Рандал Фрейкс
Терминатор 2: Страшния съд (27)

ТЕРМИНАТОР

Саут Лагуна

19:18ч.

От насипа зад къщата Майлс Дайсън бе чудесен прицел, седнал пред терминала си с гръб към прозореца и потънал в работа по Обект 2. Единственото осветление в стаята бе синкавият отблясък на екрана.

Една тъмна фигура се промъкна по обраслото с бръшлян възвишение. Сара вдигна карабината и започна да завинтва цилиндричния заглушител.

Дани и Блайт си играеха в преддверието с радиоуправляем камион. Дани го караше, а Блайт пълзеше след играчката и се мъчеше да я хване. Спряха пред кабинета на Дайсън и видяха, че работи на бюрото си. Дани сложи пръст на устните си и с палаво изражение на лицето изшътка на Блайт.

Поставила заглушителя, Сара издърпа затвора назад и вкара патрон в цевта. След това се сниши. Бузата й се опря до хладния приклад и тя пусна другата си ръка бавно напред, за да подпре оръжието на лакътя си. Пръстът й ловко обхвана спусъка. Намери мъжа в оптическия мерник. Закрепи пушката.

Това не бе човек, а една друга повратна точка на Съдбата. Препятствие в потока на времето, което трябва да се премахне. Да се изтръгне от реалността, преди да я унищожи. Сара знаеше, че може да направи това. Че ще бъде удивително лесно. Механично дръпване на спусъка, преместване с половин сантиметър и мъжът ще отпадне от играта.

И тогава милиони щяха да живеят без страх от унищожение.

Докато пишеше, Дайсън не чуваше мекото потракване на клавиатурата. Умът му бе съсредоточен върху символите на екрана. Това щеше да е последното нещо, което вижда, преди мозъкът му да се пръсне върху екрана.

На гърба му се появи малка, червена точка… лъчът на лазерния мерник. Тихо се промъкна нагоре към главата му.

Окото на Сара бе прилепено към визьора. Дишането й бе равномерно, бавно. Лъчът дори не трепваше върху целта.

Целта.

Пръстът върху спусъка се присви и обра луфта. Пое дълбоко дъх и го задържа.

Беше време да го направи.

Лазерната точка се разклати върху врата му и после се фиксира на тила му.

Играчката на Дани избръмча по килима и се натъкна на препятствие — крака на Дайсън. Ученият се стресна и се оказа отново на земята, след шеметния скок от висините на формулите. Наведе се, за да вдигне камиончето.

Стъклото на прозореца зад него изведнъж се счупи навътре и посипа гърба му с парчета. Почувства, или по-скоро усети нещо много дребно и много бързо да профучава покрай ухото му. След това екранът на монитора се пръсна сред дъжд от искри. Той падна от стола напълно стъписан и погледна голямата дупка на прозореца. Това го спаси, защото… ФУП!… вторият изстрел проби облегалката на стола на сантиметър от главата му и пръсна пълнежа й.

Инстинктивно, той се хвърли на килима.

През прозореца продължаваха да летят куршуми, които удряха бюрото и компютъра му и раздробиха клавиатурата на сол. След като изгасна монитора, стаята потъна в пълен мрак.

Сара вече не виждаше добре.

Дайсън се промъкна зад бюрото, докато куршумите раздробяваха предния му край на трески.

С лице, залепено за килима, той видя нещо още по-ужасно…

Децата му стояха изправени и объркани.

— Бягайте! Деца, бягайте!

Тариса бе чула гърмежите и нямаше представа какво става. Първо си помисли, че са фойерверки. Четвърти юли не бе толкова далеч и може би децата бяха започнали празненството отсега. Но след това чу счупването на стъклото и престана да мисли каквото и да било. Просто се хвърли напред из къщата като влак без спирачки, за да намери децата. Тя се блъсна в един ъгъл и ги видя да идват към нея разплакани. Прегърна ги и предпазливо продължи напред, докато успя зад ъгъла да надникне в кабинета.

Дайсън още бе на пода сред трески и парчета, а изстрелите продължаваха.

— Майлс! Боже мой!

— Назад!

Той се свиваше инстинктивно, а треските и компютърните компоненти не спираха да се сипят върху главата му. Погледна отчаяно към вратата, но знаеше, че ще бъде напълно открит.

Не би могъл да се добере дотам.

Карабината на Сара щракна — беше празна. Тя я остави и с ловко движение извади пистолета си от раменния кобур. Зареди го, стана и тръгна към къщата..

Беше лесно.

По-лесно, отколкото да правиш любов.

Или да напишеш поема.

Налагаше се и бе толкова лесно да го убие. Ако не мисли за това.

Изпод натрошеното бюро той можеше да види късче от задния двор. Някой идваше към него. Войнишките ботуши стъпваха по земята с увереност, без паузи.

Сара вдигна пистолета с очи, приковани към счупения прозорец, и все още регулираше дишането си за следващите изстрели.

Дайсън скочи на крака и се втурна напред.

Спокойна, тя се прицели в него.

Нямаше как да не улучи.

Но изглежда бе дошло времето на невъзможните неща. Дайсън се спъна в един кабел, точно когато куршумът разби една лампа там, където преди миг бе главата му. Той падна тежко на пода, но продължи да се движи, да пълзи напред.

Зад себе си чу хрущене на стъкла. Не можа да надвие желанието да погледне, да види кой се опитва да го убие. Обърна трескаво глава назад, през рамо, а ръцете и краката му не спираха да се движат по пода.

Изненадата му бе пълна, когато в очертанията на френския прозорец видя непознатата жена, облечена в спортни дрехи и с насочен към него пистолет. Тариса пищеше истерично.

Чувството му за реалност започна да се пропуква заедно с осъзнаването на страха. Той го изпрати само с един скок към вратата. Следващият куршум го улучи и го изпрати по очи в преддверието.

Дайсън се помъчи да продължи, зашеметен. През лявото му рамо бе преминал куршум калибър 0.45. Когато се изправи с олюляване, по бежовата стена се размаза алена кръв.

Обърна се и с мътния си поглед видя как жената се приближава през кабинета към него, неумолимо, изпълнена с мрачна решителност да отнеме живота му.

За миг зърна безчувственото й лице и се вцепени. Сякаш за нея той не бе човек, а парче месо. И тя щеше да го направи крехко. Почти му се искаше да го улучи пак, заслепен от свръхсилната си реакция на заплахата. Бий се, или бягай.

Или може би се бе сблъскал с прищявка на съдбата. И тя го иска мъртъв.

Но инерцията удължи живота му с още известно време. Той влетя в една врата, точно когато куршумите й трошаха дървената ламперия, пред която бе стоял само преди миг.

Навън Терминатор и Джон влетяха с джипа в двора на къщата и се втурнаха към нея. Момчето се уплаши, когато отвътре чу няколко приглушени изстрела.

— По дяволите! Закъсняхме!

Тариса заотстъпва към всекидневната, притиснала децата здраво към себе си. Сара настъпваше към Дайсън, а той се препъваше по коридора към тях. Дани се изскубна и изтича при баща си. Тариса стисна Блайт още по-силно и изпищя на Дани да се връща.

Но момчето скочи към баща си с писък.

— Татко-о-о!

Тариса импулсивно пусна Блайт и изтича към сина си и мъжа си, обгръщайки ги с ръцете си.

Сара се изправи зад тях с насочен и готов за стрелба пистолет.

Тариса изпищя:

— Не-е-е-е!

Сара се поколеба за първи път и желязото във вените й се нагря от температурата на момента. Изкрещя:

— Не мърдай! НЕ МЪРДАЙ! — След това размаха пистолета към Тариса — Лягай на пода. Веднага. КАЗВАМ ВЕДНАГА!

Сега в очите й имаше безумие и тя трепереше. Целта се бе оказала лоша — с пищящи деца и жена наоколо… човек никога не може да предвиди всичко. Тариса падна на колене, когато видя насочената цев на пистолета. Блайт обгърна баща си с ръчички. Тя изписка с треперещо гласче:

— Остави татко на мира!

Инерцията й бе толкова силна, че още искаше да натисне спусъка.

— Мълчи хлапе! Махай се от там!

Дайсън я погледна през болката и неведението си. Защо прави всичко това? За пари? Лудост? Някакъв култ?

Черната цев сега бе само на сантиметри от лицето му. Той извика импулсивно:

— Моля те, нека поне децата се махнат…

— Мълчи. МЪЛЧИ! Педераст! Ти си виновен за всичко! ЗА ВСИЧКО!

Сега вече не бе толкова лесно, защото бе прекалено близо и се бе забавила твърде дълго. Виждаше очите му. И вече не бе само мишена. Бе човешко същество, като нея. Тя се нуждаеше от нещо, от което Терминатор никога не се нуждае.

Омраза.

При това към човек, когото не познава.

Примигна, бързо избърса с ръка потта от клепачите си, после отново хвана пистолета. Той трепереше.

Тя видя лицата на Дайсън, Тариса, Блайт, Дани. Семейството. Вцепенени от ужас за съдбата си.

А тя бе изпълнителка на съдбата им.

Пое дълбоко въздух и всичките й мускули се напрегнаха, когато се приготви да стреля.

Но пръста й не се подчиняваше.

Студеното желязо и горещият огън просто се изпариха и вече нямаше какво да я подкрепи в този ужасен момент.

Много бавно отпусна пистолета.

Всичко свърши.

Цялата й енергия я изостави и тя немощно вдигна другата си ръка, сякаш искаше да им каже да не мърдат, да останат по местата си. Сякаш ако се раздвижеха, можеха да нарушат крехкия баланс и да наклонят везната на другата страна.

Отстъпи назад запъхтяна, сякаш бягаше от това, което едва не стори. Достигна стената и се свлече по нея на колене. Пистолетът се изплъзна от пръстите й и тупна на килима. Тя опря буза на стената.

Наистина всичко бе свършило.

И тя не можеше да направи нищо.

Нищо…

Някой отвори с ритник входната врата. Терминатор прекрачи прага. Джон се промуши край него и за секунди схвана ситуацията… Сара, пистолета, плачещото семейство… Момчето се спусна при майка си, а Терминатор отиде да провери рамото на Дайсън.

От очите на Сара течаха сълзи. Сълзи, които тя вече не знаеше как да задържи в очите си, които смяташе за отдавна пресъхнали.

Джон протегна несигурен ръка към нея:

— Мамо, добре ли си?

— Не можах… о, Боже мили! — сякаш го виждаше за първи път. — Ти дойде тук, за да ме спреш?

Той кимна в очакване на най-тежките упреци в живота си. За това, колко важен е той за бъдещето, как не бива да поема рискове и… но тя го изненада, защото го придърпа към себе си и го прегърна горещо. Силно ридание я разтресе отвътре. Той обви с ръце шията й, а спазмите продължаваха да я разкъсват.

Джон никога не бе искал нищо повече. За това бе живял досега. Сълзите опариха очите му и гърлото му се стегна, едва успя да проговори:

— О̀кей, мамо. Всичко ще се оправи. Ще измислим как.

Тя прошепна в ухото му:

— Обичам те, Джон. Винаги съм те обичала.

Сърцето му препускаше и той я целуна по зачервените бузи:

— Знам, мамо. Знам.

Тариса гледаше недоумяващо странната гледка. Кръвта по стената, разплаканите деца, жената и момчето вкопчени един в друг с ридания, и едрия мъж, който безмълвно скъса кървавата риза на мъжа й и сега разглеждаше раната му, сякаш бе очаквал това да се случи.

Мъжът се обърна към нея и каза спокойно:

— Куршумът е излязъл. Няма счупени кости. Кръвта ще спре с натиск.

Чудесна новина, мислеше тя замаяна, когато той взе ръцете й и ги притисна силно върху входящата и изходящата рана.

— Имаш ли бинтове?

Сега Дайсън чувстваше болката на големи, силни тласъци.

— В банята. Дани би ли ги донесъл? — стремеше се да говори, сякаш нищо не се е случило, да не показва болката си, за да се успокоят децата.

Дани кимна сериозно и изтича нататък.

Джон неохотно се отдели от Сара. Тя триеше сълзите си и инстинктът й да бъде непоколебима я завладяваше отново. Но знаеше, че въпреки всичко моментът ще й се отрази добре.

Джон застана до Терминатор.

Дайсън присви очи и погледна странните си посетители.

— Кои сте вие?

Джон извади камата от ботуша на Терминатор. Подаде му я.

— Покажи му.

Киборгът свали якето си и откри силните си ръце. Джон взе момиченцето и го отведе надолу по коридора, далеч от това, което щеше да се случи. За тази нощ бе травмирана достатъчно.

Тариса се възпротиви и тръгна след тях, но не можеше да махне ръцете си от раната на мъжа си. Усещаше как кръвта напира под пръстите й.

Но след това я обзе нов ужас, защото видя как едрият мъж заби ножа в ръката си, и направи дълбок разрез малко под лакътя.

С едно равномерно движение той сряза цялата кожа в кръг. С още едно движение разряза кожата от лакътя до китката и бързо я махна, както хирург маха гумените си ръкавици. Тя се отдели с всмукване на въздух и отдолу се показа кървав скелет.

Тариса захапа горната си устна, мъчейки се да сподави писък.

Дайсън занемя. Скелетът бе от светъл метал, опасан от хидравлични тръби. Пръстите бяха изработени прецизно, като части за часовник… свиха се в юмрук и се отпуснаха.

Сега Дайсън разбра какво е Обект 1. Защото ръката в сейфа на Сайбърдайн бе същата, при това се съхраняваше в почти същото положение.

— Боже мой! — простена той тихо.

Терминатор свали ръката си.

— Сега слушай много внимателно — изкомандва той.

По-късно, в кухнята на Дайсън, Сара седеше на барчето с подпряна в ръцете си брадичка, дишаше тежко и бавно и полека се съвземаше. Джон бе близо до нея. Тя усещаше топлината на тялото му и точно това й трябваше, за да се почувства стъпила на земята. Тариса държеше момиченцето си в ръце. Дани се бе свил в едно одеяло на пода. Децата бяха слушали, докато не можеха повече да устоят на съня. Дайсън слушаше с лице, осветено от единствената лампа, и приличаше на онзи от стената на Сикстинската капела, прокълнатата душа… с очи, втренчени и изпълнени с ужас. Рамото му бе превързано. Ръката на Терминатор също бе увита с напоена в кръв превръзка, малко под лакътя. Под нея, металните части блестяха на светлината на лампата. Дайсън бе слушал внимателно, докато киборгът разказваше. Скайнет. Страшния съд… историята на бъдещи събития. Не всеки може да научи, че ще бъде отговорен за смъртта на три милиарда души. Като се замислеше…

Накрая Дайсън каза:

— Имам чувството, че ще повърна.

Погледна ги и се улови за масата, сякаш щеше да се пръсне. По лицето му, в позата му, в продрания му глас се четеше ужас. От нормалния си живот той бе хвърлен в техния кошмар. Гласът му умоляваше:

— Съдите ме за неща, които още не съм извършил! Боже! Откъде да знам?

Сара заговори от сянката зад тях. Тя го гледаше в очите, но всъщност виждаше през тях и си мислеше за мъжете, които бе познавала — с изключение на Салседа и Кайл. Думите й излетяха, изстреляни от дълго подтискания гняв, който изпитваше към безумното човешко клане, което продължаваше още от Сътворението.

— Да. Точно така. Откъде да знаеш. Но знаеш как да тръгнеш по света с шибаните си идеи и гадните си оръжия. Знаеш ли, че всяко оръжие на земята носи човешко име? Колт, Браунинг, Смит, Томпсън, Калашников? Мъжете направиха водородната бомба, не жените! Такива като теб са я измислили! Толкова сте плодовити! Нямате представа какво значи наистина да създадеш нещо… да създадеш живот! Да чувстваш как расте в теб. Знаете само как да създавате смърт… вие, гадни помияри!

Джон докосна ръката й и каза:

— Мамо. Мамо, трябва да сме по-конструктивни. Не ми се струва, че това е свързано с половете. — Обърна се към Дайсън: — Тя още е малко напрегната. — После отново към нея. — Все още трябва да решим как да спрем всичко това. Нали?

— Но… — намеси се Тариса объркана, — искам да кажа… нима вече не променяме нещата? Сега? Не променяме ли събитията?

Дайсън стана:

— Точно така. Няма как да довърша новия процесор след всичко това. Забравете го. Махам се. Още утре ще напусна Сайбърдайн… ще продавам недвижима собственост… все едно…

— Не е достатъчно.

Гласът на учения умоляваше:

— Вижте, ще направя каквото кажете. Просто искам децата ми да могат да пораснат, о̀кей?

— Никой не бива да повтори работата ти — каза Терминатор.

— Добре, така е. Прав си. Трябва да унищожим всичко в лабораторията, документацията, дискетите… и всичко, което имам тук. Всичко. Не ме интересува.

Тариса взе ръката му и той я погледна. Никога не бе виждала такава обич в очите му.

По-късно в двора на Дайсън запалиха огън в една боклуджийска кофа. Пускаха вътре купчини папки. Терминатор обилно наливаше запалителна течност и огънят хвърляше демонични отблясъци по лицето му.

Сара, Дайсън, Тариса, всички изнасяха купища бумаги от кабинета му — отново папки, бележки, оптични дискове. Дори и децата изнасяха. Всичко отиваше в огъня. Дайсън хвърли прототипа с невиждащи празни очи. Гледаше как пламъците поглъщат неговия свят. След това му хрумна неочаквана мисъл:

— Знаете ли за чипа?

— Какъв чип? — попита Сара.

— Държат го в хранилище. В Сайбърдаин. — Обърна се към киборга и продължи: — Трябва да е от другия като теб.

Терминатор погледна Сара:

— Процесорът от първия Терминатор.

— Копелета, така си и знаех! — изсъска тя.

— Казаха ни да не питаме откъде се е взел. Мислех, че от… Япония… по дяволите, не знам. Не исках да знам. страхотно нещо е. Революционен напредък. Счупено. Не работи. Но ни даде идеи. Поведе ни в нови посоки… никога не бихме и помислили за такива неща. Цялата тази работа се основава на него.

— Трябва да се унищожи — каза Терминатор.

Сара сграбчи Дайсън за ръката:

— Можеш ли да ни заведеш там? През охраната?

— Мисля, че да.

— Кога?

Дайсън я погледна. После Терминатор. После Джон. Видя отговора в очите им.

— Сега? — Пое въздух. — Да. Добре.

Обърна се към жена си. Лицето й бе обляно в сълзи, но погледът й бе чист и силен. Тя сложи длан на ръката му и каза:

— Майлс, страх ме е. Така е. Но единственото нещо, което ме плаши повече е, ако не отидеш.

Той кимна. Права беше, разбира се. Сара се обърна към Терминатор:

— Те в безопасност ли са тук?

Той се обърна към Тариса и отговори:

— Вземи децата. Отидете в хотел. Веднага. Без багаж. След това нареди на другите:

— Да тръгваме.