Стратегия девет хиляди осемдесет и пет.

Псевдосмърт.

Полупокрит с плът, полуоголен метален череп, червеното око светещо като зловещо предупреждение, той затвори гранатата с рязко движение на китката и натисна спусъка.

Улучи T1000 в средата на корема. Гранатата се взриви в него. Образува се голяма дупка с висящи, изтърбушени ръбове.

С рязко променен център на тежестта T1000 се наклони и падна в разтопената стомана. Джон изтича до Сара и те с ужас видяха как главата на нещото и горната част на тялото му се появяват отново над кипящата повърхност.

То пищеше. Нечовешки, безумен вой, като сирена. Всичките му молекули се мъчеха да се прегрупират в естествената си структура, но температурата и втечненият метал ги объркваха. Започна да се променя, да се трансформира, да се превръща във всичко, което някога е имитирал. Джон и Сара едва успяваха да проследят какво става…

Жанел Войт, но на квадрати от подова настилка, надзирателят Луис, от чието лице стърчат ножове, други лица, сменящи се със скоростта на стробоскоп, всеки миг различно, докато накрая всички се сляха в едно…

Лъскавата фигура изкрещя за последен път и потъна под повърхността на разтопения метал. Течно сребро закипя в пръскащи се вихрушки над разтопения метал… и изчезнаха, превърнаха се в…

В нищо.

Край.

Празният пистолет падна от ръката на Сара и издрънча на пода. Здравата й ръка улови рамото на Джон и те се прегърнаха, разтреперани.

Осакатеният киборг се мъчеше да се изправи на колене. Падна. После опита отново.

Джон забеляза и изтича при него, напрегна всички сили да го повдигне. Отиде и Сара. Машината едва се изправи. С тяхна помощ се довлече до ръба на котела.

Погледна надолу и се убеди сам, че всичко е свършило. Джон отвори раницата на Сара и извади металната ръка на първия Терминатор.

— Ще се разтопи ли? — попита той.

Киборгът му отговори с тих, странен, почти човешки глас, вероятно заради повредите.

— Да. Хвърли я.

Джон я хвърли и тя потъна.

— И чипа.

Джон го извади от джоба си и го пусна долу.

Сара видя как почти веднага се разтапя. Пое болезнено дъх и каза тихо:

— Край.

— Не. Има още един чип.

Докосна с метален пръст черепа си. Погледна Сара. И двамата знаеха, че трябва да го направят.

Очите на Джон се разшириха, когато разбра какво имат предвид. Поклати глава и сълзите му бликнаха.

— Не!

Терминатор се обърна към него. Ужасна гледка, с цялото обезобразяване, но имаше нещо благородно…

… добро.

Човекът машина каза:

— Трябва да се махна, Джон. Всичко трябва да приключи тук… или аз ще съм бъдещето.

Леко извърна глава, така че човешката част от лицето му се скри в сянката. Джон видя само металния череп и червеното око.

И все пак се примоли:

— Недей, моля те… всичко ще е окей. Остани при нас!

Терминатор сложи ръка на рамото му.

— Трябва да завърша мисията си.

Човешката половина на лицето му отново дойде в светлината. Протегна ръка и металният пръст докосна сълзата на бузата му.

Това бе прозрението.

— Сега знам защо плачете. Макар че аз никога не бих могъл да го направя.

Обърна се към Сара и каза:

— Сбогом.

— Боиш ли се?

Само кратък миг преди да отговори:

— Да.

Не защото щеше да престане да функционира като Терминатор, а защото бе стигнал до прозрение, простиращо се далеч отвъд това, за което бе програмиран, до един космически порядък, който и Скайнет не би могъл да проумее. И това го накара да осъзнае първото си чувство.

Страх.

От мястото, ако има такова, към което се отправяше.

Естествено, понеже не го попитаха, той не каза нищо повече. Просто се обърна и направи крачка напред.

Времето се удължи, докато падаше, и силна светлина обхвана разсъдъка му. Плуваше в един тунел, след блясъка, в забвението.

Или спасението.

Когато металният скелет падна в огнената лава, изкуственият му мозък изгоря. Почти всички електрически потоци секнаха.

Почти.

Сара и Джон видяха как потъва в първичния огън, в който бе изчезнал и T1000, металната ръка остана последна…

В последния миг тя се сви в юмрук и палецът се изправи нагоре… последен поздрав.

След това всичко свърши.

Майка и син останаха за малко с погледи, впити в горещия метал. След това Джон си спомни откъснатата ръка на Терминатор долу и изтича да я донесе. Тя бе парче безполезен, изкривен метал, но метал от бъдещето. Този път те нямаше да оставят нищо на случайността.

Когато Джон хвърли парчетата едно по едно, той и Сара почувстваха потреперването. Дълбоко във вътрешностите на земята. Сякаш се превърташе мъчително около огромна ос.

Разбира се, когато по-късно Джон си спомняше за това, бе убеден, че е бил тътена на огромните машини край тях.

Не бе прав.

Това бе историята, която се раждаше отново.